12О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1193

гр. София, 13.03.2025г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

като разгледа, докладваното от съдия Н. Ш. гр. д. № 3840 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. Б. представлявана от прокурор Р. Г. и по касационна жалба на В. К. М., подадена чрез процесуален представител адв. П. Б. против решение № 121/18.07.2024г., постановено по в. гр. д. № 218/2024г. по описа на Апелативен съд – Варна в различни части.

С обжалваната от Прокуратурата на Р. Б. част от въззивното решение след частична ревизия на първоинстанционно решение № 226 от 06.03.2024г. постановено по гр. д. № 2061/2023г. по описа на Окръжен съд – Варна е постановено друго, с което като краен резултат на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на В. К. М. с ЕГН [ЕГН] сумата в общ размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение в извършването на престъпление по чл. 311 от НК по ДП № 122/2019г. по описа на ОД на МВР Варна, за което е бил оправдан с присъда № 14/20.09.2021г. по НОХД № 326/2020г. по описа на РС – Провадия, изменена с решение № 2/10.01.2022г. по ВНОХД № 1234/2021г. по описа на ОС – Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.01.2022г. до окончателното плащане.

С обжалваната от В. К. М. част от въззивното решение е потвърдено първоинстанционно решение № 226 от 06.03.2024г. постановено по гр. д. № 2061/2023г. по описа на Окръжен съд – Варна в частта, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е отхвърлен предявеният от него против Прокуратурата на Р. Б. иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата над присъдения размер от 50 000 лева до пълния предявен размер на иска от 250 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение в извършването на престъпление по чл. 311 от НК по ДП № 122/2019г. по описа на ОД на МВР Варна, за което е бил оправдан с присъда № 14/20.09.2021г. по НОХД № 326/2020г. по описа на РС – Провадия, изменена с решение № 2/10.01.2022г. по ВНОХД № 1234/2021г. по описа на ОС – Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.01.2022г. до окончателното плащане.

И в двете жалби се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение в съответните части поради нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде постановено решение, в което да се определи обезщетение за вреди в по-нисък размер от присъдения, респ. предявеният иск да се уважи в пълен предявен размер.

Касационният жалбоподател Прокуратурата на Р. Б. поддържа, че определеният от въззивния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди е силно и необосновано завишен и не съответства като еквивалент на действителните неимуществени вреди, претърпени от ищеца. Съдът е нарушил принципа на справедливост присъждайки завишен размер на обезщетението за вреди, като е отдал прекомерно значение на професията, изпълнявана от ищеца за сметка на многобройните други обстоятелства сочещи по-нисък интензитет на търпените неимуществени вреди – разумният срок на приключване на наказателното производство; обвинението в извършване на нетежко престъпление; наложената най-лека мярка за процесуална принуда „подписка“; интензивността на процесуалните действия спрямо ищеца като обвиняем и подсъдим; проведените съдебни заседания в първа и въззивна инстанция; липсата на медийно разгласяване на обвинението, както и на данни за възпрепятстване на професионалната реализация на ищеца и на настъпили неимуществени вреди, надхвърлящи обичайните. При това въззивният съд не е изложил мотиви относно значимостта на отделните релевантни обстоятелства към определеното глобално обезщетение за неимуществени вреди, както и такива относно икономическите показатели и стандарта на живот в страната към момента на увреждането. Сочи, че съдът не е съобразил установеното от свидетелските показания и от заключението на КСМЕ, като в обема на компенсираните вреди е включил и такива, за които ПРБ не следва да отговаря, тъй като са възникнали в резултат на други увреждащи фактори.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация В. К. М., чрез процесуален представител адв. П. Б. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

