Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от П. К. Т. и П. В. К. против въззивното решение на Ловешкия окръжен съд № 282 от 11.12.2019г. по гр. д.№ 123/2019г. в частта, в която са уважени предявените срещу тях искове за собственост.

В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо, защото е предявено по нередовна искова молба - неуточнени граници и площи на имотите, предмет на собственическите искове както и че съдът се е произнесъл извън предмета на предявения иск и е постановил плюс петитум – ищецът е предявил претенция за собственост върху 5473 кв. м., а съдът е уважил иска за площ над този размер. Поддържа се също така от касаторите, че решението е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и необосновано, защото свидетелските показания не са обсъдени цялостно и не е взето предвид признанието на ищеца, че владее само оградената част от двора и няма претенции за земя извън оградата. Изложени са и съображения за нарушение на материалния закон поради това, че на ищеца е признато право на собственост върху терен, който не е одържавяван, не е актуван като държавен и не е предоставян на ОЗ“Балкан“. Във връзка с тези доводи са правните въпроси в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Ответникът „Балкан“ АД [населено място] е подал писмен отговор по реда на чл. 287 ГПК, в който е изразил становище, че обжалваното решение не е недопустимо, защото границите на обекта, предмет на предявените установителни искове са уточнени пред въззивния съд с нарочна молба, след което е изслушана експертиза, която е онагледила със скица параметрите претенцията. Поддържа се също, че така както са формулирани правните въпроси, не обосновават противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС.

По основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:

С въззивното решение Ловешкият окръжен съд е отменил частично решението на Районния съд Т. № 317 от 17.10.2018 г., постановено по гр. д. № 13/2017 и е решил делото по същество като е приел за установено по отношение на П. В. К. и други ответници, по отношение на които въззивното решение е влязло в сила, че „Балкан“ АД [населено място] е собственик на част от парцели. .. и. .., кв.... по плана на Баните, [населено място] /респ. от парцели. .. и. .. преди ЧИРП от 1973 г./, означен по комбинирана скица на вещото лице на л. 184 от въззивното производство, приподписана от съдебния състав и неразделна част от решението, със сив цвят и очертан в следните граници: от т. 20 до т. 28 – от североизток; от т. 20 до т. 17 – от югоизток; от т. 17 до т. 30 – от югозапад и от т. 30 до т. 28 – от северозапад.

Със същото решение е признато за установено по отношение П. К. Т., че „Балкан“ АД е собственик на основание чл. 17а ЗППДОП отм. на недвижим имот, съставляващ част от парцели. . и. .., кв.. .. по плана на Баните, [населено място] /респ. от парцели. .. и. .. преди ЧИРП от 1973 г./, означен по комбинирана скица на вещото лице на л. 184 от въззивното производство, приподписана от съдебния състав и неразделна част от решението, със сив цвят и очертан в следните граници: от т. 20 до т. 28 – от североизток; от т. 20 до т. 17 – от югоизток; от т. 17 до т. 30 – от югозапад и от т. 30 до т. 28 – от северозапад. Ревандикационният иск в осъдителната му част срещу П. К. Т. за предаване на владението в следните граници: от т. 27 до т. 24 – от североизток; от т. 24 до т. 11 – от югоизток; от т. 11 до т. 1 – от югозапад и от т. 1 до т. 27 – от северозапад е отхвърлен и в тази част въззивното решение като необжалвано е влязло в сила.

