Производството е реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Е.П от [населено място] чрез адв. С.И от САК с пълномощно на л. 7 от делото срещу решение № 3806/05.06.2019 г. на Административен съд София-град, с което е обявено за нищожно волеизявлението на Началник СДВР, отдел „Пътна полиция“ за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ №[номер]/[дата].

С жалбата се иска отмяна на съдебното решение, като се излагат доводи, че същото е постановено в противоречие с материалния закон и необосновано.

Касаторът е бил редовно призован за съдебното заседание. Явява се лично и се представлява от адв.. И. Поддържат жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът – Началник сектор Пътна полиция при СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не е ангажирал становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че първостепенния съд е прогласил нищожността на несъществуващ административен акт, като обосновава, че издаването на СУМПС не е предхождано и обусловено от волеизявление на административен орган, като съдържанието му е нормативно определено от чл. 16, ал. 1 и чл. 53 от Закон за българските документи за самоличност /ЗБДС/, а самото СУМПС не е индивидуален административен акт по смисъл на чл. 21 от АПК, поради което не са били налице основания за оспорване пред съд с искане за обявяване на нищожността на волеизявлението за издаване на СУМПС.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, съдебното решение е било съобщено на страната на 10.06.2019 г., а жалбата срещу него е депозирана на 17.06.2019 г. от лице, за което съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред административния орган е започнало по заявление № 27080748 от 04.01.2018 г, като към него е приложена декларация, че СУМПС на заявителя е било откраднато на 02.01.2018 г., приложени са необходимите документи съгласно чл. 16, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Наредба № I -157/2002. В декларацията, откраднато СУМПС не е индивидуализирано по никакъв начин /л. 16 гръб/. Последвало е издаване на дубликат на българско СУМПС, като органът е приел, че е било откраднато СУМПС с[номер]. По-късно при ответника е получен списък на подменените в чужбина СУМПС през 2018 г., от който се установява, че СУМПС №[номер] на настоящия касатор е било подменено в Дания по реда на чл. 11, §1 от Директива 2006/126 на ЕП и Съвета. Административният орган е сезирал Софийска градска прокуратура /СГП/ с искане същата да предприеме действия за обявяване на нищожността на СУМПС, издадено на г-н Пенов по заявление № 27080748.

СГП подава протест с искане за обявяване на нищожност на изразеното „с действие волеизявление на административния орган за издаване на СУМПС по заявление № 27080748“ със заявител Е.П.

Решаващият съд е приел, че това волеизявление е нищожно, тъй като може да се издаде дубликат само на валидно СУМПС, а органът е издал дубликат на СУМПС, което е невалидно и така е нарушил толкова съществено материално правните изисквания за издаване на СУМПС, че волеизявлението е нищожно. Решението е правилно като краен резултат.

Настоящият касатор е имал българско СУМПС с №[номер] от [година]. Последното е било заменено в Дания с датско такова по реда на чл. 11, §1 от Директива 2006/126 на ЕП и Съвета на неустановена дата. При престой на касатора в България на 02.01.2018 г. в центъра на гр. С. са му откраднати лични вещи и документи, между които и СУМПС. При декларирането на това обстоятелство пред българските органи в процедура по издаване на дубликат, г-н Пенов не е индивидуализирал по никакъв начин СУМПС, което му е откраднато.

Административният орган приема, че е било откраднато българско СУМПС с №[номер] от [година]. Последното в информационната система на контролните органи е било със статус валидно и без отбелязване, че е заменено с друго в Дания, поради което издава дубликат на българско СУМПС с №[номер] от [година].

Няма спор между страните, че г-н Пенов има правоспособност за управление на МПС с категория АМ, В1, В, С1, С и Ткт, както и че е имал надлежно издадено СУМПС за тези категории в Р.България. Последното е подменено с Датско СУМПС.

При липсата на идентификация на откраднатото СУМПС в декларацията на г-н Пенов и анализа на всички други доказателства се налага извод, че е било откраднато, издаденото в Дания СУМПС на лицето.

Условията и редът за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство са определени в Наредба № I-157/01.10.2002 година, издадена на основание чл. 159 от ЗДвП. Съгласно чл. 12 от Наредбата СУМПС се издава в изрично изброените хипотези на т. 1 – т. 9, една от които е в т. 7 – издаване на дубликат, а т. 8 – при подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление. Съгласно чл. 16 от Наредбата дубликат се издава при провреждане, унищожаване, изгубване или кражба на СУМПС. За издаването на дубликат, водачите подават документите посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 6 и декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД за удостоверяване на твърдяното обстоятелство. В хипотезата на повреждане се прилага и старото свидетелство., което подлежи на унищожаване. Съгласно чл. 16, ал. 4 от Наредбата при изгубване, кражба, повреждане или унищожаване СУМПС, притежателят в срок от 3 дни от събитието, декларира това в най-близката структура на министерство на вътрешните работи или в дипломатическите и консулските представителства на страната в чужбина.