В касационната си жалба В. К. М. поддържа, че въззивният съд е определил съществено занижен размер на обезщетението, което не съответства на действително претърпените от него неимуществени вреди, не е взел предвид всички конкретни обстоятелства от значение за удовлетворяване на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗЗД. Сочи, че въззивният съд не е отчел, че от обстоятелствата по делото се установява пълен срив на личния, семеен и професионален живот на ищеца в резултат на образуваното срещу него наказателно производство. Омаловажил е доказаните промени в здравословното му състояние, причинени от незаконното обвинение – заключението на комплексната СМПЕ е установило, че воденото наказателно производство е причинило доминираща и непреработена в живота на ищеца емоционална травма, който започнал прием на антидепресанти и седативни медикаменти; получил е психогенен тремор на ръцете, като последиците от преживяното са налице и до днес. Необсъдени от съда са останали обстоятелствата за ефекта на воденото наказателно производство в отношенията му със съпругата – разпада на семейството му и последвалия между тях развод; че незаконното обвинение е накърнило непоправимо професионалната оценка към него в средата, в която живее и работи; било разрушено доброто му име и репутация на нотариус, градени години наред, както и че наказателното преследвало го е злепоставило като професионалист пред неограничен кръг лица, вкл. магистрати от съдебния район на Окръжен съд – Варна, както и адвокати, с които работи, което обосновава по-висок интензитет на понесените вреди.

Отговор по тази жалба не е постъпил от насрещната страна.

Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирани страни – ответник и ищец по делото с правен интерес от обжалване на решението в съответните части, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговарят на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Към всяка от касационните жалби е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което е изпълнено условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установени следните факти: с постановление от 25.02.2019г. на прокурор при РП – Варна било образувано ДП № 122/2019г. за извършено престъпление по чл. 311 от НК, а с постановление на разследващ полицай от 25.05.2020г. В. М. бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 311 от НК, за това, че на 15.05.2015г. в качеството си на длъжностно лице – нотариус, в кръга на службата си е съставил официален документ – НА № 62, т. 4, рег. № 2485, д. № 355, за продажба на недвижими имоти в землището на [населено място], в който е удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че продавачите на двата земеделски имота, посочени в НА № 62/2015г. – М. И. И. и З. И. А. са собственици – наследници, въз основа на удостоверение за наследници на И. С. И. и декларация с нотариална заверка на подписите от 11.05.2015г. от зам. кмет на [община] И., в която са декларирали, че И. С. Б. и И. С. И. е едно и също лице, техен баща, с цел да бъде използван този документ за доказателство за тези обстоятелства. С посоченото постановление е взета мярка за неотклонение „подписка“. Към момента на привличането му като обвиняем, ищецът е нотариус, вписан в регистъра на НК на РБ на 13.11.2011г., с район на действие този на Районен съд – Девня. На 30.07.2020г. ответникът е внесъл в съда обвинителен акт срещу ищеца за извършено престъпление по чл. 311 от НК, по който е образувано НОХД № 211/2020г. по описа на РС – Девня. След отводи на всички съдии от състава на РС – Девня, делото е изпратено за разглеждане на РС – Провадия на основание чл. 43, т. 3 от НПК. Пред РС – Провадия е образувано НОХД № 326/2020г., по което са проведени четири съдебни заседания, на които ищецът се е явил. С присъда № 14/20.09.2020г., ищецът е бил признат за невиновен за извършено престъпление по чл. 311 от НК и оправдан по повдигнатото обвинение поради отсъствие на обективните и субективните елементи от престъпния състав. С определение от 20.09.2021г. е отменена наложената мярка за неотклонение. По протест на прокурор при РП – Провадия е образувано ВНОХД № 1234/2021г. по описа на Окръжен съд – Варна, по което е проведено едно съдебно заседание, на което ищецът се е явил. На 10.01.2022г. въззивният съд е постановил решение, с което е изменена присъдата, постановено от РС – Провадия, относно основанието за оправдаване на В. М., като е постановено, че деянието не представлява престъпление. Решението е влязло в сила на 10.01.2022г.

