Производството e по реда на Глава дванадесета - чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н.Д от [населено място] срещу Решение № 3157/14.05.2018 г., постановено по адм. дело № 2221/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което се отхвърля жалбата му против Решение № 1040-21-70/07.02.2018г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е отхвърлено искането му срещу Разпореждане № 214-00-11311-1/02.11.2017г на ръководител на осигуряването за безработица, като неоснователно.

Изложените в жалбата възражения навеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател развива съображения за неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 54а, ал. 4 и ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Обосновава тезата, че за начален момент за изплащане на обезщетението за безработица следва да се определи 16.10.2017 г. – датата на последното прекратяване на осигуряването, а не 26.10.2017 г. – датата на регистрация като безработно лице в Агенцията по заетостта, тъй като е налице уважителна причина за пропускане на срока предвид задържане на личната му карта и др. лични документи от бившия му работодател. Твърди, че е информирал институциите, имащи отношение към противозаконното задържане на документите му по надлежния начин и прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което спорът да бъде решен по същество.

Ответникът– директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София-град, в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон, липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и обосновано, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна.

Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е Решение № 1040-21-70/ 07.02.2018г на директора на ТП на НОИ София-град, с което е отхвърлена жалбата на Н.Д срещу Разпореждане № 214-00-11311-1/02.11.2017г на ръководителя на осигуряването за безработица, с което му е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 26.10.2017 г.- 24.10.2018 г., в размер на 41, 78 лева дневно.

Решаващият административен орган е приел, че от приложените документи не може да се установи наличие на „уважителни причини“ по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица (ДР на НОИПОБ) и са налице обстоятелствата за прилагане на чл. 54а, ал. 6 от КСО и чл. 3, ал. 4 от НОИПОБ, като паричното обезщетение за безработица ще се изплаща от деня на регистрацията в поделение на Агенцията по заетостта.

Първоинстанционният съд е потвърдил изводите на административния орган, като е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на установената писмена форма, в съответствие с процесуалноправните и материалноправните разпоредби на закона. Съдът е счел, че регистрацията в Агенцията по заетостта е извършена на 26.10.2017г., като за периода от 16.10.2017г. до 26.06.2013г. по делото липсват доказателства, че жалбоподателят е имал уважителни причини, за да не извърши регистрацията си, поради което правилно, при определяне на периода за изплащане на обезщетение за безработица, е приложена нормата на чл. 54а, ал. 6 от КСО.

Първоинстанционният съд не е възприел тезата на Драгоев, че не се е регистрирал в 7-дневен срок от последното прекратяване на осигуряването по уважителни причини, тъй като личната му карта и др. документи са задържани от бившия му работодател. В допълнение е посочил, че жалбоподателят е проявил "активност" след като е разбрал, че се редуцира срока за изплащане на обезщетението за безработица с времето на закъснение за подаване на заявление за регистрация като безработен. Направил е извод, че същият не е уведомил своевременно ТП на НОИ за наличието на обстоятелството, че не разполага с документ за самоличност към момента, в който е течал срока за регистрация като безработно лице, с което не е изпълнено условието на §1 от ДР на Наредба за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица, за да се приеме че това обстоятелство е "уважителна причина" по смисъла на цитираната разпоредба. По тези съображения, съдът е направил извод, че правилно е определен срокът, за който се дължи обезщетението за безработица и е отхвърлил подадената жалба.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но постановено при неправилно приложение на материалния закон.

При разглеждане на делото пред първоинстанционния съд е приет като доказателство Сигнал, рег.№ 17286328/18.09.2017г. от Н.Д до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда, с който той уведомява, че му е отказан достъп до работното място, като сигналът е препратен и до МВнР/стр. 16 от първоинстанц. дело/.Със заявление от 24.09.2017г. до началника на 06 РУ-СДВР, Драгоев обяснява, че му е отказан достъп до посолството на Алжир и че личните му документи са в управлявания от него с оглед служебните му задължения автомобил и не може да ги вземе.

От дирекция „Държавен протокол към Министерство на външните работи е изпратено писмо до Директора на дирекция „Български документи за самоличност“ от 28.09.2017г.(стр. 21 от първоинстанц. дело), в което е отбелязано, че Драгоев е служител в посолството на Алжирската демократична и народна република и е получил предизвестие за прекратяване на трудовите му правоотношения с дипломатическата мисия. Подчертано е, че действително документите му за самоличност са оставени в управлявания от него автомобил на посолството, но „той отказва да ги приеме от служители на мисията“. Изяснява се още в писмото, че Н.Д е подал жалба в 06 РПУ на МВР в гр. С. за неправомерно задържане на българските му лични документи, като за подадената жалба са сезирани също така МВнР и МТСП.

