Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 262527/18.11.2020 г. на Д. П. У. срещу определение № 299/04.11.2020 г. по гр. д. № 2994/ 2019 г. на ВКС, IV г. о., с което е оставена без уважение молбата на страната за освобождаване от внасяне на разноски в размер на 2 200 лв. - адвокатско възнаграждение за особен представител по чл. 29, ал. 4 ГПК, назначен на малолетния й син - А. Р. У..

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на определението и се иска неговата отмяна. Сочи се социалният характер на уредения институт по освобождаване от заплащане на такси и разноски по делото и предназначението му да гарантира достъп до правосъдие на лица в затруднено материално положение. Изтъква се, че притежаването на имущество от задълженото лице, само по себе си не може да е пречка за освобождаване. Приложени са нови доказателства за имущественото и гражданско състояние на жалбоподателката, както и за това на малолетния й син, конституиран за участие като процесуален правоприемник на починалия касатор Р.У..

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:

С определение №170/26.06.2020 г. по гр. д.№ 2994/2019 г. съдът е задъжил жалбоподателката (ответник по делото и ответна страна по касационната жалба) да внесе разноски в размер на сумата 2 200 лв. за назначения особен представител – адвокат на малолетния й син А. Р. У., конституиран за участие в процеса на мястото на починалия касатор (и ищец по делото) Р. М. У..

Страната е подала молба за освобождаване от задължението за разноски за адвокатски хонорар, като е посочила, че трудовите й доходи са под размера на минималната работна заплата, получава социална помощ за дете с увреждане в размер на 350 лв. и освен жилище с площ от 75 кв. м. в [населено място] и дялове на стойност 49 лв. в търговско дружество, няма други имущества и доходи. С обжалваното определение съставът на ВКС, ІV г. о. е приел, че молбата е неоснователна. Посочил е, че Д.У. е ответник и едновременно законен представител на малолетния си син, поради което е налице противоречие в интересите им по делото; че декларираният от нея като единствено притежаван недвижим имот от 75 кв. м. представлява масивна двуетажна вилна сграда с РЗП от 203.3 кв. м. и освен него, У. притежава и дворното място, в което е построена сградата, с площ по скица от 396 кв. м., а постоянният и настоящ адрес на молителката посочени по делото са различни от местонахождението на декларирания имот. По тези съображения е направил извод за неоснователност на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Определението е неправилно.

От представените с частната жалба нови доказателства - покана за доброволно изпълнение и постановление за възлагане на недвижим имот по изп. д. №484/2017 г. по описа на ЧСИ П. И., с район на действие ОС –Пловдив се установява, че молителката не притежава 396 кв. м. дворно място, част от предмета на спора по исковете срещу нея, тъй като същите са придобити чрез публична продан от трето лице – кредитор с парично вземане. Така единственият притежаван от молителката имот, видно от декларацията и сега представените доказателства, е еднофамилна двуетажна вилна сграда със застроена площ от 75.85 кв. м., с РЗП от 203.30 кв. м., към 2019 г. на етап „груб строеж”, находяща се в [населено място], [община]. Текущият й месечен нетен доход от дейност по трудово правоотношение е в размер на 327.75 лв. Жалбоподателката е разведена, издържа себе си и малолетното си дете, което видно от представеното решение на ТЕЛК е с призната 50 % инвалидност и заболяването му налага допълнителни месечни разходи в размер на 70 лв. Д.У. е посочила, че адресът, съобщен по делото, представлява жилище – собственост на родителите й, който факт се установява и от представения с жалбата нотариален акт № 74/1981 г. Същата е декларирала, че не упражнява дейност като ЕТ, не извършва селскостопанска дейност или услуги с личен труд; не притежава МПС. Видно от справката в ТР, съща е съдружник в дружество „Д. Т“ ООД, в което притежава 49 дружествени дяла, но според последните обявени ГФО са декларирани нулеви стойности за търговска дейност и печалба.

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски в производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Право на такова освобождаване имат лицата, които нямат достатъчно имущество и доходи. Преценката за имущественото състояние на молителя се прави към момента на подаване на молбата, а не за минал период като се съобразяват само сигурни доходи (не и евентуални) и само налично в патримониума на молителя (а не бъдещо) имущество. Правилото на чл. 83, ал. 2 от ГПК изисква от съда да прецени дали задълженото за такси и разноски за производството физическо лице притежава средства да ги заплати с оглед необходимите за издръжката му доходи. Преценката се извършва въз основа на представени доказателства за имущественото състояние на страната, семейното положение, здравословното състояние, възраст и всички други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на такси и разноски. В случая, съставът на ВКС, ІV г. о. не е взел предвид всички правнорелевантни факти, имащи значение в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК и неправилно е счел, че не са налице основания за освобождаване на Д.У. от първоначалното внасяне на разноски за назначения особен представител по чл. 29, ал. 4 ГПК.

При изложените по-горе данни за имущественото и семейно положение на жалбоподателката, задължението й да издържа не само себе си, но и малолетното си дете, което е със заболяване и с допълнителни разходи, както и при безспорно установеното, че нейният и на детето месечни доходи са значително под минималната за страната работна заплата и необходимия минимум за издръжка на двучленно семейство, настоящият състав на ВКС счита, че са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК. Притежаваният от Д.У. единствен жилищен имот в [населено място] няма данни да е завършен и да може да се използва евентуално за реализиране на ликвидни доходи чрез отдаване под наем; нито притежаването на дялове в търговско дружество (без търговска дейност) на стойност 49 лв. й носи реални доходи. При това положение, следва да се приеме, че искането за освобождаване от задължението за първоначално внасяне на разноски за особен представител в определения размер от 2 200 лв. е основателно и следва да се уважи, тъй като този размер е почти 5 пъти по-висок от реално получавания от страната месечен доход. Отделен е въпросът, че съдът е могъл да укаже на страната за възможността да й бъде предоставена безплатна правна помощ за процесуалното представителство на малолетното дете А. У. (което също е с минимални доходи от социална помощ за заболяването си и наследствена пенсия - 164.57 лв.) по реда на чл. 95 и сл. ГПК, вр. с чл. 21, т. 3, чл. 22 и чл. 23, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ).

Нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК има социален характер и е призвана да гарантира достъп до правосъдие, вкл. защита пред съд, на материално затруднени лица, каквито по смисъла й са лицата с недостатъчни доходи и имущество, от което биха могли да се издържат без да го отчуждават. Освен това, в случая става въпрос за първоначално възлагане на разноски за особен представител по чл. 29, ал. 4 ГПК, като преценката на съда следва да е обусловена от конкретните обстоятелства по делото. Тези обстоятелства не са съобразени в достатъчна степен в обжалваното определение и налагат отмяната му.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 299 от 04.11.2020 г., постановено по гр. д. № 2994/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о. и вместо него постановява:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК Д. П. У. от първоначално внасяне на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2 200 лв. за особен представител – адвокат, назначен по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК, да представлява малолетното й дете А. Р. У. в производството по гр. д. № 2994/2019 г. по описа на ВКС, ІV г. о.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: