Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на РЗОК-Пловдив чрез процесуален представител юрисконсулт М.А срещу Решение № 521/11.03.2019 год. постановено по адм. дело № 2894/2018 год. по описа на Административен съд Пловдив, в частта му, в която съдът е отменил по жалба на УМБАЛ „С. Г“ ЕАД заповед за налагане на санкции № 161331 – 1313/29.08.2018 год. издадена от директора на РЗОК – Пловдив по точки 1, 2 и 3, с които са наложени три санкции по двеста лева за всяко нарушение.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението. Жалбоподателят моли съдът да отмени първоинстанционното съдебно решение в обжалваната от него част, както и да отхвърли жалбата на лечебното заведение. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба УМБАЛ „С. Г“ ЕАД чрез адв.Р.В от АК-Пловдив оспорва подадената касационна жалба, счита същата за неоснователна и моли съдът да остави в сила първоинстанционното решение в обжалваната част.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Пловдив е заповед за налагане на санкции № 161331–1313/29.08.2018 гоз. издадена от директора на РЗОК – Пловдив на...