Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на осми ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Х. ЧЛЕНОВЕ:Т. П. К. К. при секретар И. А. и с участието на прокурора Нели Христозоваизслуша докладваното от съдиятаТ. П. по адм. дело № 7894/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на заместник - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния представител юрисконсулт М. К., против решение № 3522/31.05.2021 г., постановено по адм. дело № 11454/2020 г. по описа на Административен съд – София град, в частта, с която са отменени Решение № 2325/27.10.2020 г и Решение № 2324/27.10.2020 г. на заместник - председател на ДАБ в частите, в които на молителите А. Хосе и В. Андреина - от нейно име и като законен представител /майка/ на малолетното дете А. Вергас е отказано предоставянето на хуманитарен статут.

С жалбата и в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК – съществено нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че в постановеното от първостепенния съд решение е направен необоснован извод за допуснати от административния орган нарушения, който не кореспондира с фактическата обстановка и с констатациите направени от съдебния състав. Посочил е, че решението съдържа изложение на общата законова рамка без каквито и да било мотиви, които да подкрепят частичната отмяна на административните актове.

Ответниците – В. Андреина, лично и като законен представител на А. Вергас и А. Хосе, чрез адвокат В. И., в писмен отговор отправят молба за оставяне в сила на решението на първоинстанционния съд като правилно.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение в обжалваните части е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено.

Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на обжалване пред Административен съд – София град са били Решение № 2325/27.10.2020 г. на заместник - председател на ДАБ, с което на А. Хосе, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от Закона за убежището на бежанците /ЗУБ/ е било отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, както и Решение № 2324/27.10.2020 г. на заместник - председател на ДАБ, с което на В. Андреина и на малолетното ѝ дете А. Вергас на същото основание е било отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е отменил посочените решения в частта, с която на молителите е било отказано предоставяне на хуманитарен статут. В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

За да отмени решенията на заместник - председателя на ДАБ в посочените части, съдът е приел, че оспорените пред него административни актове са били издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, след законосъобразно проведено производство по общия ред, в резултат на правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби на ЗУБ, но при наличие на основание за отмяната им.

Съдът е преценил, че заместник - председателя на ДАБ не е изложил изрични мотиви по отношение на основанието, предвидено в чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, Позовал се е на разпоредбите в ЗУБ относими към най-добрия интерес на детето /чл. 6а, ал. 1 и § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ/, като е приел, че с постановяването на Решение № 2324/27.10.2020 г. административният орган е пренебрегнал социалния доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – Радомир, без да аргументи мотиви за това. Органът не бил извършил и дължимата преценка на евентуалните рискове, на които би било подложено малолетното дете, в случай че двамата му родители се завърнат в страната си по произход и за които свидетелстват справките за положението във Венецуела, включително тази от 25.02.2021 г., както и показанията на разпитания в съдебното производство свидетел Е. Млелендес. Съдът е направил извод, че Решение № 2324/27.10.2020 г. и Решение № 2325/27.10.2020 г. не са съобразени с Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила /Директива 2013/33/ЕС/ във връзка с разширеното понятие за „членове на семейството“ съгласно член 2, буква „й“ от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила /Директива 2011/95/ЕС/. По тези доводи и съображения, съдът е приел за основателни жалбите на чужденците в частите на оспорените решения, с които им е отказан хуманитарен статут и е отменил актовете, без да постанови връщане на делото като преписка на административния орган за ново произнасяне, макар да го е посочил в мотивната част на съдебния си акт.

Решението на Административен съд – София град в обжалваната част е валидно и допустимо, но неправилно, тъй като неправилно е тълкуван и приложен материалния закон - ЗУБ .

