Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 42, ал. 2 от ЗПУГДВМС (ЗАКОН ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ И МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ) (ЗПУГДВМС).
Образувано е по касационен протест (неправилно наименуван жалба), подаден от П.С - прокурор при Окръжна прокуратура гр. П.. Протестът е срещу решение №813 от 18.11.2019г. на Административен съд Пазарджик, постановено по адм. дело №1260/2019г. С него по жалба от Областния управител на област П. е отменено решение №257-МИ/28.10.2019г. на Общинска избирателна комисия (ОИК) - Пазарджик, с което са обявени резултатите от гласуването на проведения на 27.10.2019г. в с. С., община П., област П., местен референдум с въпроси: 1. Съгласни ли сте инвестиционният проект „Изграждане на площадка за третиране на неопасни производствени отпадъци” да бъде реализиран в землището на село Синитово?“ 2. „Съгласни ли сте инвестиционният проект „Изменение и разширение на инвестиционно предложение „Изграждане на площадка за третиране на неопасни производствени отпадъци” да бъде реализиран в землището на село Синитово?“ 3. „Съгласни ли сте инвестиционният проект „Изграждане на кариера за добив на мрамори” да бъде реализиран в землището на село Синитово?“. В касационния протест са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и оставяне в сила на решение №257-МИ/28.10.2019г. на Общинска избирателна комисия – Пазарджик.
О. О управител на област П., чрез процесуалния си представител юриск.М.А, в съдебно заседание и с представено в него писмено становище с характер на писмени бележки, оспорва касационния протест. Моли да се остави в сила обжалваното решение.
Останалите страни – ответникът Общинска избирателна комисия – Пазарджик, както и заинтересованите страни - Общински съвет Пазарджик и кмета на О. П, не изразяват становище по касационния протест.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационния протест. Споделя изцяло аргументите в него и моли същият да бъде уважен.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационния протест за процесуално допустим като подаден от надлежна страна и в срока по чл. 42, ал. 2 от ЗПУГДВМС.
Разгледан по същество касационният протест е основателен.
С обжалваното решение Административен съд Пазарджик по жалба от Областния управител на област П. е отменил решение №257-МИ/28.10.2019г. на Общинска избирателна комисия - Пазарджик, с което са обявени резултатите от гласуването на проведения на 27.10.2019г. в с. С., община П., област П., местен референдум с въпроси: 1. Съгласни ли сте инвестиционният проект „Изграждане на площадка за третиране на неопасни производствени отпадъци” да бъде реализиран в землището на село Синитово?“ 2. „Съгласни ли сте инвестиционният проект „Изменение и разширение на инвестиционно предложение „Изграждане на площадка за третиране на неопасни производствени отпадъци” да бъде реализиран в землището на село Синитово?“ 3. „Съгласни ли сте инвестиционният проект „Изграждане на кариера за добив на мрамори” да бъде реализиран в землището на село Синитово?“.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното пред него решение на ОИК - Пазарджик е издадено от орган, но е незаконосъобразно. В тази насока е приел, че процедурата по произвеждане на референдум, в резултат на която е издадено и обжалваното решение на ОИК Пазарджик, е образувана въз основа на решение №138/18.09.2019г. на Общински съвет (ОбС) - Пазарджик, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 20 от ЗМСМА е одобрено предложението за произвеждане на референдума. Това решение на ОбС - Пазарджик обаче е било обжалвано, като жалбата имала суспензивен ефект. Затова произвеждането на референдума при наличието на висящ спор относно законосъобразността на откриващото процедурата решение било незаконосъобразно.
Освен това при приемане на решение №138/18.09.2019г. на ОбС - Пазарджик не било спазено изискването на чл. 30, ал. 4 от ЗПУГДВМС, тъй като референдумът е бил насрочен за 39-тия ден от вземане на решението, а не поне 45 дни от този момент, каквото е изискването на посочената разпоредба. Този срок бил определен от законодателя с оглед възможността избирателят да вземе информирано своето решение, като се изяснят всички обстоятелства и факти в информационна кампания от 30 дни.
Съдът е счел за неоснователни възраженията на Областния управител на област П. за нарушения на чл. 26, ал. 1 от ЗПУГДВМС, че въпросите по референдума не са от компетентност на органите на местно самоуправление. В тази насока е приел, че според разпоредбите на ЗУТ Общинският съвет има компетентност, свързана с устройственото планиране на територията и инвестиционното проектиране, към които се отнасят и трите въпроса на референдума. Освен това не били налице изключенията на чл. 26, ал. 2 от ЗПУГДВМС.
Обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при неправилно предложение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
От данните по делото се установява, че с решение №138/18.09.2019г. на ОбС - Пазарджик е одобрено предложението за произвеждане на местния референдум, определена е датата за неговото произвеждане на 27.10.2019г. и са утвърдени образците от книжата и разходите за организирането му. Това решение на ОбС - Пазарджик действително е било обжалвано от „С. П. Т“ ООД пред Административен съд Пазарджик. Но тази жалба е била недопустима и с определение №1345/1.10.2019г. по адм. д. №1113/2019г. съдът я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. Към настоящия момент се установява, че с определение №15711/19.11.2019г. по адм. д. №12842/2019г. е оставено в сила определението на Административен съд Пазарджик. Прието е, че дружеството–жалбоподател няма качеството на лице по чл. 27, ал. 1, 2 и 3 от ЗПУГДВМС, поради което не разполага с право на жалба срещу решението на Общински съвет - Пазарджик за произвеждане на референдум.
