Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на и. д. началник на Регионален отдел на Национален строителен контрол (НО НСК) - Добрич при Регионална дирекция за национален строителен контрол - Североизточен район (РДНСК - СИР), чрез юрк.. К, против решение № 10 от 25.01.2019 г., по адм. дело № 412/2018 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отменена негова заповед № ДК-11-Д-01/08.06.2018 г.
Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество.
Ответникът- „Н. Т“ ЕООД представляван от адв.. С в отговора на касационната жалба оспорва същата, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на претенидираните от касатора разноски.
Ответната страна - главният архитект на община Б. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред АС - Добрич е образувано по жалба, подадена от „Н. Т“ ЕООД против заповед № ДК-11-Д-01/08.06.2018 на началника на РО "НСК" - Добрич при РДНСК - СИР, с която е отменено разрешение за строеж № 71/21.05.2018 г. на главния архитект на община Б., като незаконосъобразно.
За да постанови обжалваният акт, съдът е приел за установено, че на „Н. Т“ ЕООД е било издадено разрешение за строеж за „Бетонен комплектен трафопост с номинална мощност 1х1000 кVА.Па на съществуваща трансформаторна машина от 630 кVа с нова 1000 кVа, в УПИ I, кв. 245 по плана на с. К., общ. Балчик.
След получаването му, на 01.06.2018 г., контролните органи на РО "НСК" Добрич извършили служебна проверка по отношение законосъобразността на издаденото РС, за което е съставен констативен протокол. При проверката контролните органи са приели, че РС е незаконосъобразно, като са изложени доводи, че процесния строеж неправилно е определен за такъв от шеста категория, а е такъв от трета категория, съответно представените строителни книжа са несъответстващи на тази категория. Оспорената заповед е издадена след извършена служебна проверка по реда на чл. 156 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) и въз основа на констативен протокол, като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 156, ал. 3 ЗУТ.
При така установената фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, не са допуснати нарушения на административно производствените правила, но същата е в несъответствие с материалноправните норми. Съдът е приел, че спорът по делото е дали извършената подмяна на съществуващата трансформаторна машина от 630 кVа с нова 1000 кVа е основен ремонт или реконструкция. След анализ на относимите материалноправни норми и представените по делото гласни и писмени доказателства в това число и заключението на вещото лице, съдът е приел, че се касае за монтаж на инсталации и уредби, които касаят конструктивни елементи на трафопоста. Изложил е доводи, че тези дейности се отразяват на експлотационните характеристики на технологичното съоръжение (по натоварването), но по никакъв начин не водят до съществени изменения в конструкцията на Бетонен комплектен трафопост (БКТП) и в конструктивните механични характеристики на трансформаторното помещение, защото същото е проектирано и изпитано в условията на работа с трансформаторна машина 1000 кVа, съгласно РС № 9/19.01.2017 г. Т.е. не се променят характеристиките му по същество, което съответства на допустимостта на по чл. 147, ал. 1, т. 2 ЗУТ и съответно не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издадено разрешение за строеж за монтаж на инсталации, съоръжения и уредби“.
При така установеното от фактическа и правна страна съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна и я е отменил. Решението е правилно.
Въз основа на представените от страните доказателства, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът е проверил законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК. След обстоен анализ на приложимите материалноправни норми е обосновал правилен извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Съдът е определил правилно предмета на спора по делото, който се състои в отговор на въпроса дали извършената подмяна на съществуващата трансформаторна машина в конкретния обект – трафопост от 630 кVa с нова от 1000 кVа, представлява основен ремонт или реконструкция.
Разпоредбата на § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ дава легално определение за това кое представлява реконструкция, а именно: "Реконструкция" на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите". В случая както правилно е приел съда съгласно РС № 9/19.01.2017 г. трансформаторното съоръжение е проектирано и изпитано в условията на работа с трансформаторна машина 1000 кVа. Предвид изложеното съдът е обосновал правилен извод, че се касае изцяло и само за монтажни дейности, които не следва да се квалифицират като строеж от трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „ж“ ЗУТ, дори основаният да е от тази категория. Правилна е правната преценка на съда, че извършената дейност следва да бъде подведена под хипотезата на чл. 147, ал. 1, т. 2 ЗУТ, поради което и на основание чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ стоежът е от шеста категория. Това обуславя извод, че при издаването на строителното разрешение не е допуснато нарушение на изискванията на чл. 148, ал. 4 и ал. 8 и чл. 142, ал. 6 и чл. 143, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУТ, защото сочените в процесната заповед разпоредби са неотносими към строежите от шеста категория.
При тези данни изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед са правилни. При липсата на пороците сочени, като касационни основания, постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10 от 25.01.2019 г. по адм. дело № 412/2018 г. по описа на Административен съд – Добрич. Решението е окончателно.