Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С решение № 389 от 09.10.2019 г., постановено по административно дело № 363/2019 г. Административен съд – В. Т е: 1) прогласил нищожността на израза „или са били в състояние да предотвратят нарушението, но не са го сторили“ от разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от Наредба за управление на отпадъците на община С., приета с решение на Общински съвет Сухиндол № 106/20.10.2016 г. (наредбата); 2) отменил разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изразът „се включва в обхвата на инвестиционните проекти по глава осма от ЗУТ (Закон за устройство на територията)“ от разпоредбата на чл. 20, ал. 4, разпоредбата на чл. 20, ал. 5, т. 1, разпоредбата на чл. 20, ал. 6, разпоредбата на чл. 20, ал. 7 и изразът „събиране“ от разпоредбата на чл. 36 от Наредба за управление на отпадъците на община С., приета с решение на Общински съвет Сухиндол № 106/20.10.2016 г.; 3) отхвърлил протеста на прокурора при Районна прокуратура – гр. П. в останалата му част; 3) осъдил Общински съвет – Сухиндол да заплати на Прокуратурата на Р. Б разноски в размер от 20 лв.; 4) осъдил Общински съвет – Сухиндол да заплати на „Р. А“ ЕООД гр. С., ЕИК 201327590, разноски в размер от 700 лв.
Съдебното решение е атакувано с касационен протест от прокурор от Районна прокуратура – Павликени в частта му, с която е отхвърлен протестът на прокурора до първоинстанционния съд относно оспорването на целите текстове на чл. 20, ал. 4 и ал. 5 от Наредба за управление на отпадъците на община С., приета с решение на Общински съвет Сухиндол № 106/20.10.2016 г. Досежно ал. 4 „Планът по ал. 1 се включва в обхвата на инвестиционните проекти по глава осма от ЗУТ, а за обектите, за които не се изисква одобрен инвестиционен проект, се изготвя като самостоятелен план“, касаторът сочи, че съдът е отменил с решението си само изразът „се включва в обхвата на инвестиционните проекти по глава осма от ЗУТ“ от разпоредбата на чл. 20, ал. 4 и е прогласил, че в останалата си част тази норма не противоречи нито на ЗУО (Закон за управление на отпадъците), нито на ЗУТ. По отношение на ал. 5 „Плановете за управление на строителни отпадъци се одобряват: 1. За строежи, за които се изисква одобрен инвестиционен проект – като част от процедурата за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти по реда на глава осма, раздел ІІ от ЗУТ; 2. За обекти, за които не се изисква одобрен инвестиционен проект – от кмета на община С. или оправомощено от него длъжностно лице“, в касационния протест е посочено, че съдът е отменил само разпоредбата на чл. 20, ал. 5, т. 1 от наредбата, като е прогласил, че втората точка от протестирана разпоредба не противоречи на закона. Наведените доводи са в насока, че съдът при постановяване на решението си в тези му части не е обсъдил изложените конкретни съображения от страна на прокуратурата. Решението на съда е оспорено от касатора и в частта му за разноските, като е посочено, че съдът неправилно е присъдил такива на Прокуратурата на Р. Б вместо на Районна прокуратура – Павликени. Иска се настоящата инстанция да отмени първоинстанционния съдебен акт в атакуваните му части и да постанови решение, с което отмени целите разпоредби на чл. 20, ал. 4 и ал. 5 от наредбата като незаконосъобразни. Ако касационната инстанция установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Ответниците по касация – Общински съвет – Сухиндол и „Р. А” ЕООД, редовно призовани, не се представляват и не изразяват становище по касационния протест.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационния протест. Обосновава теза, че са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, защото съдът неправилно е приложил материалния закон, допуснал е нарушение на съдопроизводствени правила и решението му е необосновано. Предлага в протестираната част съдебният акт да бъде отменен като неправилен.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационния протест за допустим, като подаден в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно в атакуваните му части, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационния протест за неоснователен.
Протестираното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на подзаконов нормативен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна с правен интерес от оспорването.
Съдебният акт е и правилен и не страда от твърдяните пороци, наличието на които би обусловило предпоставки за приложимост на претендираните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Аргументите на оспорващия го за противното не могат да бъдат споделени. В хода на съдебно-административното производство пред инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на атакуваните части от наредбата, са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. Съдът надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за изхода на спора, както и относимата правна уредба, и в съответствие с нея е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни.
Проверяваният съдебен акт се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях и е отговорено на всички правнозначими доводи и възражения на страните. Законосъобразността на спорните текстове от наредбата е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК (приложим субсидиарно и в производството по оспорване на подзаконов нормативен акт на основание чл. 196 от АПК) по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен правен извод. С оглед на това, че мотивите на първоинстанционния съд се споделят от касационната инстанция, то на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК Върховният административен съд препраща към тях.
За пълнота във връзка с касаторовите възражения следва изрично да се отбележи, че решаващият съдебен състав е коментирал в акта си всички относими доводи на прокурора от Районна прокуратура - Павликени, като убедително е аргументирал защо само част от протестираните разпоредби на чл. 20, ал. 4 и ал. 5 от наредбата противоречат на ЗУО и/или на ЗУТ, а в останалите си части тези норми са законосъобразни. Този подзаконов нормативен акт е приет по силата на законова делегация – чл. 22 от ЗУО, и при обсъждане на оспорените му текстове е проведен ефективен съдебен контрол за съответствието му с нормативни актове от по-висока степен (по смисъла на чл. 15, ал. 1 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ)).
Преценката на съда, че следва да присъди разноски в полза на Прокуратурата на Р. Б, а не на районната прокуратура, в която работи подалият протеста прокурор, също е правилна. За разлика от съдилищата, всички от които съгласно чл. 65 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ) са юридически лица на бюджетна издръжка, то в чл. 137 от ЗСВ е посочено че прокуратурата (която съгласно чл. 136, ал. 1 от същия закон е единна и част от нея са районните прокуратура) е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
Гореизложеното налага извода, че подложеният на касация съдебен акт в оспорените му части следва да бъде оставен в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 389 от 09.10.2019 г. на Административен съд – В. Т, постановено по административно дело № 363/2019 г., в оспорените му части.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.