С Писмо, рег.№ 225000-12578 от 01.10.2017 г. от началник С“ПИП“ на 01 РУ-СДВР до Дирекция „Консулски отношения“ към МВнР се установява, че е възложена проверка по преписка с вх. № 230000-11028/2017 г. и е отправено запитване до консула на ДНР Алжир относно писмено заявление и сведения от Драгоев, че личните му документи се намират в служебния автомобил, който е управлявал, като не му се дава достъп, за да си ги вземе. С последващо второ писмо, рег, № 225р-23040 от 25.10.2017 г., началник С“ПИП“ на 01 РУ-СДВР до Дирекция „Консулски отношения“ към МВнР отново моли за да бъде отправено запитване досежно задържането на въпросните лични документи.

По подадения на 01.10.2017г. сигнал в първо РПУ е възложена проверка по преписка, вх.№ 230000-11028/2017г. по описа на Първо РПУ. Тази преписка е приключена с прокурорско постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 23.11.2017г., поради обстоятелството, че документите към този момент са върнати и прокурорът е преценил „от правна страна, че няма данни за извършено престъпление“. От удостоверението на стр. 22 от делото се установява, че личната карта на Драгоев е обявена от СДВР за „отнета /иззета“ на 18.10.2017г, а на 25.10.2017г. е върната на притежателя й.

Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Р. Б, или пенсия за старост в друга държава; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4.

В чл. 54а, ал. 3 от КСО е предвидено, че паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до ТП на НОИ. Съгласно чл. 54а, ал. 4 от КСО, паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако: 1. заявлението по ал. 3 е подадено в тримесечен срок от тази дата; 2. лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата.

Ако заявлението по ал. 3 е подадено в срока по ал. 4, т. 1, а регистрацията на лицето като безработно в Агенцията по заетостта е направена след изтичане на срока по ал. 4, т. 2 по неуважителни причини, паричното обезщетение се изплаща от датата на регистрацията за определения по чл. 54в или чл. 54б, ал. 3 или ал. 4 период, намален със закъснението – чл. 54а, ал. 6 (нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) от КСО.

По делото е установено, че по отношение на жалбоподателя са налице предпоставките по чл. 54а, ал. 1 от КСО.

Спорът е относно началния момент, от който следва да се отпусне обезщетението за безработица – от датата на прекратяване на осигуряването (16.10.2017 г.) или от датата на регистрацията на Драгоев като безработно лице в Агенцията по заетостта (26.10.2017г.) Съществено за спорните правоотношения е обстоятелството дали Драгоев е имал „уважителни причини“ по смисъла на § 1 от ДР на НОИПОБ. От наличието и доказването на твърдените от него уважителни причини зависи определянето на началния момент, от който следва да се отпусне обезщетението за безработица.

В разпоредбата на § 1 от ДР на НОИПОБ изчерпателно са изброени юридическите факти, които съставляват според законодателя уважителни причини, като за всички тях е характерно, че лицето физически е възпрепятствано да извърши определено действие. По смисъла на тази разпоредба "уважителни причини" са: задържане от органите на властта; явяване в съд или в друг държавен орган; участие във военноучебен сбор или преподготовка; заболяване и други подобни обстоятелства, удостоверени с официален документ, за които териториалното поделение на НОИ е уведомено своевременно.

В конкретния случай е налице невъзможност на лицето да спази законовия срок за регистрация, като безработен в Агенцията по заетостта, поради задържане на личните му документи от бившия работодател. По делото има писмени документи, които, взети поотделно и в тяхната съвкупност доказват факта на задържането и активността на Драгоев да уведоми и сезира многократно компетентните органи относно липсата на лични документи.

Неправилно първоинстанционният съд е приел в решението си, че "заявление" от 24.09.2017г., където за първи път се споменава, че "...проблемът е, че личните ми документи са в автомобила и не мога да ги взема…" е негодно доказателствено средство понеже няма доказателства, че това заявление е входирано в VІ-то РПУ - гр. С. и че полицейските органи са сезирани с подобно искане за съдействие, т. е че това не е официален документ, издаден от съответния орган за наличие на твърдяното обстоятелство. Тези изводи на съда не са фактически и правно издържани, тъй като се оборват от приложеното по делото писмо от 28.09.2017г. на дирекция „Държавен протокол към Министерство на външните работи до Директора на дирекция „Български документи за самоличност“, което подкрепя твърдението на Драгоев, че е получил предизвестие за прекратяване на трудовите му правоотношения и документите за самоличност са оставени в управлявания от него автомобил на посолството. Нещо повече, в това писмо, което представлява официален документ, издаден от длъжностно лице, в кръга на неговите правомощия, се посочва, че „от страна на г-н Н.Д е подадена жалба в 06 РПУ на МВР в гр. С. за неправомерно задържане на българските му лични документи, като за подадената жалба са сезирани също така МВнР и МТСП“, което доказва по безспорен начин неговото твърдение и което, макар и косвено, но безпротиворечиво „санира“ факта на подаване на заявлението, въпреки липсата на входящ номер на същото.

Неправилни са изводите на съда относно правнозначимите факти, тъй като те трябва да бъдат изведени след всестранен, пълен и обективен анализ на събраните доказателства. Те, от своя страна, следва да бъдат подложени на внимателна проверка за тяхната надеждност и достоверност поотделно и в тяхната взаимовръзка, като при противоречивост между тях да се изложат убедителни съображения защо и въз основа на каква доказателствена основа се приемат едни, а се отрича доверие на други, защото решението не може да почива на предположения, вероятности и съмнения. Извършвайки проверка на решението на административния орган, потвърждаващо издаденото на 02.11.2017г. разпореждане, административният съд е разкритикувал някои от приложените писмени документи, приемайки други за достоверни, но без да изложи достатъчно аргументи.

