Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на Прокуратурата на Р. Б срещу решение № 1367/26.06.2020 г. по в. гр. д. № 3098/2019 г. на Апелативен съд София в частта, с която се потвърждава решение № 2073/21.03.2019 г. по гр. д. № 6171/2018 г. на Софийски градски съд и е уважен искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на Л. Г. К. против Прокуратурата на Р. Б за обезщетение на неимуществените вреди в размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва от 09.05.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението, а в изложение към нея се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правните въпросите „за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД“и„как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“ изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД“. Според касатора тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, формирана с ППВС № 4/23.12.1968 г., т.II, ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, т. 3 и т. 11 и ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и решения на ВКС по чл. 290 ГПК, поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

От Л. Г. К. не е подаден писмен отговор.

За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищцата е била привлечена като обвиняем на 23.03.2000 г. по сл. д.№ 322/1999 г. на ССлС, за три престъпления по чл. 212, ал. 2 НК и по отношение на нея е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 1000 лева. На 24.11.2005 г. е била привлечена като обвиняем по сл. д. № 472/2005 г. на ССлС за още девет престъпления по чл. 212 НК, за които е внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 14589/2007 г. в Софийски районен съд, по което е постановена оправдателна присъда, потвърдена с решение от 03.02.2015 г. по ВНОХД № 4418/2014 г. на Софийски градски съд. С оглед на конкретните установените обстоятелства за възрастта на ищцата, нейното образование и обществено положение, броят и тежестта на престъпленията, всяко от които е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, продължителността на наказателното преследване - около 15 години и наложените мерки за неотклонение и за „забрана за напускане пределите на страната“, въззивният съд приема, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Според мотивите на съда, липсват доказателства наказателното преследване да е причина за влошаване на физическото и психично здраве на ищцата, то да е препятствало нейното професионално развитие или медийно отразявано, поради което вредите са обичайните, които съпътстват едно наказателно преследване, а справедливото обезщетение е в размер на 15 000 лева.

При проверката на основанията за допустимост, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че поставените въпроси обуславят изхода на делото, но не дават основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие със съдебната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд. Въззивният съд е установил всички релевантни за изхода на делото фактически обстоятелства, въз основа на които е определил конкретния размер на обезщетението на пострадалото лице, удовлетворяващ обществения критерий за справедливост, в съответствие с указанията в т.ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г., че правните изводи на съда следва да се основават на конкретно установените обстоятелства и преценка за степента на накърняване на неимуществената сфера на лицето, срещу което е било повдигнато и поддържано незаконно обвинение. В тази връзка, крайните изводи в решението за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,тъй като е доказана причинно-следствена връзка между повдигането и поддържане на обвинение за извършени тежки престъпления и настъпилите неимуществени вреди също е в съответствие с дадените разяснения в ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, т. 19, с което се приема, че при разглеждане на делото във въззивната инстанция съдът прави свои фактически и правни изводи по съществото на спора, като достига до собствено решение, извършвайки в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционният съд. Въззивният съд е възприел съображенията на първата инстанция за степента на въздействие на наказателното преследване върху живота и здравето на ищцата в личен и професионален план. Въз основа на установените по делото факти е направен извод, че субективните изживявания от повдигането на незаконно обвинение съответстват на обичайните в подобни случаи. Тези съображения не са в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика на ВКС, формирана с решение № 217/31.10.2019 г. по гр. д № 1564/2019 г. на IV г. о. и решение № 19/23.07.2019 г. по гр. д.№ 2026/2018 г. на III г. о., според която съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, когато се засяга неимуществената сфера на пострадалия, но когато се твърди, че са над обичайните, съдът може да уважи претенцията само след успешно проведено главно и пълно доказване на тези вреди и причинно-следствената връзка с незаконното обвинение. В случая, съдът е определил размера на обезщетението с оглед вида и тежестта на престъпленията, за които е повдигнато обвинение, продължителността на наказателното преследване и наложените процесуални мерки по отношение на ищцата, но при липсата на конкретни доказателства за причинени вреди над обичайните. Тези съображения не са в противоречие, а в съответствие с разясненията в ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, т. 3 и т. 11, в които се посочва, че държавата чрез своите правозащитни органи се освобождава от отговорност, ако единствената причина за увреждането е поведението на пострадалия или се намалява в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат, но преценката се прави при наличие на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, с оглед особеностите на всеки конкретен случай.

Материалноправният въпрос как се определя обезщетението по чл. 52 ЗЗД също не обуславя допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като обжалваното решение не е постановено в противоречие, в съответствие с цитираната задължителна съдебна практика на ВС и ВКС, според която съдът е длъжен да отчете всички обстоятелства от значение за размера на дължимото обезщетение, с оглед на особеностите на конкретния случай – вида и продължителността на наказателното преследване, по което е била постановена оправдателна присъда; реално причинените болки и страдания на пострадалия и отражението на незаконното обвинение върху неговия личен и социален живот, с оглед взетите по отношение на него процесуални мерки. В случая, въззивната инстанция приема, че конкретния размер на обезщетението се обуславя от приобщените по делото доказателства за негативните проявления на незаконното обвинение върху физическото и психично състояние на ищцата. Тези доказателства са преценявани по вътрешно убеждение на съда, което в настоящото производство по реда чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано за необоснованост. Съдът е уважил иска за обезщетение, като е отчел, че присъденият размер е само за действително претърпени вреди, поради което претенцията на ищцата е неоснователна за разликата над 15 000 лева. В този смисъл, въззивно решение е в съответствие с трайната практика на ВС и ВКС по тълкуване и прилагане на закона, намерила израз в ППВС № 4/68, ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/2009 г. на ОСГТК, поради което не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1367/26.06.2020 г. по в. гр. д. № 3098/2019 г. на Апелативен съд София

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.