Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:З. Т. ЧЛЕНОВЕ:СЕВДАЛИНА ЧЕРВ. К. при секретар В. В. и с участието на прокурора Христо Ангеловизслуша докладваното от съдиятаС. Ч. по адм. дело № 7838/2021 Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на В. С., чрез процесуалния си представител адв. С. Р., против решение № 119/20 май 2021 г., постановено по адм. д. № 251/2020 г. по описа на Административен съд Сливен. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. С. против заповед № 18-5605 от 23 юни 2020 г. на началника на СГКК, гр. Сливен, с която на осн. чл. 54, ал. 4 вр. ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР се одобрява изменение в КК и КР на гр. Сливен, представляващо промяна в границите на съществуващите обекти в картата, конкретизирани в акта. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

Административният съд е направил вярна преценка относно законосъобразността на заповед № 18-5605/23.06.2020 г., с която се одобрява изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, одобрена със Заповед № РД-18-31/ 19.04.2006 г. на изпълнителния директор на АК. Обосновано е прието, че с оспорената заповед правилно е извършено изменение в КК и КР, чрез отстраняване на грешка по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР, изразяваща се в промяна в границите на съществуващи обекти с идентификатори 67338.549.19.1.8, 67338.549.19.1.9, 67338.549.19.1.10 и 67338.549.19.1.11, без да се променя площта на обектите и собствеността.

С приетите по делото СТЕ безспорно е установено, че не се засягат площите на самостоятелните обекти, регистрирани по документи за собственост, включително този - собственост на касатора - магазин с идентификатор 67338.549.19.1.8.

В КК е нанесен обект - магазин, с идентификатор 67338.549.19.1.11, съобразено с фактическото положение, съответно на архитектурния проект и на документите за собственост. Установено е и, че с допуснатото със заповедта изменение обектите (магазини на партерния етаж на сградата) съответстват на действителното им състояние и документите за собственост.

Изяснено е от решаващия съд, че несъответствието на обектите с архитектурния проект преди допуснатото изменение не произтича от спор за материално право, каквото е оплакването на касатора, а от грешка в кадастралното заснемане при одобряване на КККК със заповедта от 2016 г., поради което хипотезата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР е неприложима и това оплакване е неоснователно.

Наведените от касатора оплаквания, за нарушаване на чл. 26 АПК от страна на административния орган, не представляват съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не са основание за отмяна на оспорената заповед, както и на обжалваното съдебно решение. Касаторът е имал процесуална възможност да изложи всички доводи и възражения, както и да поиска събирането на относими доказателства във връзка с тях в хода на съдебното производство, поради което правото му на защита не е нарушено.

Обосновани от събраните по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд, че заповедта е законосъобразна, тъй като е установено съответствие между съдържанието и действителното фактическо положение. Съдът правилно е приложил материалния закон.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на ответника И. П. следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 700 лева, доказани като реално платени.

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 119/20 май 2021 г., постановено по адм. д. № 251/2020 г. по описа на Административен съд Сливен.

ОСЪЖДА В. С., ЕГН [ЕГН], да заплати на И. П., ЕГН [ЕГН], направените по делото разноски в размер на 700 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Захаринка Тодорова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. Ч. п/ Стефка Кемалова