О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1184

гр. София, 13.03.2025 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 24.02.2025г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

БОРИС Д. ИЛИЕВ

разгледа докладваното от съдия Борис Д. И. гр. д. №3327 по описа на съда за 2024г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. С. А. от гр. С., [жк], [жилищен адрес], ап. ***, ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й по делото адв. К. П., против Решение №460 от 24.01.2024г. по в. гр. д. №5816/2023г. по описа на Софийския градски съд, с което е било потвърдено Решение № 4606 от 24.03.2023г. по гр. д. № 60178/2022г. по описа на Софийския районен съд, 168 състав, с което са били отхвърлени предявените от нея срещу УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със Заповед №244/02.09.2022г. на изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ; за възстановяването й на заеманата от нея преди уволнението длъжност “експерт, връзки с обществеността в отдел Корпоративни комуникации“ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 05.09.2022г.-05.03.2023г. в размер на 20316,00 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение - касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторката се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал.2 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор д-р В. Д., чрез пълномощника му по делото адв. М. Я., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че по силата на трудов договор № 270/24.08.2021г. и допълнителни споразумения към него между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, като ищцата А. А. е заемала в ответното дружество УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ЕАД длъжността “експерт, връзки с обществеността“ в отдел „Корпоративни комуникации“. Със заповед №244/02.09.2022г. на изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ЕАД трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. 2 от КТ поради съкращаване на щата, считано от 05.09.2022г. Съдът е приел, че заповедта е била издадена от компетентно лице, в кръга на правомощията му и в същата са изложени фактическите и правни основания за прекратяване на трудовото правоотношение. За неоснователно е счетено възражението на ищцата за липса на мотивираност на заповедта. В тази връзка съдът е посочил, че освен правната квалификация, в заповедта изрично е изписано словесно и основанието за прекратяване, съответстващо на същата, като работодателят няма задължение да посочва причините, довели до съкращаване на щата, както и колко и кои щатни бройки са били съкратени, нито да спазва предварително процедура по уведомяване на съответния служител за извършваното съкращаване на щата.