При така установеното първоинстанционният съд неправилно е приел, че е настъпил суспензивния ефект на жалбата срещу решението на ОбС - Пазарджик за произвеждане на референдума. Действително според чл. 166, ал. 1 от АПК оспорването спира изпълнението на административния акт. Но такъв ефект не настъпва при недопустима жалба. Касае се за ненадлежно упражняване на правото на съдебно оспорване, което изключва произнасянето по същество, защото процесуално недопустима жалба не би могла валидно да сезира съда да я разгледа. След като съдът не е надлежно сезиран с жалба и няма задължение да я разгледа, то не настъпва и суспензивния ефект на жалбата по чл. 166, ал. 1 от АПК.З не е имало нарушение в тази насока, поради което обжалваното пред административния съд решение на ОИК – Пазарджик неправилно е отменено на това основание.
Неправилни са изводите на първоинстанционния съд и относно нарушението на чл. 30, ал. 4 от ЗПУГДВМС. Действително според тази разпоредба Общинският съвет определя дата за произвеждане на референдума не по-рано от 45 дни и не по-късно от 60 дни от решението за референдума. В случая тази разпоредба не е спазена, тъй като с решение №138/18.09.2019г. на ОбС - Пазарджик референдумът е бил насрочен на 39-тия ден. Но нормата на чл. 30, ал. 4 от ЗПУГДВМС е процесуална, тъй като е част от процедурата, реда, по който се произвежда референдума. При това положение е от значение дали допуснатото нарушение на административнопроизводствени правила е съществено според основанието за оспорване на административния акт по чл. 146, т. 3 от АПК. Съществено е това нарушение на административнопроизводствени правила, което се е отразило на административния акт, което ако не беше извършено би могло да се стигне до постановяване на друг административен акт, с различно съдържание.
През призмата на нарушението по чл. 30, ал. 4 от ЗПУГДВМС допуснатото нарушение ще е съществено ако то се е отразило на резултата от гласуването. В този смисъл основателни са оплакванията в касационния протест, че следва да се съобрази участието на лицата с право на глас и резултата от тяхното гласуване. Според чл. 41, ал. 2 от ЗПУГДВМС предложението, предмет на референдума, е прието, ако в него са участвали не по-малко от 40 на сто от гражданите с избирателни права в съответната община и с "да" са отговорили повече от половината от участвалите в референдума избиратели. В случая в референдума са участвали 57, 27 % и при брой на действителните бюлетини между 894 и 897 по отделните въпроси с „да“ са отговорили между 6 и 9 лица, поради което предложенията и по трито въпроса не са приети.
Но от значение дали допуснатото нарушение е съществено не е само резултата от гласуването, а и дали нарушението е повлияло или е могло да повлияе върху гласувалите. Не напразно нормата на чл. 30, ал. 4 от ЗПУГДВМС изисква поне 45 дни преди провеждане на референдума. С него се решават важни въпроси от местно значение, поради което е необходимо достатъчно време участниците в гласуването да могат да направят информиран избор. Затова с нормата на чл. 34 от ЗПУГДВМС е законово регламентирана информационна кампания. Според ал. 1 тя започва 30 дни преди датата на произвеждане на референдума и приключва 24 часа преди него. С втората алинея е предвидено задължение на кмета да организира отпечатването на информационен лист, който съдържа: 1. формулировката на въпроса; 2. кратка информация за мотивите на референдума въз основа на предложението на инициативния комитет; 3. информация за времето, мястото и реда за произвеждане на референдума. А съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗПУГДВМС откриването на кампанията започва с предоставяне на информационния лист по ал. 2, включително чрез средствата за масова информация и чрез разпространяване на обществено достъпни места. Всеки гражданин има право да получи информация за различните позиции по въпроса на референдума. В подкрепа на въпроса или въпросите на референдума и на алтернативната позиция могат да се регистрират партии, коалиции и инициативни комитети. Общините предоставят безвъзмездно на инициативния комитет и на застъпници на алтернативната позиция подходящи помещения за провеждане на обсъждания и други прояви по въпроса или въпросите на референдума.
Ако не са спазени правилата на чл. 34 от ЗПУГДВМС, то заедно с нарушението на чл. 30, ал. 4 от ЗПУГДВМС ще е съществено, тъй като тяхното нарушение влияе и върху самия резултат от гласуването – участниците с право на глас да са направили информиран избор.
От данните по делото не се установява да са спазени изискванията на чл. 34 от ЗПУГДВМС. Но и този въпрос не е изследван от първоинстанционния съд. Макар в мотивите си да е посочил, че „Срокът е посочен от законодателя с оглед възможността избирателят да вземе информирано своето решение, като се изяснят всички обстоятелства и факти в информационна кампания от 30 дни.“. Но доказателства за спазване изискванията на чл. 34 от ЗПУГДВМС не са събирани, нито са направени фактически установявания в тази насока. Това е недопустимо да се извърши в касационното производство поради забраната по чл. 220 от АПК. Като не е направил това, административният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
При новото разглеждане следва да бъдат събрани доказателства за проведена информационна кампания по чл. 34 от ЗПУГДВМС, да бъдат направени фактически установявания в тази насока, както и да бъде направена преценка дали през призмата на чл. 34 от ЗПУГДВМС нарушението на чл. 30, ал. 4 от ЗПУГДВМС е съществено.
Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав споделя изводите на първата инстанция, че при произвеждане на референдума няма нарушения на чл. 26, ал. 1 от ЗПУГДВМС. Въпросите по референдума са от компетентност на органите на местно самоуправление според чл. 17, т. 2 и т. 8 от ЗМСМА и специалните разпоредби на ЗУТ относно устройственото планиране на територията и инвестиционното проектиране. Очевидно не са налице и изключенията на чл. 26, ал. 2 от ЗПУГДВМС.
Разноски по настоящото производство не се присъждат предвид изхода на спора и нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №813 от 18.11.2019г. на Административен съд Пазарджик, постановено по адм. дело №1260/2019г.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно.