Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.
Касаторът „Аси-Рос 2003” ООД моли да бъде отменено като неправилно решение № 1418/06.03.2019г. по адм. д. № 5248/2018г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против ревизионен акт № Р-22220217001944-091-001/10.10.2017г. на ТД на НАП-София. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен, като му бъдат присъдени разноски за държавна такса.
Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция „ОДОП”-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна.
С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против ревизионен акт № Р-22220217001944-091-001/10.10.2017г. на ТД на НАП-София, с който са определени задължения по ЗДДС за периода м. 1.2013г. – м. 12.2015г. общо 20 593, 30лв с 6042, 93лв лихви в резултат на доначислен данък и отказано право на приспадане на данъчен кредит и допълнително е начислен корпоративен данък по ЗКПО за същия период общо 9426, 13лв с 2205, 96лв лихви на основание чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО.
Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на „Акатама” ЕООД, "Асимас“ ЕООД, „Камбери“ ЕООД, „Лимо 1“ ЕООД, „Раптор“ ЕООД и „Серона“ ЕООД, с предмет рекламни кетъринги и разпространение на брошури в обектите на изпълнителя по фактурите на първите четири доставчика и с предмет рекламни кетъринги и организиране на фирмени тържества на клиентите на РЛ и разпространение на брошури по фактурите на последните двама доставчици. Обосновани са изводите на съда, че с представените към фактурите договори с предмет рекламни кетъринги, разпространение на брошури и маркетингова дейност, не са конкретизирани вида, броя, размера и самото съдържание на рекламните материали, като по делото няма доказателства и за последващото им индивидуализиране от страна на възложителя. Приложените приемо-предавателни протоколи са със значително по-късни дати от датите на издаване на фактурите, поради което не могат да установят изпълнение на услугите по спорните фактури. Към датите на издаване на фактурите не са били възникнали данъчни събития и данъкът е бил начислен неправомерно. След обстоен анализ на събраните доказателства обосновано съдът е приел, че процесните доставки по фактурите на посочените доставчици не са осъществени и правилно в РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури общо 15 220лв на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДДС. Решението в тази част следва да бъде оставено в сила.
В РА на „Аси-Рос 2003” ООД на основание чл. 25, ал. 6 от ЗДДС във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗДДС допълнително е начислен ДДС в размер на 6462лв, за извършени, но недекларирани доставки на счетоводни услуги, като за данъчна основа е приета, договорената цена по сключените с тези дружества договори. От страна на органите по приходите е извършена проверка на дневниците за продажби на ревизираното дружество, при което е констатирано, че същият е издавал фактури на регистрирани по ЗДДС дружества, чийто брой не съответства на месеците, за които на тези лица са подавани справки-декларации по ЗДДС, като са приели, че са налице недекларирани доставки на счетоводни услуги. При извършени проверки на клиентите на жалбоподателя, същите са потвърдили, че ревизираното дружество в качеството си на изпълнител по договори за абонаментно счетоводно обслужване е подавал месечните справки-декларации по ЗДДС и е извършвал годишно счетоводно приключване на съответните юридически лица през разглежданите периоди. По договорите за абонаментно счетоводно обслужване е предвидено дължимото възнаграждение да се плаща ежемесечно. От извършените справки в информационната система на НАП органите по приходите са установили, че ревизираното дружество е подавало без прекъсване отчетните регистри и месечните справки-декларации по ЗДДС на клиентите си, поради което е прието за доказано извършване на счетоводни услуги от ревизираното лице, за която дейност не са били осчетоводени всички приходи и не е начислен ДДС, върху стойността на извършените, но недекларирани счетоводни услуги. Съдът е приел, че предоставянето на счетоводни услуги в месеците, в които не са издадени фактури е безспорно по делото и е отхвърлил жалбата против РА в тази част.
В преписката не са приложени справките-декларации, подадени от ревизираното лице за месеците без фактури, не са представени и доказателства за плащане на месечното възнаграждение по договорите от „Аквакор-Бояджиев и синове“ ООД, „Аквакор сервиз“ ООД, „И. 02“ ЕООД, „Соластир“ ЕООД и „ФД хелт клуб“ ЕООД. Приложени са договорите и обяснения от управителите на дружествата, от които не може да се направи категоричен извод за изпълнение на договорите през всички месечни периоди, в които не са издадени фактури. В тази част констатациите в РА са необосновани. Решението следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта за начислен ДДС общо 6462лв на основание чл. 25, ал. 4 и чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за предоставени счетоводни услуги без да са издадени фактури и за начислените лихви в общ размер 886, 32лв, изчислени съответно по периоди, и вместо него в тази част следва да се постанови отмяна на РА.
В РА са определени допълнителни задълженията по ЗДДС в размер на 1408лв на основание чл. 27, ал. 2, чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, върху декларираните от жалбоподателя извършени безвъзмездни доставки към МЦ за СИМП, „Бели брези“ ЕООД, „Любик 86“ ООД, „Любик 86-Нова“ ООД, „Милитария Бг Антикс“ ЕООД, „Риц стил“ ООД, „ДМВ старс“ ЕООД, „Крис 05“ ЕООД и „Сънарт“ ЕООД, на които ревизираното лице е извършвало безвъзмездни счетоводни услуги. По делото са представени договори за абонаментно счетоводно обслужване, както и декларации от управителите на тези дружества. В представените договори и декларации е посочено, че поради близки отношения, не се дължи заплащането на възнаграждение за извършените услуги. Правилно органът по приходите е приел, че са налице безвъзмездни доставки на услуги, които законът приравнява на облагаеми по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 ЗДДС и законосъобразно в РА е определена данъчната основа по чл. 27, ал. 2 ЗДДС в размер на направените преки разходи. В тази част решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
В частта по ЗКПО финансовият резултат на дружеството е увеличен на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО с разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Според чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. В случая по изложените в частта по ЗДДС мотиви, съставените по спорните доставки документи не отразяват вярно стопанските операции, след като доставките не са реално осъществени. При недоказаност на извършване на доставките осчетоводяването на разходи във връзка с тях е незаконосъобразно, поради което обосновано съдът е приел, че правилно в РА е увеличен финансовия резултат на дружеството с непризнатите разходи по спорните фактури и е бил установен допълнителен корпоративен данък за внасяне. Решението в тази част следва да бъде оставено в сила.
Съдът неправилно е отхвърлил жалбата против РА в частта за извършено увеличението на финансовия резултат за 2013г. с 850лв, за 2014г. с 6300лв и за 2015г. с 13 360лв на основание чл. 78 от ЗКПО с неотчетените приходи от продажби на услуги на "Аквакор-Бояджиев и синове“ ООД, „Аквакор сервиз“ ООД, „И. 02“ ЕООД, „Соластир“ ЕООД и „ФД хелт клуб“ ЕООД, за които не е установено да са предоставени и платени. Дължимият корпоративен данък за 2013г. се намалява на 1826, 78лв, а лихвите – на 654, 87лв, за 2014г. данъкът се намалява на 2862, 51лв, а лихвите на 735, 27лв и за 2015г. данъкът се намалява на 2675, 84лв, а лихвите се намаляват на 414, 86лв. Лихвите са изчислени съответно. Решението следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени задължения по ЗКПО за корпоративен данък за 2013г. над 1826, 78лв и лихви над 654, 87лв, за 2014г. корпоративен данък над 2862, 51лв и лихви над 735, 27лв и за 2015г. корпоративен данък над 2675, 84лв и лихви над 414, 86лв и вместо него в тази част следва да се постанови отмяна на РА.
Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Касаторът има право на разноски за двете инстанции в размер 90, 73лв. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 1385, 71лв – общо 2771, 42лв или по компенсация касаторът следва да заплати на ответника 2680, 69лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1418/06.03.2019г. по адм. д. № 5248/2018г. на Административен съд – София град в частта, с която е отхвърлена жалбата против ревизионен акт № Р-22220217001944-091-001/10.10.2017г. на ТД на НАП-София в частта за начислен ДДС общо 6462лв на основание чл. 25, ал. 4 и чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за предоставени счетоводни услуги без да са издадени фактури и за начислените съответни лихви в тази част в общ размер 886, 32лв, и в частта, с която са определени задължения по ЗКПО за корпоративен данък за 2013г. над 1826, 78лв и лихви над 654, 87лв, за 2014г. корпоративен данък над 2862, 51лв и лихви над 735, 27лв и за 2015г. корпоративен данък над 2675, 84лв и лихви над 414, 86лв, а също и в частта за разноските, и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-22220217001944-091-001/10.10.2017г. на ТД на НАП-София в частта за начислен ДДС общо 6462лв на основание чл. 25, ал. 4 и чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за предоставени счетоводни услуги без да са издадени фактури и за начислените съответни лихви в тази част в общ размер 886, 32лв и в частта, с която са определени задължения по ЗКПО за корпоративен данък за 2013г. над 1826, 78лв и лихви над 654, 87лв, за 2014г. корпоративен данък над 2862, 51лв и лихви над 735, 27лв и за 2015г. корпоративен данък над 2675, 84лв и лихви над 414, 86лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА „Аси-Рос 2003” ООД да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция „ОДОП”- София 2680, 69лв разноски по делото, изчислени по компенсация. Решението не подлежи на обжалване.