От показанията на разпитаните по делото свидетели А. К. М. /сестра на ищеца/ и В. Х. Г. /общински съветник в ОС – Суворово/, приел за установено, че по повод воденото срещу него наказателно производство ищецът се чувствал притеснен и психически натоварен, доколкото засягало упражняваната от него професия и можело да се отрази на възможността му да издържа семейството си; не можел да спи вечер; провел консулт с психиатър, като предписаните медикаменти, които приемал не довели до облекчаване на състоянието му; при проведени прегледи било установено нарушение на моториката на движение на ръцете на ищеца. След проведеното лечение в клиника в Р. Т. тремора отминал. След започване на производството по делото вече не канели ищеца на събития организирани от Нотариалната камара и на частни събирания на колеги, а ищецът споделил, че присъствието му на такива събития би провокирало у него чувство на срам и неудобство и затова не би ги посетил. Близки колеги и клиенти престанали да го търсят и да се консултират с него по правни въпроси, както това се случвало непрекъснато преди инициираното наказателно производство. Променило се поведението му. От човек с голяма жизненост и чувство за хумор се превърнал в потиснат човек, станал затворен, на семейни събития седял в края на масата и вече не разказвал вицове. Бивша съученичка на свидетелката М. я питала дали брат й е подсъдим и дали е измамник, за какъвто го представят. В квартала, в който живее свидетелката и ищеца се разчуло за наказателното производство и хората коментирали и изказвали мнение, че делото ще срине професионалната кариера на брат й. Свидетелката разбрала от бившата си снаха, че брат й често изпадал в нервни изблици, което според нея довело до допълнителното влошаване на семейните им отношения и до раздялата между съпрузите. От показанията на св. Г. се установява, че след започване на делото много от хората живеещи в населените места в района, в който ищецът упражнявал дейността си и негови клиенти променили отношението си към него, някои не искали да изповядват сделки при него, защото смятали че ще ги измами. Свидетелят Г. научил за обвинението от служител на [община]. При срещите си със свидетеля, ищецът спрял да общува и да се шегува, както го правел преди започване на делото, спрял да говори и да се усмихва. Ищецът спрял да ходи на лов с местната ловна дружинка, в която членувал и свидетеля. При разговори с останалите членове на дружинката, свидетелят разбрал, че не канят ищеца да ловува с тях, защото е „измамник“. Според свидетеля „мълвата“ около нотариус М. бързо се разнесла и разпространила сред жителите на малката общност и ищецът станала „звезда“ в три общини – Вълчи дол, Девня и С., като жителите го „разправяли“.

От приети по делото медицински документи – епикризи, амбулаторни листи, рецептурни бланки, приел за установено, че на 12.04.2022г. ищецът е прегледан от невролог с оплаквания за тремор на двете ръце, предимно сутрин, при което е поставена диагноза „други разстройства на вегетативната/автономната/ нервна система; предписана му е терапия с медикамент „Ментат“. При повторен преглед на 03.05.2022г. е предписано лечение с „Натаспин“; в рецептурна бланка лекар - психиатър от УМБАЛ „С. М. В. е предписал лечение, с други медикаменти; в епикриза от 09.05.2022г. от частна болница „Лив хоспитал вади Истанбул“ е поставена предварителна диагноза „други уточнени форми на тремор“; в графа анамнеза е посочено, че треморът на ръцете е започнал преди два месеца, изявата му е била минимална, но впоследствие с по-висок интензитет, забелязвал се сутрин, а по-късно през деня треморът намалявал.

От заключение на комплексна съдебно-медицинска и психологична експертиза, въззивният съд приел за установено, че диагнозата на ищеца с разстройство на вегетативната нервна система, изразяваща се в тремор на ръцете е поставена през 2022г. при преглед при невролог с АЛ № 17800/12.04.2022г. Според експертите в случая вероятно се касае за психогенен тремор. Внезапната промяна в житейската ситуация, продължителността на досъдебните и съдебни производства срещу ищеца са поддържали у него клинична картина на Разстройство в адаптацията с тревожно-депресивна симптоматика. Към момента на проведеното от експертите изследване, след благоприятното развитие на съдебните дела психичното състояние на ищеца е значително подобрено/възстановено. Голяма част от симптомите са отзвучали, но силния емоционален заряд на психотравмените събития на моменти продължава да провокира интензивни емоционални реакции, които са наблюдавани и по време на изследването. На ищеца са били предписани ниски дози антидепресанти с анксиолитичен и седативен ефект, които той ситуативно продължава да приема периодично. Според вещите лица начинът на реагиране и преживяване на ищеца говорят за все още доминираща и непреработена в психичния му живот емоционална травма. В заключение е посочено, че състоянието е пряка последица от водените срещу ищеца досъдебни и съдебни производства.

