Производството е по реда на чл. 208 и сл. и е образувано по касационната жалба на Централната избирателна комисия гр. С. против решение № 469 от 01.03.2019г., постановеено по адм. д. № 1108/18 по описа на Административен съд - Пловдив. Релевират се оплаквания за неговата недопустимост и неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК и се иска обезсилването му, респ. отмяната му, ведно със законните последици. Развиват се подробни съображения в подкрепа на оплакванията.

Ответникът по касационната жалба Д.Й оспорва основателността на същата.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество.

С обжалваното съдебно решение АС - Пловдив е осъдил Централна избирателна комисия – гр. С. да заплати на Д.Й сумата от 2840, 96 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи през периода от 10.04.2017 г. до 14.11.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.11.2017 г., в резултат на обстоятелството, че не е била избрана за общински съветник при Общински съвет – гр. П. вследствие на решение № 613-МИ/10.04.2017 г. и решение № 614-МИ/10.04.2017 г. на Общинска избирателна комисия – Пловдив, отменени като незаконосъобразни с решения на Върховния административен съд, постановени по адм. дело № 8282/2017 г. и по адм. дело № 6705/2017 г. по описа на същия съд, съответно е била лишена от възможността да получи претендираната като обезщетение сума, представляваща сбор от възнагражденията за участие в заседателни сесии на общинския съвет на избраната вместо нея за общински съветник. Съдът е приел, че с решение № 613-МИ/10.04.2017 г. на Общинска избирателна комисия – Пловдив са отхвърлени предложенията на председателя на комисията за прекратяване пълномощията на Т.Х,обявена за избрана за общински съветник от кандидатската листа на „Българска социалистическа партия“ (с решение № 524-МИ от 27.10.2015 г. на ОИК О. П) и обезсилване на издаденото й удостоверение и относно обявяване за избрана за общински съветник от листата на „Българска социалистическа партия“ ищцата и издаване на удостоверение за избран общински съветник на същата. Решението на ОИК - Пловдив е обжалвано от ищцата пред Административен съд – Пловдив, във връзка с което е образувано адм. дело № 1028/2017 г. по описа на съда, приключило с Решение № 1240/12.07.2017 г., отхвърлящо жалбата й, Последното е обжалвано пред Върховен административен съд, който с Решение № 13316 от 06.11.2017 г. по административно дело № 8282/2017 г. е отменил решението на Административен съд - Пловдив и вместо него е поставил отмяна на решение № 613-МИ/10.04.2017 г. на ОИК – Пловдив, като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне.

С решение № 614-МИ/10.04.2017 г. на Общинска избирателна комисия – Пловдив, по т. I., са прекратени пълномощията на Халачева, обявена за избрана за общински съветник от кандидатската листа на „Българска социалистическа партия“ (с решение № 524-МИ от 27.10.2015 г. на ОИК О. П) и е обезсилено издаденото й удостоверение, по т. II. Направено е ново подреждане на кандидатите от кандидатската листа на „Българска социалистическа партия“ според броя на получените преференции, съобразно което по т. III. ищцата е обявена за избрана за общински съветник от листата на „Българска социалистическа партия“. Това решение на ОИК - Пловдив, в частта му по т. II и по т. III също е обжалвано от ищцата пред Административен съд – Пловдив, във връзка с което е образувано адм. дело № 1014/2017 г. по описа на съда, приключило с Решение № 791/17.05.2017 г., отхвърлящо жалбата на Йорданова. Последното е обжалвано пред Върховен административен съд (ВАС), който с Решение № 13434 от 07.11.2017 г. по административно дело № 6705/2017 г. е отменил решението на Административен съд - Пловдив и вместо него е поставил отмяна на решение № 614-МИ/10.04.2017 г. на ОИК – Пловдив, като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне.

Във връзка с така постановените две решения на ВАС (Решение № 13316 от 06.11.2017 г. на. IV отд. по административно дело № 8282/2017 г. и Решение № 13434 от 07.11.2017 г. на Върховен административен съд, IV отд. по административно дело № 6705/2017 г.), ОИК – Пловдив е издала решение № 615-МИ/14.11.2017 г., с което по т. I. е прекратила пълномощията на Д.С.В., обявена за избрана за общински съветник от листата на „Българска социалистическа партия“ (с Решение № 614-МИ/10.04.2017 г. на ОИК – Пловдив) и е обезсилила издаденото й удостоверение, а по т. II. е обявила Д.Г.Й. за избрана за общински съветник от листата на „Българска социалистическа партия“.

По отношение на надлежната легитимация на ответника, съдът е развил съображения като е посочил, че въпросът, свързан с пасивната процесуална легитимация на ЦИК като ответник по иска, е решен окончателно с Определение № 9449/10.07.2018 г., постановено по адм. дело № 7479/2018 г. на ВАС, Трето отделение отм. енящо Определение № 965/15.05.2018 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по настоящото дело - с което исковата молба е оставена без разглеждане, а производството по делото е било прекратено именно поради липса на пасивна процесуална легитимация на ЦИК, като делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия). Това определение на Върховния административен съд е задължително както за съда, така и за страните по делото, така че преразглеждането на даденото с него разрешение, е процесуално недопустимо. Този извод на съда е правилен и въпросът дъли ЦИК следва да бъде посочен като ответник не може да бъде пререшаван в рамките на настоящия правен спор. Неоснователни са възраженията в тази насока направени в касационната жалба. Следва да се посочат мотивите на определение № 9449/10.07.2018г., според които ищецът е този, който с исковата си молба определя спорния предмет, страните и обема на търсената защита. В случая производството пред първоинстанционния съд е образувано по допустима искова молба, насочена срещу юридическо лице, първостепенен разпоредител с бюджет – ЦИК, като на незаконосъобразни актове, постановени от назначен от нея орган се основават причинени вреди.