За да уважи субективно съединените искове за собственост срещу П. К. Т. и П. В. К., въззивният съд е приел от фактическа страна следното: С протокол на заседание на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет [населено място], Ловешки окръг, проведено на 12.06.1971 г., са взети решения за преотреждане на парцел. .., кв.. . по плана на Минерална баня [населено място] за почивна станция на ОЗ „Балкан” [населено място] и за отреждане на парцел.., кв.. .. по същия план за нуждите на ОЗ „Балкан” [населено място]. Със заповед № 920/07.09.1971 г. на Изпълнителния комитет на Окръжен народен съвет Л. е одобрено сливането на двата парцела в един общ парцел. . преотреден за „П. на Обединени заводи - Б. [ място]. Земята е платена на ТКЗС „М.“, което е взело решение с протокол № 4/25.10.1971г. на делегатско събрание да предостави срещу заплащане на ОЗ“Балкан“ [населено място] парцел. . в квартал. .. по плана на [населено място] по приложена скица за построяване на профилакториум. Съставен е акт за държавна собственост №. ../24.04.1972 г. за дворно място с площ от 8 400 м2, съставляващо парцели. . и. ., кв.. .. по плана на Б. [населено място], ведно с подобренията. В него е вписано, че имотът се отстъпва за ползване на Завод „Балкан” за строеж на профилакториум. След реорганизация и преструктуриране ОЗ“Балкан“ е преобразувано от държавно предприятие в еднолично търговско дружество с държавно участие, което е придобило и имуществото на държавното предприятие на основание чл. 17а ЗППДОП отм., Разпитаните по делото свидетели са установили, че дружеството е имало имот в [населено място], ограден с телена мрежа, който се е ползвал от работници и служители за отдих и почивка целогодишно до 2005 г. Били са построени два реда бунгала и трапезария, водоснабдени и електрифицирани. След това ползването е преустановено като в имота е имало пазач до 2013г. След 2013 г. имотът не се охранявал, имуществото от бунгалата било изнесено и имотът е бил заключен. След преустановяване на ползването, бунгалата започнали да се рушат, а части от оградата липсвали или били обрасли с растителност. Въз основа на заключенията на техническите експертизи съдът е приел, че през 1973г. е отреден парцел. .. за „П. на Обединени заводи – Балкан“ [населено място]. Със заповед № 1142/10.11.1977 г./приложение 7 към заключение по гр. д. 13/2017 г. на РС Троян/ е одобрен цялостен застроителен, кадастрален и регулационен план на минерални бани „Ш.“, по който няма внесена промяна в конфигурацията и площта на парцел. .. и парцел. . (...), образувани с частичното изменение от 1973 г..

Същевременно, извън границата на оградения имот от северозапад остава площ, заключена в точки 30, 29, 28, 27 и 1 от комбинираната скица, която е част от претендираната реална част от парцелите, оцветена в сиво. Тази реална част, както и ограденият имот – почивна станция попадат изцяло в площта на поземлен имот. ............ по кадастралната карта на [населено място], записан на името на П. К. Т..

При така приетите факти, въззивният съд е направил правни изводи, че ищецът е доказал правото си на собственост върху процесния имот след като през 1971 г. дворно място от 8 400 кв. м. е одържавено и предоставено за управление на ОЗ „Балкан”, за което е отреден парцел I, кв. 21. След ЧИРП от 1973 г. държавата притежава и съответната идеална част от новообразувания общ парцел. .. от бившите парцели. . и. .., по силата на чл. 30 т. 3 ЗТСУ отм., С преобразуване на държавната фирма в еднолично търговско дружество с държавно имущество, чийто правоприемник по регистрация се явява ищецът, той е придобил в собственост парцели. . и част от. .., кв.. .. по ЧИРП от 1973 г. съгласно чл. 17а ЗППДОП отм. Претендираната площ от 5 705 м2 е означена по комбинираната скица към заключението със сив цвят и граници: от т. 20 до т. 28 – от североизток; от т. 20 до т. 17 – от югоизток; от т. 17 до т. 30 – от югозапад и от т. 30 до т. 28 – от северозапад е част от парцели. .. и. .., кв.. .. по ЧИРП от 1973 г., и е собственост на дружеството ищец. Тази част се намира в рамките на оградената част на почивната станция, обозначена със сини линии на скицата, неразделна част от решението.

Възражението на ответника - касатор П. К. Т. за придобиване по давност на имота, въззивният съд е приел за неоснователно, защото не е доказано да е установена фактическа власт нито от него, нито от праводателите му върху процесния имот. По отношение правата на останалите ответници съдът е приел, че проведената в тяхна полза реституция е непротивопоставима на ищеца, защото тя е отречена с влезли в сила решения на РС Троян по гр. д 964/2007г. и гр. д. 843/2007 г., по които предявените собственически искове срещу „Балкан“ АД са отхвърлени.

По основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:

Във връзка с твърдението в касационната жалба за недопустимост на въззивното решение, в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се поставят следните правни въпроси: 1. При указания на съда по чл. 129 ал. 2 ГПК ищецът да конкретизира границите и площта на поземления имот, предмет на иска, посочването на неясни, неустановими на място граници, представлява ли уточнение на исковата молба; 2. посочването на две различни площи на един имот в едни и същи граници, представлява ли уточнение на площта на имота и длъжен ли е съдът да прекрати делото и да обезсили първоинстанционното решение ако във втората инстанция след дадени такива указания, ищецът не уточни иска си.

