5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1190

гр. София, 13.03.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на шести март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

като разгледа, докладваното от съдия Н. Ш. гр. д. № 4562 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт В. З. – Г. против решение № 174/02.09.2024г., постановено по в. гр. д. № 459/2024г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 195/13.05.2024г. постановено по гр. д. № 203/2024г. по описа на Районен съд – Ловеч, в частите, с които на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ по предявените от И. Н. Ц. с ЕГН [ЕГН] против Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ 000695089 е признато, че уволнението на И. Н. Ц. извършено със Заповед № ЧР-ТП-НТУ-58/11.12.2023г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ – поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, е незаконосъобразно и същото е отменено, като ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „инспектор НТУ“ в отдел „Контрол и правоприлагане“, сектор „Контрол и правоприлагане“ В. Т. Национално ТОЛ управление при Агенция „Пътна инфраструктура“, като работодателят е осъден да заплати на работника сумата от 7176.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода 03.01.2024г. до 02.05.2024г., ведно със законната лихва от 02.02.2024г. до окончателното плащане на задължението.

В частта, в която осъдителният иск е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 10764.00 лева и до 02.07.2024г., първоинстанционното решение не е било предмет на въззивно обжалване, поради което в тази част е влязло в сила.

В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените искови претенции да бъдат отхвърлени.

Касационният жалбоподател поддържа, че при постановяване на обжалвания акт въззивният съд не е разгледал в съвкупност всички събрани по делото доказателства и не е формирал мотиви по отношение на периода на оставане без работа на ищеца, като не е направил анализ на представените в тази връзка доказателства.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация И. Н. Ц., чрез процесуален представител адв. Б. Л. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд приел за установени следните факти: страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор от 19.09.2019г., по силата на който ищецът заемал длъжността „инспектор” в Отдел „Контрол и правоприлагане“, сектор „Контрол и правоприлагане“ – В. Т. при Национално ТОЛ управление, за неопределено време със срок за изпитване 6 месеца при пълно работно време – 8 часа и уговорено трудово възнаграждение в размер на 1300 лева, впоследствие размер на 1794 лева.

С. З. № ЧР-ТП-НТУ-58/11.12.2023г. на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, във връзка с доклад от 08.12.2023г. от Г. Т. – директор на Национално ТОЛ управление, поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата, изразяващо се в непосредствено изпълнение на поставените задачи, неправилно използване на системата МIV, недостатъчна ефективност при упражняване контрол на пътните превозни средства по отношение заплащането на таксите за ползване на пътната мрежа; липса на професионални качества и самоинициатива, за да участва с изискваната прецизност при изпълнение на текущите задачи; рутинно изпълнение на работата, с грешки, което се отразява на ефективността и води до слаби резултати, считано от 03.01.2024г. Заповедта е връчена на Ц. на 03.01.2024г., като ответникът признава, че това се е случило в дома на служителя. От представените по делото болнични листи в периода от 01.12.2023г. - 26.01.2024г. приел за установено, че ищецът е бил в отпуск по болест, с предписан режим на лечение – болничен и впоследствие домашен – амбулаторен. От прието писмо от Дирекция „Инспекция по труда“ приел за установено, че Агенция „Пътна инфраструктура“ не е изискала становище във връзка с прекратяване трудовото правоотношение на И. Н. Ц.. От приети по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника, приел че след прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът е регистриран като лице активно търсещо работа лице и към датата на приключване на устните състезания в първоинстанционното производство /02.05.2024г./ на негово име няма регистрирани действащи трудови договори, а размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ приел за установен от заключението на СИЕ.

В исковата молба уволнението е било оспорено с доводи за нарушено право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ.

При установените факти в рамките на предмета на спора, от правна страна въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 5 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск. В разглеждания случай приел, че безспорно към датата на връчване на заповедта – 03.01.2024г. служителят е бил в отпуск поради временна неработоспособност. Меродавният момент към който следва да бъде проведена процедурата по чл. 333, ал. 2 от КТ отчел, че е до датата на връчването на заповедта. От писмо от Инспекцията по труда – Ловеч, приел, че такова предварително разрешение не е поискано и не е дадено, поради което и само на това основание обосновал, че заповедта за уволнение се явява незаканосъобразна и следва да бъде отменена. Приел, че обусловените искове са също доказани по основание и по размер. Така обосновал извод за незаконност на оспореното уволнение, в който смисъл постановил и крайния си акт.

К. А. „Пътна инфраструктура“ в изложение подадено след дадени указания се позовава на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от въззивния съд, който не е обсъдил в съвкупност всички доказателства по делото, като не е извършил задълбочен и цялостен анализ на същите, както и в нарушение на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.

За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховен касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос в някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. С нормата на чл. 288 вр. чл. 280, ал. 1 от ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007г., в сила от 01.03.2008г./ се ограничава достъпът до касационно обжалване. Триинстанционното съдебно производство по граждански и търговски дела се запазва, но с оглед ускоряване на правораздаването и осъществяване на основната функция на Върховния касационен съд за унифициране на правоприлагането, като съд по правото, а не по фактите, на касационната инстанция се предостави правото да селектира касационните жалби. Преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброени от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол.

Правният въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 от ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В този смисъл са разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

В разглеждания случай в изложението към касационната жалба, жалбоподателят не е поставил конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд в някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. В изложението се поддържат общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 от ГПК/, които са различни от основанията за допускане до касационно обжалване. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 от ГПК/. Касаторът не е изпълнил задължението си да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, а обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма, каквото изложение в случая не е налице. Ето защо приложно поле на касационното обжалване на някое от основанията за допускане на касационно обжалване в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК по делото не обосновано от жалбоподателя и такова не може да се допусне.

При служебно извършена проверка, настоящият съдебен състав намира, че не е налице и друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 1200 лв. – платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 174/02.09.2024г., постановено по в. гр. д. № 459/2024г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ 000695089 да заплати на И. Н. Ц. с ЕГН [ЕГН] сумата от 1200 лева, представляваща разноски за касационна инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.