Основен правен въпрос, който е свързан и с въпроса за приложимия закон, респ. с прилагането на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, е въпросът за характера на възнагражденията за участие в постоянните групи на Общинския съвет от общинските съветници. В тази връзка следва да се отговори на въпроса неполучаването на подобни възнаграждения от страна на ищцата през периода, в която е била лишена от качеството на общински съветник, представлява ли вреда по смисъла на „чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът в обжалваното решение е дал положителен отговор на този въпрос, като е приел, че ищцата е претърпяла вреди под формата на пропуснати ползи през времето, през което е била лишена от статута на общински съветник в резултат от отмененото като незаконосъборазно решение на Общинската избирателна комисия - Пловдив и за участие в две постоянни комисии. Посочено е, че че при законосъобразно постановяване на решение № 613-МИ/10.04.2017 г. и решение № 614-МИ/10.04.2017 г., би се стигнало до обявяване на Йорданова за избран за общински съветник от листата на „БСП“ и тя, а не Вакрилова би получавала полагащото й се възнаграждение като общински съветник за участие в заседанията на общинския съвет и евентуално за участието й в неговите комисии, ако би могло да се направи обосновано предположение, че същата при всички случаи би била избрана за член на някоя от тези комисии. Посочено е също така и че с решение № 155, взето с Протокол № 7 от 27.04.2017 г. Вакрилова е избрана за член на Постоянната комисия по „Култура, туризъм, евроинтеграция и международни отношения“ и на Постоянната комисия по „Устройство на територията и жилищна политика“ и до датата на предсрочното прекратяване на пълномощията като общински съветник с Решение № 615-МИ от 14.11.2017 г. на ОИК – Пловдив, е участвала в заседанията на тези комисии.

Броят на заседанията на Общински съвет – Пловдив, както и на Постоянната комисия по „Устройство на територията и жилищна политика“, чийто член е била Д.В за спорния период, са видни от писмо изх. № 17Х-320-5/24.08.2017 г. на Общински съвет – Пловдив. А конкретно получените възнаграждения от нея за периода от 10.04.2017 г. до 14.11.2017 г. се съдържат в представените счетоводни документи – фишове за начисления и удръжки и масови файлове за наредени заплати. Според съда се налага извод за наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между отменените решения на ОИК - Пловдив и претендираните вреди под формата на пропусната полза, представляваща равностойността на възнаграждението, което ищцата би получила за участие в заседанията на общинския съвет, ако не бяха постановени незаконосъобразните решения на ОИК – Пловдив, в резултат на които тя не е била обявена за избрана за общински съветник (съответно е бил лишена от възможността да участва в тези заседанията на общинския съвет, а оттам и да получава възнаграждение за това, в съответствие с разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА).

Този извод на съда е правилен. Според чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, когато когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Тази разпоредба следва да се тълкува и прилага с оглед приложението на чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ, според която обезщетение за вреди, причинени при условията на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ може да се търси по този закон, а не по общия ред. Следователно, за да е приложимо правилото на ал. 3 на чл. 8 ЗОДОВ, възможността да се търси и получи обезщетение отнезаконосъборазен административен акт - решението на ОИК, трябва да е предвидено в друг норативен акт и по специален ред. Такъв ред не е уреден в действащото законодателство, поради което искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се явява единственото правно средство за защита. По настоящото дело ищцата е претендирала обезщетение за причинени от отменето решение на ОИК имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи. Следва да се посочи, че тя не търси самото възнаграждение, което според нея й се следва от изпълнение на длъжността общинсдки съветник. С оглед изричното посоченото фактическо обстоятелство и петитума на иска, правилно първоинстнационният съд е приел, че искът е допустим, а правилото на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ не намира приложение.

Настоящата инстнация споделя правните изводи на административния съд. Решението, в частта с която исковата претенция е уважена частично, само до посочените в решението основания и размер е правилно следва да се остави в сила. Правилно съдът е приел, че претенцията спрямо ответника следва да се уважи частично и следва да се присъди обезщетение за имуществените вреди в размер на 2840.96 лева, представляващо нетната сума, която ищцата би получила като възнаграждение за участие във всички заседания на Общински съвет – Пловдив през процесния период 10.04.2017 г. до 14.11.2017 г., ако не бяха постановени незаконосъобразните решения на ОИК – Пловдив, в резултат на които тя не е била обявена за избрана за общински съветник. В тази връзка, без да се повтарят мотивите на административния съд, съобразно правилото на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. С оглед на изложеното, Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 469 от 01.03.2019г., постановеено по адм. д. № 1108/18 по описа на Административен съд - Пловдив. Решението не подлежи на обжалване.