Тези въпроси не са обуславящи за делото, защото те се основават на принципната постановка, че нередовността на исковата молба не е отстранена след указания на съда по чл. 129 ГПК. В случая след като с молбата по чл. 129 ал. 2 ГПК ищецът „Балкан“ АД е уточнил исковата молба след дадени му указанията от съда, е изслушана техническа експертиза, като вещото лице е онагледило със скица границите на процесните имоти и съдът е постановил решението си именно въз основа на тази скица, която е комбинирана и отразява застъпването на имотите, претендирани от ищеца и от ответниците.

След като предметът на претенцията е изяснен чрез комбинирана скица, изготвена от вещо лице, не е обуславящ правният въпрос дали е длъжен съдът да се произнесе относно претендираното от ищеца право на собственост в твърдяните от ищеца граници и може ли да постанови съдебен акт в граници различни от посочените от ищеца. Както вече се каза по предходните въпроси, съдът се е произнесъл в рамките на заявеното от ищеца право, което е онагледено със скица на вещо лице. По тези съображения не е обуславящ и правният въпрос дали един имот може да се инвидвидуализира по неясно определени от ищеца граници и алтернативно посочени площи. В практиката на ВКС се приема, че когато се претендира право на собственост върху реална част от недвижим имот, описването й с граничи не винаги може точно да я индивидуализира, затова е допустимо да се изясни претенцията чрез заключение на вещо лице, както е процедирал съдът по настоящото дело и е уважил иска именно въз основа на ограничителните точки на скицата на вещото лице, установяващи предмета на претенцията на ищеца.

Правният въпрос дали съдът е длъжен да обсъди всички доказателства и твърденията и признания на страните и въз основа на тях да постанови своите изводи е обуславящ за делото, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, защото въззивният съд е обсъдил всички доказателства и доводите на страните. Изявлението на представител на ищеца, че не претендира право на собственост извън оградената част на имота не представлява признание на правата на ответниците. То е квалифицирано от първоинстанционния съд като уточнение на претенцията, но въззивният съд основателно е съзрял противоречие в твърденията и петитума в исковата молба и последващите уточняващи я молби и е поискал от ищеца по реда на чл. 129 ГПК ясно и категорично да индивидуализира реалните части от имотите, за които са предявени собственическите искове – установителни и ревандикационен само срещу П. К. Т..

Правният въпрос: За да се приеме наличие на правоприемство между правни субекти на конкретен недвижим имот в полза на приватизирано предприятие, достатъчно ли е да се докаже само фактът на приватизацията или следва да се установи и право на собственост в полза на приватизираното предприятие при условията на главно и пълно доказване е обуславящ за делото, но е разрешен в съответствие с практиката на ВКС, цитирана от въззивния съд, тъй като той цялостно и подробно е обсъдил доказателствата за предоставяне на терена за профилакториум на държавното предприятие Обединени заводи „Балкан“,имуществото на което впоследствие е предоставено на ДФ „Б.“, преобразувана в еднолично търговско дружество с държавно имущество, което е приватизирано. Изводът за доказано право на собственост на ищеца на процесните имоти е направен в съгласие с разясненията в т. 2г от ТР 4/2016г. на ВКС, ОСГК, че фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл. 17а от ЗППДОбП отм., респ. в чл. 1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 г. включва: държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. Всички тези предпоставки за приети за доказани от въззивния съд, следователно няма основание да се приеме, както поддържат касаторите, че съдът е основал извода си за доказано право на собственост на ищеца единствено въз основа на факта на приватизацията.

По изложените съображения поради отсъствие на основанията на чл. 280 ал. 1 ГПК, касационната жалба на П. К. Т. и П. В. К. против въззивното решение на Ловешкия окръжен съд № 282 от 11.12.2019г. по гр. д.№ 123/2019г. в частта, в която са уважени предявените срещу тях искове за собственост не следва да се допуска за разглеждане по същество.

Разноски на ответника не следва да се присъждат, защото не са поискани.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Ловешкия окръжен съд № 282 от 11.12.2019г. по гр. д.№ 123/2019г. в обжалваната пред ВКС част, с която са уважени предявените от „Балкан“ АД [населено място] искове за собственост срещу П. К. Т. и П. В. К..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: