Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Комисия за защита от дискриминация против решение № 962/10.7.2019 г. по адм. д.№ 319/ 2019 г. по описа на Административен съд София – област, в отменителната му част, с оплакване за неправилност и искане за отмяната му. Твърди, че е установен тормоз по признак „етническа принадлежност“. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Е.Г, чрез процесуален представител адвокат Р.П, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.

Ответникът Ф.Ф изразява становище за основателност на касационната жалба и не оспорва същата.

О. Д агенция за закрила на детето не изразяват становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 962/10.7.2019 г. Административен съд София – област е постановил следното:

1.оставя без разглеждане жалбата на Е.Г срещу решение № 30/14.01.2019 г. на Комисията за защита от дискриминация, Първи специализиран постоянен заседателен състав в частта му по т. 4 и прекратява производството в тази част като недопустимо;

2.отменя решение № 30/14.01.2019 г. на Комисията за защита от дискриминация, Първи специализиран постоянен заседателен състав в частта по т. 1, с която е установено, че Е.Г – учител по математика в СУ „С.С“ гр. П., е осъществила дискриминация под формата на „тормоз“, изразен словесно /чрез обръщението „чаве“/ в процесния период – м. октомври 2017г., по признак „етническа принадлежност“ по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. във вр. с чл. 5 и чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по отношение на детето на жалбоподателката Ф.Ф – Ц. Ц., в частта по т. 2, с която и е наложена...