Въз основа на тези факти, от правна страна въззивният съд приел, че при безспорност на фактите по развилото се наказателно производство и установените обстоятелства от събраните по делото писмени, гласни и експертни доказателства, обезщетението за неимуществени вреди от наказателно преследване по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ в случая следва да се определи в общ размер на 50 000 лева. При определянето му освен обичайните отрицателни преживявания, притеснения и напрежение в причинна връзка с незаконното обвинение и водене на наказателно производство типични за всеки здрав човек, съобразил още, че към момента на привличането му и повдигане на обвинение срещу него ищецът, на 48г. към момента на привличането; наказателното производство е продължило повече от 1 година, 7 месеца и 13 дни, считано от 25.05.2020г. /когато е привлечен като обвиняем по ДП/ до 10.01.2022г. при извършени множество процесуални действия – привличане в качеството на обвиняем; повдигане на обвинение; внасяне на обвинителен акт в съда; отвод на всички съдии от РС – Девня; разпределение и изпращане на делото в РС – Провадия; постановяване на оправдателна присъда след проведени четири открити съдебни заседания, на които ищецът е присъствал; изменение на присъдата с извод, че деянието не представлява престъпление след проведено едно открито съдебно заседание пред въззивната инстанция; наложената мярка за неотклонение „подписка“ за времето от 25.05.2020г. до отмяната й с определение на 20.09.2021г.; че повдигнатото обвинение, за което ищецът, в качеството му на нотариус е бил оправдан е за документно престъпление, засягащо служебната му сфера. В тази връзка, за да обоснове определения размер, съдът изтъкнал че по отношение на някои професии, към които обществото дължи респект и уважение, и поради това има завишени изисквания за почтеност и професионализъм, естествено и логично е незаконното обвинение да засяга в по-голяма степен личния и професионален живот на лицата, които ги упражняват. В тези случаи с повдигането на обвинение за извършено престъпление в областта на тяхната професионална реализация, както е в случая, се засягат не само личната част и достойнство на лицата, но и професионалните им качества поради уронване на авторитета им в съответната област. По тази причина отчел, че създадените при наказателното преследване неудобства и притеснения неминуемо имат по-силно отражение върху отделните негативни изживявания за ищеца и пряко значение за размера на обезщетението.

След отчитане на всичко изложено, въззивният съд обосновал, че от съвкупната преценка на събраните по делото писмени, гласни и експертни доказателства е установена по делото пряката причинно-следствена връзка между воденото по отношение на ищеца наказателно производство по повдигнатото обвинение и претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в изживян психически стрес и душевно безпокойство, чувство на унижение, срам, притеснение, постоянна и интензивна тревожност, понижено настроение, разстройство на съня и на апетита. Отчел, че ищецът станал раздразнителен, затворил се в себе си, изолирал се от приятели и колеги. В качеството си на нотариус изпитвал основателни притеснения, че образуваното дело ще се отрази на работата му, ще доведе до отдръпване на клиенти, тъй като той е бил добре разпознаваем и известен в малък район, в който упражнява дейността си като нотариус /този на РС – Девня/ и в който хората го познават. Съобразил установеното в тази връзка от свидетелските показания, че името и дейността на ищеца като нотариус било коментирано от служители в общински институции и от граждани от населените места, в района на действие негативно и с изразяване на съмнение и подозрение в почтеността му, поради което ищецът изпитвал основателни притеснения, че воденото срещу него производство ще се отрази на работата му, че няма да има възможност да работи и да издържа семейството си. В тази връзка кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели като преки, основани на лични техни впечатления. Приел за установено, че негативните изживявания и преживения стрес са провокирали поява на тремор на ръцете, който към настоящия момент не е напълно отзвучал, а съгласно заключението на СМПЕ при ищеца все още е налице доминираща и непреработена емоционална травма. Независимо от това, че обвинението не е било за тежко умишлено престъпление, изтъкнал, че по време на продължилото наказателно преследване ищецът е бил силно притеснен, психически разстроен и в състояние на стрес поради дискредитирането на доброто му име и авторитета му като нотариус. Поради естеството на осъществяваната от ищеца професионална дейност и разпознаваемостта му в общността в района, в който я упражнява, приел, че обвиненията са имали особен и широк отзвук, като са създали условия за възбуждане на съмнения, недоверие и негативно отношение спрямо него. От това извел извод, че именно поради повдигнатото обвинение в извършването на престъпление ищецът е претърпял вреди и под формата на накърняване на професионалния авторитет, унижение, срам, стрес, влошаване на здравословното му състояние. До иницииране на наказателното преследване, ищецът е имал съзнанието и самочувствието на човек с добра професионална и лична репутация. Повдигането и поддържането на незаконното обвинение в извършено документно престъпление, в качеството му на нотариус, безспорно са го унижили и накърнили достойнството и професионалната му чест. Освен това посочил, че ищецът е изпитвал и тревога от евентуалното му осъждане, преживял е стрес с прояви на тревожност, вътрешно напрежение, безпокойство, загриженост, нервност, усещане за невъзможност за справяне със ситуацията. Отбелязал, че описаните вреди не биха настъпили за ищеца ако по отношение на него не бе повдигнато незаконното обвинение и ако беше направена своевременна и точна преценка от органите на Прокуратурата – че деянието не представлява престъпление. Обосновал в заключение решаващ извод, че общото обезщетение за така претърпените неимуществени вреди, което съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е в размер на общо 50 000лв., който е достатъчен за репарирането им и е в съответствие с общоприетия критерий за справедливост при отчитане на особеностите на конкретния случай, в който смисъл постановил и крайния си акт.

Всеки от касаторите обосновава наличие на специална предпоставка за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и поставя в тази връзка като значими, следните правни въпроси:

1/ Как се определя и какво е съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД?;

2/ При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва ли съдът да вземе предвид всички конкретно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилага на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, както и да изложи мотиви за значението им при определяне размера на дължимото обезщетение?

Касаторът В. К. М. поставя и въпрос:

3/ Как се определя размерът на обезщетението и кои обстоятелства се вземат предвид, наред с примерно изброените в т. II от ППВС № 4/1968г., когато незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област, свързана с професионалната реализация на обвиняемия и как това обстоятелство се отразява на паричното обезщетение?

Според касаторите въпросите са решени в противоречие със задължителната съдебна практика по т. II от ППВС № 4/23.12.1968г.; на т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005г. по т. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, както и с практиката на ВКС в решения по гр. д. № 889/2023г., IV ГО; гр. д. № 1960/2023г., III ГО; гр. д. № 3801/2023г., IV ГО; гр. д. № 3759/2022г., IV ГО; по гр. д. № 2783/2021г., IV ГО; по гр. д. № 2378/2014г., IV ГО; по гр. д. № 299/2018г., III ГО и др.

За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съдът съобрази следното:

Поставените и от двете страни въпроси са по приложението на чл. 52 от ЗЗД относно критериите за определяне от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след задължителна преценка на всички установени по делото релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и тяхното значение за точното определяне на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, като настъпили в резултат на незаконно обвинение.