Съдът е приел, че на заседание на Съвета на директорите /СД/ на ответното дружество, за което е съставен протокол №СД-I-38/02.09.2022 г., е било взето решение считано от 05.09.2022г. 2 бр. длъжности - експерт, връзки с обществеността в отдел „Корпоративни комуникации“ към УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД да се закрият, като промените се отразят в отдел „Човешки ресурси“ на лечебното заведение, в поименното и структурно щатно разписание на длъжностите и в Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред в лечебното заведение. В изпълнение на цитираното решение изпълнителният директор на дружеството е утвърдил промени в щатното разписание, считано от 05.09.2022г., видно от което двете щатни бройки за длъжността „експерт, връзки с обществеността“ в отдел „Корпоративни комуникации“ са премахнати. По възражението на ищцата относно достоверността на датите на решението на Съвета на директорите и на заповедта на изпълнителни директор за утвърждаване на промените в щатното разписание съдът е посочил, че представените от ответника решение на СД и заповед на изпълнителния директор са частни писмени документи, които съгласно чл.181 от ГПК нямат материална доказателствена сила относно датата на съставянето им спрямо трети лица. Приел е обаче, че ответникът, който носи доказателствената тежест да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни последици, е ангажирал доказателства, които в съвкупната им преценка водят до категоричния извод, че решението на компетентния орган за премахването на процесните две щатни бройки, както и утвърденото изменение на промените в щатното разписание, са били налице към 05.09.2022г. В тази връзка съдът се е позовал на Заповед №243/02.09.2022г. на изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ЕАД, с която е било прекратено трудовото правоотношение на друго лице и в която изрично е цитирано решението на СД от 02.09.2022г. и утвърдено изменено щатно разписание от 05.09.2022г., както и на показанията на свидетеля Н., преценени по реда на чл.172 от ГПК, в които логично и последователно е обяснен механизма на провеждане на заседанията на СД, които същият протоколира. Изложените от ищцата доводи за незащитеност на документите, съхранявани от ответното дружество и възможността за намеса и промяна в съдържанието им, и за неяснота относно начина им на съхранение, съдът е намерил за неоснователни и произволни. Посочил е, че от показанията на свидетеля Н., който е бил натоварен да съставя документите и да ги подрежда, се установява, че е съществувал съответния ред за това, както и за съхранението им, като свидетелят подробно обяснява по какъв начин се номерират протоколите от проведените заседания на СД. В допълнение на горното, съдът е посочил, че във връчената на 05.09.2022г. на ищцата Заповед №244/02.09.2022г. на изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ЕАД за прекратяване на трудовото й правоотношение е цитирано решението от 02.09.2022г. на СД за съкращаване на щата, поради което спрямо нея е налице хипотезата на установеност на достоверността на датата на основание чл.181, ал.1, последна хипотеза от ГПК. Приел е, че заповедта, решението на СД от 02.09.2022г. и утвърденото щатно разписание, като частни писмени документи, преценени по реда на чл.178, ал.1 и ал.2 от ГПК, доказват пълно и главно извършеното по надлежния ред от работодателя съкращаване на щата, което е реално и е породило действие към 05.09.2022г., на която дата на ищцата е била връчена заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение. За ирелевантно е счетено обстоятелството, че заповедта е била подготвена и текстово съставена на по - ранна дата, а именно - на 02.09.2022г., т. е. преди влизане в сила на промените в щатното разписание, доколкото нейната законосъобразност се преценява към датата на връчването й, когато е породила правни последици. За неоснователни са счетени доводите на ищцата за липса на реално съкращаване на щата предвид наличието на сключен граждански договор между ответника и друго търговско дружество /договор за услуга ОП-01- 120/17.08.2022г./ за извършване на дейности, които са били част от трудовите задължения на двете съкратени щатни длъжности - “експерт, връзки с обществеността в отдел Корпоративни комуникации“. По това възражение съдът е изложил мотиви, че работодателят разполага с оперативната самостоятелност при вземане на управленските решения и по отношение на тях е изключен съдебен контрол за целесъобразността им. Посочил е и че съгласно трайната съдебна практика може да се извърши уволнение поради съкращаване на щата при запазване или даже увеличаване на бройки по щатното разписание- при така нареченото трансформиране на длъжности, когато се съкращават длъжности и същевременно се създават нови с различни трудови функции.

Съдът е приел, че преди извършване на уволнението ответното дружество е изпълнило задължението си да събере информация за здравословното състояние на работника/служителя, както изисква Наредба № 5/1987г., тъй като в деня на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение ищцата саморъчно е попълнила и подписала декларация, че няма каквито и да са заболявания по Наредба №5/1987г., вкл. и не е трудоустроена. При това положение за работодателя не е възникнало задължение да иска разрешение от Инспекцията по труда за уволнението на ищцата. Във връзка с възраженията й за нарушение на разпоредбата на чл.333, ал. 4 от КТ при извършване на уволнението, съдът е посочил, че тя не е ангажирала доказателства, че е член на съответната синдикална организация, а дори и да се приеме този факт за безспорен, то от съдържанието на представения КТД / чл.14/ е видно, че работодателят има задължение в случай на съкращение в щата само да информира синдикалната организация, което задължение ответникът е изпълнил с писмо от 25.08.2022г., а не и да иска предварителното й съгласие при прекратяване на трудовите правоотношения със служителите на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ.

