Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П.П срещу решение № 4481/28.6.2019 г., постановено по адм. д. № 4906/2019 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 1449/04.04.2019 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение на длъжността „главен експерт“ с ранг ІІІ младши в Дирекция „Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони“, Отдел „Методология и контрол“ и е осъден да заплати Държавен фонд „Земеделие“ сумата в размер на 100 /сто/ лева разноски. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт и излага съображения. Иска отмяната му. Претендира присъждане на сторените пред две съдебни инстанции разноски.

Ответната страна изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ в представила писмено становище и оспорва подадената касационна жалба като неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С решение по адм. д. № 4906 г. по описа на АССГ е отхвърлена като неоснователна жалбата на П.П против заповед № 1449/04.04.2019 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение на длъжността „главен експерт“ с ранг ІІІ младши в Дирекция „Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони“, Отдел „Методология и контрол“. За...