Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искане на Групова практика за първична извънболнична медицинска помощ /ГППИМП/ „М. Б“ООД, седалище и адрес на управление гр. С., ул.“Х. Б“ № 1, подадено чрез пълномощник адвокат Ж.Д за отмяна на влязло в сила решение № 7931 от 13.06.2018 г. по адм. дело № 11203/2017 г. на ВАС, шесто отделение, и решение № 123 от 18.07.2017 г. по адм. дело № 332/2016 г. на Административен съд - Сливен.
В подаденото искане за отмяна са изложени доводи, че е открито ново обстоятелство от съществено значение за делото, което при разглеждането му не е могло да бъде известно на лечебното заведение. Поддържа се, че заповед № РД-09-705 от 18.11.2016 г., с която е наредено извършването на проверка на ГППИМП„М. Б“ООД е подписана със запетая, без да е посочено лицето, което е положило подписа. Твърди се, че това новооткрито обстоятелство се потвърждава от писмо изх.№ 1029-19-203/22.01.2019 г. на директора на ТП на НОИ-гр. С., от което е видно, че през месец ноември 2016 г., когато е издадена горната заповед, директорът на РЗОК-Сливен не е ползвал отпуск поради временна неработоспособност, поради което тази заповед е следвало да бъде издадена от него, а не от зам. директор. Според искателя, това по същество е и новооткрито писмено доказателство от съществено значение за делото, което с новооткритото обстоятелство при решаването му не са могли да бъдат известни на страната и са от особено значение за изхода на спора, тъй като въз основа на тях е следвало да се определи компетентността на органа, издал оспорваната заповед. Претендира се отмяната на съдебните решения и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Сливен. Претендират се разноски. Представя като доказателство заверено копие от писмо изх.№ 1029-19-203/22.01.2019 г. на директора на ТП на НОИ-гр. С..
Ответникът по искането за отмяна – директор на РЗОК –гр. С., чрез ст. юрисконсулт Х.Д, изразява становище за неоснователност на подаденото искане. Счита, че предмет на спора по посочените дела е писмена покана, а не заповедта за проверка. Поддържа, че обстоятелството, че тази заповед е подписана със запетая е било известно на страната още преди образуване на делото в Административен съд-Сливен. Пояснява, че заповедта за извършване на проверка е подписана от зам. директора на РЗОК съгласно правомощията му по чл. 38 от действащия към този момент Правилник за устройството и дейността на НЗОК, който замества директора на РЗОК при отсъствие. Представя като доказателство заверено копие от заповед № 369/03.11.2016 г. на управителя на НЗОК. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховният административен съд счита искането за допустимо – подадено е от надлежна страна, срещу подлежащ на отмяна влязъл в сила съдебен акт по смисъла на чл. 237, ал. 1 АПК, в срока по чл. 240, ал. 2 АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно.
Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК предвижда отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В разглежданата хипотеза нови факти и обстоятелства, в смисъла по-горе, не са представени по делото.
В конкретния случай не са налице законоустановените предпоставки по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Обстоятелството, че заповед № РД-09-705 от 18.11.2016 г., с която е наредено извършването на проверка на ГППИМП„М. Б“ООД е подписана със запетая, е било известно на страната още преди образуване на делото в Административен съд-Сливен. По делото е установено, че тази заповед е подписана от зам. директора на РЗОК-Сливен, при валидно упражнено правомощие на заместване, предоставено му с чл. 38 от действащия към този момент Правилник за устройството и дейността на НЗОК. Към момента на подписване на тази заповед отсъствието на директора на РЗОК-Сливен е безспорно установено, Видно от приложеното заверено копие от заповед № 369/03.11.2016 г. на управителя на НЗОК, за периода 07.11.-22.11.2016 г. на директора на РЗОК-Сливен е разрешен 12 дни платен отпуск по чл. 155, 156 от КТ.
Неоснователни са възраженията на молителя и на друго основание. Заповед № РД-09-705 от 18.11.2016 г., издадена от зам. директора на РЗОК–Сливен, с която се поставя началото на контролно производство по раздел X, глава II от ЗЗО, попада в хипотезата на чл. 21, ал. 5 от АПК. Въпросната заповед не представлява изрично властническо волеизявление на административен орган в рамките на нормативно определената му компетентност, с което да се засягат непосредствено права и законни интереси на отделни граждани и организации, поради което същата не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. Следва да се отбележи, че правомощията на зам. директора на РЗОК – Сливен да издава заповеди за извършване на проверки произтичат от Устройствения правилник на НЗОК и от длъжностната му характеристика. Обстоятелството, че заповедта за извършване на проверка е подписана от зам. директор в конкретния случай, по никакъв начин не засяга права и интереси на искателя, тъй като не са налице данни това действие да е повлияло върху хода или резултатите на проверката или да е довело до нарушаване на правата му свързани с участие или защита в производството. В касационното решение, е обоснован конкретен извод, че с посочената заповед се създава задължение за извършване на проверка само за определеното в заповедта длъжностно лице от РЗОК - Сливен, и поради това представлява процесуален по своята същност акт по чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, по отношение на който този кодекс не се прилага, за което е посочена и константна съдебна практика (определение № 3440 от 26.03.2015 г. на ВАС, VI отделение по адм. д. № 2428/2015 г., определение № 2365 от 5.03.2015 г. на ВАС, VI отделение по адм. д. № 2047/2015 г. и други).
По изложените съображения, които сочат на отсъствие на хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК, искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на Административен съд – Сливен, оставено в сила от Върховния административен съд, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на спора на РЗОК-Сливен следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00/сто/лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП.
Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането Групова практика за първична извънболнична медицинска помощ „М. Б“ООД, седалище и адрес на управление гр. С., ул.“Х. Б“ № 1, МЦ „Д-р М.“, каб. 12, за отмяна на влязло в сила решение № 7931 от 13.06.2018 г. по адм. дело № 11203/2017 г. на ВАС, шесто отделение, и решение № 123 от 18.07.2017 г. по адм. дело № 332/2016 г. на Административен съд - Сливен.
ОСЪЖДА Групова практика за първична извънболнична медицинска помощ „М. Б“ООД, седалище и адрес на управление гр. С., ул.“Х. Б“ № 1,, МЦ „Д-р М.“, каб. 12, да заплати на РЗОК-Сливен юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00/сто/лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.