Въпросите са включени в предмета на делото и са обусловили решаващите правни изводи в обжалваното решение, но същите не са разрешени в противоречие с трайно установената и задължителна съдебна практика, цитирана от всеки от касаторите и намерила израз в редица произнасяния на ВКС в решения по чл. 290 от ГПК. Съгласно приетото в нея обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост, а критериите образуващи понятието справедливост са свързани с преценката на всички конкретно проявени и обективно съществуващи обстоятелства с оглед особеностите на конкретния случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи по приключилото наказателно дело. В мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат, както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Такива обстоятелства по искове за ангажиране отговорността на държавата за обезщетение на вреди от незаконно обвинение са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца; тежестта на повдигнатото обвинение и броя и характера на престъпленията; дали ищецът е оправдан, респ. дали наказателното производство е прекратено по всички обвинения срещу него, или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то се е развило в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида и продължителността на взетата мярка за неотклонение, както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху личността и живота му – семейство, приятели, професионална реализация, обществен отзвук, обществено положение, включително предизвикан от оповестяване на повдигнатото обвинение чрез медиите и пр., както и стандартът на живот в страната към момента на увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди от конкретния деликт се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от изброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори някои от тях – еднакви при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло. Когато незаконното обвинение е било повдигнато във връзка с упражняваната от ищеца професия, от значение за определяне на справедливия размер на обезщетението, наред с останалите релевантни обстоятелства, е и дали с обвинението се вменяват едно или няколко престъпления, извършени в длъжностно качество, с користна цел, особено когато обвиняемият е заемал длъжност при завишени изисквания за почтеност, и е изпълнявана работа, свързана с отговорности в публичен интерес. В тези случаи, за да се прецени в конкретна степен злепоставящият ефект от обвинението, решаващо се съобразяват факти от обективно естество, като видът заемана длъжност, професионалните и морални изисквания за нейното заемане, като обективни показатели за професионално реноме и развитие на ищеца. Преценява се степента на вредоносния ефект от обвинението върху социалната, професионалната или друг вид реализация на лицето, като се съобразява каква е била същата преди, по време и след приключване на наказателното производство. Връзката на тези факти с наказателното преследване за извършено престъпление по служба е предпоставка да се преценят конкретно и обезщетят съответно накърнените морални ценности от злепоставящото въздействие на незаконното обвинение върху личността; да се отчита и спецификата на професията на пострадалия – когато обществото има оправдано завишени изисквания към морала и спазването на закона от изпълняващите я лица, разгласяването на незаконно повдигнато и поддържано обвинение би рефлектирало върху възможността пострадалият да се завърне към упражняването на професията си поради неоправдано предизвиканите негативни обществени нагласи.

В разглеждания случай, въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди конкретно всички установени по делото обстоятелства, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на страните, взел е предвид всички релевантни факти и обстоятелства и ги е анализирал при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетението. Изтъкнал е значението на всеки конкретен факт, който е установен и е в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение и понесените вреди, който е отнесъл към стойността, която засегнатите блага са имали за ищеца. Въззивният съд е взел предвид правно релевантните обстоятелства, приети за установени по делото и е приложил критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в съответствие с константната съдебна практика. Установените правно релевантни факти съпоставил с доказаните по делото действителни неимуществени вреди понесени от ищеца в пряка причинно-следствена връзка с незаконното обвинение – засегнати най-висши човешки ценности. При тази съпоставка изходил от събраните по делото писмени, гласни и експертни доказателства, които преценил по отделно, във взаимна връзка и в цялост. Въз основа на подробен анализ на конкретно установените обективни обстоятелства, отражението им върху отделни сфери от живота на ищеца /лична, семейна, здравословна и професионална/ и значението на всяко за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, като формирал решаващ правен извод, че с оглед установеното по делото ищецът е търпял значително по-големи по интензитет от обичайните болки и страдания, които всеки човек подложен на наказателна репресия търпи; отчел, че повдигнатото в случая обвинение е във връзка с професията на ищеца на нотариус в съдебен район, в който е установил добро име и в който повдигнатото обвинение е станало достояние на неограничен кръг лица, с които ищецът е установил професионални и социални отношения и съобразно конкретно доказания по делото вид, обхват и интензитет на неимуществените вреди, като справедлив определил размер на обезщетението от 50 000 лева.

При тези мотиви в решението, въззивният съд при самостоятелна преценка на събрания пред него и първата инстанция доказателствен материал, направил собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, които мотивирал обсъждайки поотделно и в съвкупност всички релевантни обстоятелства, които обосновават определения по-голям размер на полагащото се обезщетение на база всестранна преценка на доказателствата по делото. Ето защо решението на Апелативен съд – Варна не е в разрез с разрешението, дадено в задължителната и установената съдебна практика на ВКС, а в съгласие с него. В този смисъл въведените от всеки от касаторите правни въпроси не изпълняват изискванията към допълнително основание за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Доводите за необоснованост на крайното въззивно решение са извън предмета на настоящото производство.

В заключение, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателите основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, нито съдът констатира наличие на друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

При този изход на делото разноски за касационна инстанция не следва да се присъждат в полза и на двете страни.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 121/18.07.2024г., постановено по в. гр. д. № 218/2024г. по описа на Апелативен съд – Варна по касационна жалба на Прокуратурата на Р. Б. представлявана от прокурор Р. Г. и по касационна жалба на В. К. М., подадена чрез процесуален представител адв. П. Б..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.