Несъстоятелна е тезата на съда, дала основание да бъде отхвърлена жалбата, че съдържащите се данни в писмо от МВнР, дирекция "Държавен протокол" до директора на дирекция "Български документи за самоличност " при МВР относно обстоятелството, че Драгоев е отказал да приеме документите си от служители на мисията разколебават тезата му, че са отнети противозаконно. По делото има не едно, а множество писмени доказателства/цитирани по - горе/, в подкрепа на твърдението на Драгоев, че са задържани против неговата воля и които не са оборени по надлежния за това ред в хода на съдебния процес, поради което те представляват годни доказателства.

Вместо да извърши анализ на доказателствените материали, следвайки хронологията на събитията, съдът е подходил фрагментарно, късайки връзката между съществените обстоятелства от предмета на доказване, позовавайки се откъслечно на някои доказателствени средства. Неправилни и неверни са изводите на съда по съществото, че към 18.10.2017г. и последващите дни, до изтичане на седемдневния срок по чл. 54а ал. 3, т. 2 от КСО, считано от 16.10.2017г., Н.Д е можел да уведоми предварително Агенцията по заетостта за невъзможността да подаде в срок заявление за регистрация като безработен, най-малкото подари удостоверените обстоятелства от началника на отдел БДС към СДВР. От цитираното удостоверение с рег.№RяБ 5077/17.11.2017г. се установява, че личната карта на Драгоев е обявена от СДВР за „отнета /иззета“ на 18.10.2017г, като е върната на притежателя й на 25.10.2017г. Резонно погледнато, Драгоев не е могъл да го представи пред органите по заетостта, за да удостовери“своевременно“ невъзможността да подаде в срок заявление за регистрация като безработен, поради факта, че цитираното удостоверение, макар и издадено да послужи пред Бюрото по труда - гр. С., е издадено чак на 17.11.2017 г. Драгоев е направил регистрацията си като безработно лице в Агенцията по заетостта на 26.10.2017 г., т. е.веднага след връщането на личната му карта, а заявлението за отпускане на ПОБ - на 27.10.2017г. Следва да се отбележи и обстоятелството, че жалбоподателят е подал молба с вх.№1023021-3660/13.12.2017г., описана в Писмо на директора на ТП на НОИ-София - град, находящо на стр. 26 от първоинст. дело, която следва да се счете за уведомяване на териториалното поделение на НОИ, толкова своевременно, колкото е било възможно и която предхожда издаването на оспорваното решение на директора на ТП на НОИ - София - град.

Неправилно и необосновано както административният орган, така и първоинстанционният съд приемат, че липсват законоустановените материалноправни предпоставки по § 1 от ДР на НОИПОБ. Същите се доказват от събраните по делото писмени доказателства, от които по категоричен начин се установява, че са налице уважителни причини – задържане на личните документи от бившия работодател, вследствие на което Н.Д е закъснял с регистрацията си като безработно лице в Агенцията по заетостта. Безспорна е и неговата активност многократно да сезира за това обстоятелство компетентните органи.

Поради това, изводът на административния орган, че по отношение на Н.Д са налице предпоставките по чл. 54а, ал. 6 от КСО и чл. 3, ал. 4 от НОИПОБ, се явява необоснован, а отпускането на парично обезщетение за безработица от 26.10.2017 г. - датата на регистрация в Агенцията по заетостта, е незаконосъобразно.

Като не е констатирал това и е направил заключение, че жалбоподателят не е доказал наличието на уважителни причини за подаване на заявлението си за регистрация като безработно лице за времето от 16.10.2017 г. до 26.10.2017 г., първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в противоречие с материалния закон, което, на това основание, следва да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да се отмени оспореното пред съда решение на директора на ТП на НОИ София-град, с което е потвърдено Разпореждане № 214-00-11311-1/02.11.2017г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО.

Преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото от Н. Д. З, вх. № 214-00-11311/27.10.2017 г., при което ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – София-град следва да се произнесе по същество, като съобрази дадените в настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона относно началната дата и периода на изплащане на обезщетението за безработица.

Предвид изхода на спора, не е направено своевременно искане за присъждане на разноски от касационния жалбоподател, с оглед на което такива не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд – шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 3157/14.05.2018 г. по адм. дело № 2221/2018 г. по описа на Административен съд София-град, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение № 1040-21-70/ 07.02.2018г на Директора на ТП на НОИ София-град, с което е отхвърлено искането на Н.Д от [населено място] и е потвърдено Разпореждане № 214-00-11311-1/02.11.2017г на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – София - град.

ВРЪЩА делото като преписка на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – София-град за ново произнасяне по Заявление, вх. № 214-00-11311/27.10.2017 г. на Н.Д, съгласно дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решението е окончателно.