Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018г.).

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) - Кюстендил срещу Решение № 41/19.02.2019 г. на Административен съд (АС) - Кюстендил постановено по административно дело № 520/2018 г.

С обжалваното решение е отменена Заповед № РД-05-542/07.11.2018 г. на директора на РДГ - Кюстендил, с която на основание чл. 57, т. 6 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите е обезсилено позволително за сеч № 0413160/17.01.2018 г., издадено за горски имот № 094005, подотдел 11 „щ“, землище с. Д., общ. Перник – частна собственост. С решението РДГ – Кюстендил е осъдена да заплати и съдебни разноски в размер на 510 лева.

Касаторът обжалва съдебното решение на основанията предвидени в чл. 209 АПК. Счита, че решението е недопустимо, тъй като съдът неправилно е приел, че жалбата е подадена от процесуално легитимен субект. Твърди, че не са взети предвид и обсъдени от съда възраженията му за нередовна процесуална легитимация и липса на правен интерес за Тошков от обжалването на заповедта. Излага подробни съображения за липса на правен интерес от обжалването за Тошков, чийто права и законни интереси не са засегнати от издадената заповед. Излага и съображения, че никой няма правен интерес от оспорването, тъй като разрешената за добив дървесина по позволителното за сеч, отменено с процесната заповед, е извозена от сечището в пълен размер. Оспорва изводите на съда, че заповедта е материално незаконосъобразна и че писмените доказателства по делото показват липсата на предпоставките по чл. 57, т. 6 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите (НСГ). Моли оспорваното решение да се отмени. Претендира всички съдебно...