Неправилен е изводът на административния съд, че обжалваните пред него административни актове противоречат на материалния закон поради това, че за търсещите закрила били налице условията за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Тълкуването на волята на законодателя при приемането на ЗУБ и съдебната практика водят до категоричния извод, че предоставянето на хуманитарен статут, наред с другите форми, предвидени в чл. 1, ал. 2 ЗУБ, представлява особена закрила, която се разрешава в изключителни случаи. Предпоставките, при които се предоставя хуманитарен статут, са изброени чл. 9, ал. 1 ЗУБ и трябва да са свързани с опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Липсата на тези предпоставки по отношение на молителите е била преценена от административния орган, въз основа на доказателствата по преписката, включително заявените данни при провеждане на интервютата и справките за актуалната ситуация в Боливарианска република Венецуела с вх. № МД-86/10.02.2020 г. и вх. № МД-464/31.08.2020 г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер или на други основания, предвидени в българското законодателство, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, като тази законова хипотеза представлява особена закрила, която се предоставя в изключителни случаи. Под други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. В конкретния случай, такива не се установяват, доколкото събраните доказателства свидетелстват за това, че чуждите граждани са икономически мигранти, доброволно напуснали страната си с цел постигане на по-добър жизнен стандарт. Реален риск от посегателство не е налице и по отношение на малолетното дете, доколкото същото няма собствена бежанска история. Обстоятелството, че е родено на територията на Р. Б. не може да съставлява самостоятелно основание за получаване на хуманитарен статут. Изводите на административния орган, че ситуацията във Венецуела не може да бъде определена като въоръжен конфликт, както и че сочените от молителите причини за напускане страната на произход не представляват основания по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, не се опровергават нито от приложената по делото справка вх. № МД-109/25.02.2021 г., нито от показанията на разпитания свидетел - Е. Млелендес, доколко според последните в града, в който семейството живее има въоръжен конфликт, но в остатъка от страната въоръжените ситуации са по-скоро инцидентни и не до степен на война. Това се потвърждава и от представената в настоящото производство справка към 06.10.2021 г. относно общото положение в Боливарианска република Венецуела, спазването на човешките права и актуалната политическа и икономическа обстановка, според която, макар да е налице продължаваща криза с правата на човека, прекомерната употреба на сила, незаконните убийства и други репресивни мерки са по-скоро насочени срещу хората, критикуващи правителствената политика /включително политически активисти, журналисти и здравни работници/.

Неоснователно първоинстанционния съд е приел, че при произнасянето си административният орган не се е съобразил с принципа на най – добрия интерес на детето, поради неспазване на предвиденото в чл. 6а ЗУБ. Съгласно т. 11 от § 1 ДР на ЗУБ Най-добрият интерес на детето е понятие по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето. Според последната норма най-добрият интерес на детето е преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. В конкретния случай административният орган е обсъдил констатациите в изготвения от Дирекция „Социално подпомагане“ – Радомир социален доклад, че малолетното дете е в добро физическо здраве, с добро психоемоционално развитие, че са задоволени основните му потребности, както и че родителите полагат адекватни грижи за него. Същевременно обаче органът е извършил и обоснована преценка, че в доклада липсват мотиви защо социалният работник е счел, че в интерес на малолетното дете и неговите родители е да им бъде предоставена международна закрила. Тези изводи са правилни, тъй като при предоставяне на становище относно най-добрия интерес на детето не следва да се проявява формализъм, а да се даде надлежна обосновка, основана на относимите по случая факти. При отчитане на критериите по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето следва да се приеме, че най-добрият интерес на детето е запазване целостта на семейството, благоденствието и социалното му развитие, което може и следва да бъде постигнато чрез завръщане на родителите в страната им по произход заедно с малолетното дете. По този начин са изпълнени и изискванията на член 23 от Директива 2013/33/ЕС относим към висшия интерес на ненавършилите пълнолетие, съобразявайки, че съгласно член 2, буква „й“ от Директива 2011/95/ЕС непълнолетното дете е член на семейството, независимо че е родено извън брак на кандидатстващите за международна закрила лица.

От изложеното следва, че изводите на административния орган в частта от решенията, с която на молителите е отказан хуманитарен статут, са правилни и обосновани. Поради това съдебното решение в обжалваната му част следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, по съществото на спора, с което жалбите на А. Хосе и В. Андреина - от нейно име и като законен представител /майка/ на малолетното дете А. Вергас се отхвърлят.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3522/31.05.2021 г., постановено по адм. дело № 11454/2020 г. по описа на Административен съд – София град, в частта, с която са отменени Решение № 2325/27.10.2020 г и Решение № 2324/27.10.2020 г. на заместник - председател на ДАБ в частите, в които на молителите А. Хосе и В. Андреина - от нейно име и като законен представител на малолетното дете А. Вергас е отказано предоставянето на хуманитарен статут и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбите на А. Хосе и В. Андреина - от нейно име и като законен представител на малолетното дете А. Вергас срещу Решение № 2325/27.10.2020 г и Решение № 2324/27.10.2020 г. на заместник - председател на ДАБ, в частите в които им е отказано предоставянето на хуманитарен статут.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Татяна Хинова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Тодор Петков

/п/ Красимир Кънчев