Касаторът е действал именно по описания в правната норма начин – в тридневен срок от кражбата е декларирал това обстоятелство и е поискал дубликат на СУМПС. Неточността в случая е, липсата на уточнение, кое точно свидетелство е откраднато. По приложена справка за заменените български свидетелства с чуждестранни не става ясно, кога е извършена замяната и каква валидност има новоиздаденото свидетелство, както и правоспособност, за кои категории превозни средства е призната на лицето.

Административният орган може да издаде дубликат само на свидетелство, което той е издал. Изводът следва от само понятие „дубликат“, което се определя, според тълковния речника на Българския език, като: „Втори екземпляр от документ, издаден в един екземпляр, който замества оригинала при нужда.“

С. Б. компетентен орган на министерство на вътрешните работи, не може да издаде дубликат на СУМПС, издадено в Дания, но имат право да извършат подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление съгласно чл. 12, т. 8 от Наредбата.

Съгласно чл. 11, § 5 от Директива 2006/126 на ЕП и Съвета относно свидетелствата за управление на превозни средства, „Подмяната на СУМПС, което например е било изгубено или откраднато, може да се направи при компетентните органи на държавата по обичайното пребиваване на притежателя“, като тези органи извършват подмяната на база информацията, с която разполагат и/или, ако случая го изисква на база доказателствата на компетентните власти на държавата-членка, която е издала оригиналното свидетелство.

Прави впечатление, че националната Наредба № I -157/2002 и Директива 2006/126 на ЕП и Съвета, която въвежда изискванията на посочената Директива в националното право, ползват в различен смисъл понятието „подмяна на СУМПС“. При тази неточност в транспонирането на Директивата, то нейните норми следва да намерят пряко приложение при разрешаването на случая.

Следователно компетентността на органът, който следва да извърши подмяната се определя от обичайното пребиваване на притежателя, чието СУМПС е откраднато или изгубено съгласно Съгласно чл. 11, § 5 от Директива 2006/126 на ЕП и Съвета.

Съгласно чл. 12 от Директива 2006/126/ЕО "обичайно пребиваване" по смисъла на директивата, означава мястото, където дадено лице обикновено живее, тоест повече от 185 дни през календарна година, поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки, поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. Независимо от това, за обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави-членки, се счита мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава-членка за изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в университет или друго учебно заведение не се счита за смяна на обичайно пребиваване.“

Според посоченото от самия кастор в касационната жалба, той е пребивавал в Дания от края на 2015 г. /без данни да се е връщал в България/ е се е завърнал в България в самия край на 2017 г. Следователно към 04.01.2018г. все още е имал място на обичайно пребиваване в Дания и датските власти е следвало да му подменят СУМПС, което е откраднато на 02.01.2018 г. съгласно чл. 11, § 5 от Директива 2006/126 на ЕП и Съвета, определяща компетентността на орган, който следва да извърши подмяната.

Налага се извод, че Началникът отдел „Пътна полиция“ при СДВР не е имал компетентност да се произнесе по заявлението за издаване на дубликат на СУМПС със заявител Е.П, поради което волеизявлението за издаването на такъв е нищожно, както правилно е заключил решаващият съд.

Г-н Пенов е следвало да декларира, че му е откраднато СУМПС, издадено в Дания и да поиска замяната на това свидетелство с национално такова по реда на чл. 11, §1 от Директива 2006/126 на ЕП и Света, като установи, че трайно се е завърнал и установил в Р. Б, както и с каква валидност е било откраднатото свидетелство и до правоуправлението на кои категории превозни средства се отнася.

За пълнота: възражението на прокурора при ВАП, че съдът се е произнесъл по искане на обявяване на нищожност на несъществуващ административен акт – волеизявлението за издаване на СУМПС. Настоящият състав намира, че възражението е неоснователно.

К. Д 2006/126 на ЕП и Съвета, така и националното право - Наредба № I-157/01.10.2002, определят, че компетентните власти могат да откажат издаването на СУМПС – например чл. 11, § 4 от Директивата или чл. 17, ал. 13 от Наредбата. По аргумент на противното, след като компетентните власти имат право на отрицателно волеизявление, то следва да им се признае правото и на положително такова. Правота на жалба е изрично признато само за лицата засегнати от отказа. В случай на положително волеизявление следва да се признае право на протест на прокурора на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК.

Като е достигнал до сходни изводи, Административен съд – София-град е постановил едно правилно решението. Последното е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3806 от 05.06.2019 г. по адм. д. № 3435/2019 г. на Административен съд София-град.

Решението е окончателно.