Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ Кий съксес индикейтърс – тейлър мейд бизнес сълюшънс” ООД, ЕИК[ЕИК],чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 277 от 05.12.2019 г. по в. т.д. № 533/2019 г. на Апелативен съд – Варна, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 453 от 23.05.2019 г. по т. д. № 972/2017 г. на Окръжен съд – Варна. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените срещу „Енерго-П. В” ЕАД обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, чл. 86 и чл. 92 ЗЗД за сумите: 67 935.48 лв. представляваща неизплатено месечно възнаграждение за консултантски услуги по договор от 20.05.2013 г. за периода 01.04. – 24.07.2014 г.; 97 664.52 лв., представляваща дължимо възнаграждение при прекратяване на същия договор за периода 25.07.2014 г. – 31.12.2014 г.; 9 643.44 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 67 935.48 лв. за периода 02.03.2016 г. – 24.07.2014 г.; 13 863.48 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 97 664.52 лв. за периода 02.03.2014 г. – 24.07.2014 г., ведно със законните лихви върху главниците от завеждане на иска на 24.07.2017 г.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение, с искане за неговото касиране. Оспорва се обективираното в мотивите на съда становище за неясен предмет на сключения договор за професионални консултантски услуги във връзка с дейността на Дирекция „Управление на човешките ресурси” при ответното дружество. Касационният жалбоподател твърди, че при постановяване на обжалвания съдебен акт не са обсъдени в пълнота събрани по делото писмени и гласни доказателства, установяващи изпълнението на договора за исковия период, както и за причините, довели до преустановяване на облигационната връзка преди изтичане на уговорения срок. Сочи се, че изводите на съда по отношение на датата, от която договорът е следвало да се счита за прекратен, са неправилни, което е довело до погрешно прилагане на срока, от който започва да тече погасителната давност по отношение на претенцията за м. април, май и юни 2014 г.

Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. Следва ли при решаване на делото съдът да обсъди всички доказателства, установяващи осъществяването на релевантни за спора факти в тяхната пълнота, излагайки съображения защо възприема едни, а други отхвърля, както и възраженията във въззивната жалба; 2. Води ли до незаконосъобразност на решението погрешното прилагане от съда на разпоредбите на ГПК за изчисляване на срокове и как следва да се изчисли срока, от който тече погасителната давност – от последния ден, в който е бил действащ договора, или от следващия ден, от който договорът вече е следвало да се счита за прекратен; 3. Следва ли съдът да съобрази, че основен принцип в облигационното право е изпълнението на поетите по договор задължения и постигането на тези реални цели, които страните са преследвали със сключването на договора и 4. Съществува ли неяснота в предмета на договор и начина му за изпълнение, ако в същия е специализиран мениджмънт, определящ правоотношението по договора като специфичен ненаименован договор, сходен с наем на поведение – услуга, отношение, което не е уредено изрично от закона и не покрива елементите на никой от договорите, уредени в ЗЗД. По първия въпрос се поддържа допълнителната селективна предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с позоваване на: решение по гр. д. № 196/2014 г. на ВКС, трето г. о. и на посочените в него решения на ВКС; по втория въпрос се твърди очевидна неправилност; по третия въпрос – противоречие с ППВС № 2/1973 г., а по последния въпрос допълнителната предпоставка е обоснована с решение по т. д. № 260/2009 г. на ВКС, първо т. о.

От ответника по касационната жалба „Е. П. В” ЕАД, чрез процесуален пълномощник, са постъпили: становище по поддържаните основания за допускане на касационно обжалване и отговор на касационните оплаквания в жалбата. Твърди се липса на предпоставки за достъп до касация и за правилност на атакувания въззивен съдебен акт, с искане за присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е подадена е от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови атакуваното решение за отхвърляне на предявените от „ Кий съксес индикейтърс – тейлър мейд бизнес сълюшънс” ООД искови претенции, съставът на Апелативен съд – Варна, обсъждайки отделни клаузи от процесния договор за услуги, е приел, че макар и той да няма ясен предмет, а всички задължения на изпълнителя да са неконкретизирани и бланкетни, ответникът не е оспорил изрично валидността на договора. Независимо от това, въззивният съд е счел, че при липса на конкретно възлагане и на уговаряне на конкретни задължения на изпълнителя, не е възможно последният да докаже, нито да се провери от съда налице ли е точно изпълнение от страна на изпълнителя, съответстващо на поръчката на възложителя. Отчетена е и липсата на доказателства за дадени месечни отчети от изпълнителя за процесните месеци, установяващи предаване на работа, подлежаща на одобряване от възложителя, за да възникне задължение за заплащане на договореното възнаграждение. За недоказани са счетени твърденията на ищеца за изпълнение на вменените му договорни задължения за исковия период, предвид изготвеното от него, но неподписано от ответника, споразумение от м. май 2014 г. за прекратяване на договора, както и изпратената в средата на м. юли нотариална покана. Показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетелки С. и И. не са преценявани подробно, тъй като техните трудови правоотношения с ответното дружество са прекратени преди началната дата на процесния период и чрез тези показания не може да се установи изпълнение по договора от страна на изпълнителя през по-късен период.

Независимо от извода за неоснователност на претендираните четири месечни плащания от по 18 000 лв., с ДДС, апелативният съд е извел и извод за погасяването им по давност съгл. чл. 111, б.”в” ЗЗД към датата на предявяване на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД - 24.07.2017 г.

Апелативният съд е приел за недоказано твърдяното от ищеца разваляне на договора по чл. 87, ал. 1 ЗЗД с нотариалната покана от 16.07.2014 г., поради неустановяване на виновно неизпълнение от ответника на задължения за заплащане на дължими възнаграждения по договора за процесния период, както и на твърдените в поканата действия, осуетяващи изпълнение на договора от страна на изпълнителя: прекратяване на достъпа на последния до служебния офис и служебната поща, отнемане на служебен автомобил и на служебен мобилен телефон. Изведен е извод за неприложимост на клаузата на чл. 10.1.3 от договора, предвиждаща дължимост на обезщетение в размер на цялата комисионна /договорената цена на услугата/ за целия срок на договора – до 31.12.2014 г., съответно - за неоснователност на тази искова претенция. Независимо от последния извод, въззивният съдебен състав е възприел за основателно възражението на ответника за изтекла погасителна давност, предвид изискуемостта на вземането, както и задължителните постановки по тълк. дело № 5/2017 г. ОСГТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Процесуалноправният въпрос, свързан със задължението на въззивния съд за преценка на правнорелевантните факти, от които произтича спорното материално право и за обсъждане на доказателствения материал по делото, както и доводите на страните, макар и да е важен, не е разрешен в отклонение от константната практика на ВКС, на която се позовава касатора, което е видно от съобразителната част към решението.

Въпросът, свързан с начина за изчисляване на срока, от който започва да тече погасителната давност, не притежава характеристиката на обуславящ за изхода на делото. Този въпрос е относим само към допълнителните мотиви на решаващия съдебен състав – за уважаване на основаното на чл. 111, б.”б” ЗЗД правопогасяващо възражение на ответника, независимо, че съдът е извел предходен извод за неоснователност на претендираното обезщетение до 31.12.2014 г. Всъщност, при недоказаност на исковите претенции по основание, не се дължи изрично произнасяне по същество по така въведеното в процеса възражение.

Не е налице и поддържаното от касационния жалбоподател самостоятелно основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за достъп до касация, мотивирано с доводи за неправилно прилагане на сроковете, от които тече погасителната давност за исковете по чл. 79, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД. В случая не се установява обжалваният съдебен акт да страда от порок, изразяващ се в превратно прилагане на закона или явна необоснованост на изводите на съда, в резултат на грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Следва да се изтъкне, че доводите на касатора за наличие на това основание са относими само към допълнителните /несамостоятелни/ мотиви на съда, свързани с прилагане на съответната погасителна давност.

Третият въпрос, основан на основния принцип в облигационното право – изпълнението на поетите по договор задължения и постигането на реалните, преследвани от страните цели, е само хипотетичен. Апелативният съд не се е произнесъл по такъв въпрос, поради което за неустановена следва да се счете основната селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Последният въпрос не притежава характеристиката на правен, а от друга страна е изцяло относим към правилността на съображенията на въззивния съд, формирани след преценка на конкретни договорни клаузи, очертаващи предмета на договора и задълженията на страните. Дори и въпросът да бъде преформулиран/конкретизиран, съобразно правомощията на касационната инстанция /т. 1 от ТР № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС/, апелативният съд не е извел обуславящи за изхода на делото изводи относно правната характеристика на процесния договор и неговата действителност. В мотивите изрично е отречена възможността съдът да се произнася по валидността на договора /независимо от неясния му предмет и липсата на конкретно възложени задължения на изпълнителя на професионални консултантски услуги във връзка с дейността на „Стратегическо управление на дирекция управление на човешките ресурси” при ответното дружество/, предвид липсата на изрично оспорване от страна на ответника.

Поради недоказаност на основния селективен критерий, настоящият състав не дължи произнасяне по поддържаните в изложението допълнителни селективни предпоставки, като втората от тях е само бланкетна. В този смисъл са и постановките в предходно посочения акт на нормативно тълкуване.

При този изход на делото, на ответното дружество следва да се присъдят сторените разноски в размер на 6 348 лева, своевременно поискани и доказани с приложените към списъка по чл. 80 ГПК договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 277 от 05.12.2019 г. по в. т.д. № 533/2019 г. на Апелативен съд - Варна, Търговско отделение.

ОСЪЖДА „ Кий съксес индикейтърс – тейлър мейд бизнес сълюшънс” ООД да заплати на „Енерго-П. В” ЕАД разноски в размер на 6348 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: