Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на И. П., със съгласието на своята майка В.П, чрез адвокат Д.П, против решение №6120 от 25.10.2018г., постановено по адм. д.№6097/2018г. по описа на Административен съд София-град/АССГ/.
Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба. Не претендира разноски.
Ответникът - Комисията за защита от дискриминация/КЗД/, не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски.
Ответникът - кмета на Столична община, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд София-град:
-отменя Решение №188/10.05.2018г. на КЗД-пети специализиран заседателен състав, по преписка №291/2017г., в частта, с която е установено, че кметът на Столична община Й.Ф при прилагането на чл. 10 от Наредба за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби, е осъществил дискриминация по признак „възраст“ по см. на чл. 4, ал. 2 вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. по отношение на И. П.; и на осн. чл. 76, ал. 1, вр. чл. 47, т. 4 ЗЗДискр., е дадено задължително предписание на кмета на Столична община да не допуска неравно третиране на кандидатствалите деца по Наредба за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби, като спазва антидискриминационното законодателство, като за целта следва да изработи вътрешни правила за работа на експертно-консултативната комисия по чл. 18, ал. 1 от Наредбата при стриктно спазване на ЗЗДискр.
-връща преписка №291/2017г., образувана по жалба на И. П., действащ като непълнолетен със съгласието на майка си В.П, на КЗД за ново произнасяне при спазване задължителните указания в мотивите на решението.
За да достигне до този резултат АССГ е приел, че оспорения акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон.
Съдът е счел, че КЗД не се е произнесла по отношение твърдяната в жалбата до нея осъществена дискриминация от Столична община, а от кмета на Столична община Й.Ф, каквото конкретно сезиране или самосезиране по реда на т. 2 на чл. 50 ЗЗДискр., чл. 7, ал. 1 от Правила за производство пред КЗД не се установява по делото - обстоятелство налагащо връщане преписката на КЗД за ново произнасяне по жалбата на П. за осъществена по отношение на него дискриминация именно от Столична община.
Съдът е приел, че по делото не се установява акт, действие или бездействие на кмета на Столична община, с който да е осъществена дискриминация по отношение на И. П..
Решението на Административен съд София-град е правилно.
Споделя се заключението на съда, че в хода на проведеното административно производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Производството пред КЗД е инициирано по жалба на И. П., със съгласието на неговата майка, уточнена със заявление о 05.12.2017г. до КЗД, с оплакване за непряка дискриминация по см. на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр., по признак „възраст“, чрез неравно третиране като „дете с изявени дарби“ по см. на §1, т. 12 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО), спрямо всички останали такива деца, на които Столична община е предоставила стипендия съгласно Наредба за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби/ Приета с ПМС №298 от 17.12.2003г., обн., ДВ, бр. 111 от 22.12.200 г., в сила от 1.01.2004г./, съгласно чл. 10 от която: стипендии за стимулиране на деца с изявени дарби се отпускат на ученици от VІІІ до XІІ клас, класирани до навършване на 18-годишна възраст на национален или международен конкурс, олимпиада или състезание, включени в програмата по чл. 11.
С разпореждане №1293/19.12.2019г. на председателя на КЗД е образувана преписка №291/2017г., разпределена за разглеждане на пети специализиран заседателен състав, който на свое заседание е определил председател и докладчик.
С доклад-заключение по пр.№291/2017г. като надлежни страни по преписката са определени: И. П., със съгласието на своята майка В.П, в качеството на жалбоподател; кмета на Столична община Й.Ф - в качеството на ответна страна; И.Д-директор дирекция „Превенция, интеграция, спорт и туризъм“ към Столична община - в качеството на ответна страна.
Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 1-5 от Правила за производството пред КЗД Докладчикът по преписката е длъжен да изясни:1. изпълнени ли са изискванията на чл. 51 от ЗЗДискр. и чл. 8 от тези Правила за съответната преписка;2. налице ли са необходимите данни за извършено нарушение и могат ли те да бъдат годно основание за образуване на производство пред Комисията;3. фактическия състав на нарушението;4. страните по спора и да ги конституира.
В процесния случай докладчика е счел, че са налице необходимите данни за извършено нарушение и същите са годно основание за образуване на производство пред КЗД с фактически състав на евентуалното нарушение - поставяне жалбоподателя в по-неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутралната разпоредба на чл. 10 от Наредба за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби, т. е. неравно третиране –непряка дискриминация по см. на чл. 4, ал. 3 ЗЗдискр., спрямо жалбоподателя като носител на признак „възраст“ по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.
При тези обстоятелства във вр. с представените до този момент доказателства пред КЗД в процедурата по проучване и заявените оплаквания, докладчика по преписката е следвало да конституира като ответна страна сочения от жалбоподателя за дискриминатор - Столична община с оглед осигуряване правото на участие в производството на този субект в това му качество, правото му на защита, както и правата му по чл. 59, ал. 3, чл. 62 и чл. 68 от ЗЗДискр., което в процесния случай не е сторено.
В този смисъл правилен е крайният извод на АССГ за отмяна на оспорения акт и връщане преписката на КЗД за ново произнасяне по жалбата на П. по заявената от него дискриминация, осъществена от Столична общинна.
Дали в качеството на пасивно легитимирани страни в производството пред КЗД ще следва да се конституират и други субекти, е въпрос на преценка във фазата на проучване.
Следва да се отбележи, че в процесния случай КЗД не е съобразила и прецизирала фактическия състав на заявената от П. форма на дискриминация, предполагаща, че неравното третиране в конкретния казус произтича от привидно неутралната разпоредба на чл. 10 от Наредба за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби, и че изследването трябва да се извърши чрез съпоставяне на последиците, които тази разпоредба като правило за поведение, поражда в правните сфери на различните групи адресати. Така при новото разглеждане на жалбата на П., КЗД следва да съобрази, че издателят на правилото-Министерски съвет на РБ /а не изпълнителят на разпоредбата– в случая кмета на СО съгласно чл. 16 от процесната Наредба/ следва да участва в административното производство пред специализирания орган-КЗД, в качеството му на ответна страна. Само по този начин в проведеното производство чрез прилагане правомощията на КЗД по чл. 65 ЗЗДискр, при евентуален извод за неравно третиране, ще се осъществят заложените цели в чл. 2 ЗЗДискр. с резултат премахване на заложените бариери в привидно неутралната разпоредба, като в административното производство пред КЗД на издателят на разпоредбата следва да се даде възможност да докаже, че привидно неутралната разпоредба е обективно оправдана, съответно че целта на приемането й е законово оправдана, а средствата за постигането на тази цел са необходими и е налице някаква разумна корелация между заложената цел и използваното средство, водещо до неравно третиране.
На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на кмета на Столична община за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено своевременно и е основателно в размер на 100 лв., предвид чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №6120 от 25.10.2018г., постановено по адм. д.№6097/2018г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА И. П., действащ със съгласието на своята майка В.П да заплати на Столична община сума в размер на 100 (сто) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.