По възражението на ищцата за незаконност на уволнението й поради липсата на извършен подбор съгласно чл.329 от КТ съдът е изложил съображения, че от представените по делото длъжностни характеристики за длъжностите „експерт връзки с обществеността“ в отдел „Корпоративни комуникации“ и „началник връзки с обществеността“ в отдел „Корпоративни комуникации“ се установява, че е налице сходство на част от трудовите им функции, но и съществени различия - на длъжността “началник” са възложени ръководни и контролни функции, тя е пряко подчинена на изпълнителния директор, и има изисквания за пет години трудов стаж по специалността, от които три в лечебно заведение, за заемането й, а за експерт - само три години трудов стаж по специалността. Съдът е приел, че обстоятелството, че трудовите функции на началник са могли да бъдат изпълнявани или фактически са изпълнявани от ищцата по време на отсъствие на титуляра, не е аргумент, който обосновава наличието на сходство в длъжностите, а би имало значение при преценка дали ищцата работи по - добре при евентуален подбор по реда на чл.329 от КТ. Посочил е, че при сравнението между трудовите функции за различни длъжности с оглед наличието на сходство преценката включва както конкретните дейности, които са им възложени, така и йерархичното място на длъжността в структурата на предприятието, съответно преките подчинености, контрола, отговорностите за изпълнение/неизпълнение на съответните задачи, включително и условията за заемане на длъжността, съответно част от управленския екип ли е или не процесната длъжност. При преценка на всички гореизложени обстоятелства, включително и показанията на свидетеля П. /че същата и при липса на експерти извършва сама всички техни функции, но не и обратното/ съдът е приел, че не е налице идентичност между длъжностите „експерт връзки с обществеността “ и „началник връзки с обществеността“ в отдел „Корпоративни комуникации“ на ответното дружество, поради което след премахване на двете бройки за длъжност „експерт връзки с обществеността“ за работодателя не е възникнало задължение да извършва подбор по реда на чл.329 от КТ между ищцата, другия служител, чието трудово правоотношение е било прекратено на същото основание, и служителя, заемал длъжността „началник връзки с обществеността“ в отдел „Корпоративни комуникации“. Посочил е, че съгласно трайно установената по приложението на чл. 329 КТ съдебна практика сходството между длъжностите е условие за упражняване на право на подбор, но не обуславя възникване на задължение за подбор, каквото е налице само когато се съкращават част от повече длъжности с несъществено различаващи се трудови функции. Доколкото в случая длъжностите не са еднакви, то задължение за подбор не е възникнало и неизвършването на такъв не е основание извършеното уволнение да бъде счетено за незаконно. Предвид горното за ирелевантно за законността на уволнението е прието обстоятелството, че по щата на предприятието е останала длъжност, която ищцата би могла да изпълнява, както и че тя има правоспособност и квалификация за длъжността „началник“.

За неоснователно е прието и възражението на ищцата за злоупотреба с право от страна на работодателя при извършване на съкращаването на щата, прикритата цел на което било уволнението й поради лично негативно отношение. Съдът е посочил, че презумпцията за добросъвестност на страните по трудовото правоотношение, уредена в чл.8, ал.1 от КТ, би била оборена само ако по делото е установено, че чрез предоставените му от закона средства работодателят е целял прекратяване на трудовия договор с конкретен работник или служител или заобикаляне на изискванията за подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. Приел е, че в случая преди прекратяване на трудовото правоотношение не се установява наличие на факти и обстоятелства, сочещи на негативно отношение от страна на прекия ръководител или изпълнителния директор спрямо ищцата и конфликт между нея и някой от служителите с ръководни функции. От представените болнични листове е видно, че ищцата е била в продължителен отпуск по болест, а инцидентът със сменената ключалка на вратата, където е било работното й място и невъзможността същата да влезе в кабинета си, не е факт, който би могъл да обоснове извод за негативно отношение. Съгласно обяснението на ответника причина за това е липсата на достъп до документацията в отдела поради излизане в отпуск поради временна неработоспособност на служителите от целия отдел. По отношение на представения по делото сигнал от ищцата от 07.09.2022г. до министър - председателя на Р. Б. с искане за извършване на проверка на дейността на изпълнителния директор д-р В. Д. и отговор от 10.02.2023г. съдът е посочил, че са подадени след прекратяване на правоотношението на ищцата и в тях не се съдържат факти за злоупотреба с права от страна на работодателя към датата на процесното уволнение. Изложил е съображения, че работодателят с оглед изпълнение на поставените цели има правомощието да извършва промени в щата с цел оптимизиране и по - голяма ефективност, като тази негова преценка е по целесъобразност. При установените по делото факти съдът е приел, че липсва злоупотреба с права от страна на работодателя и презумпцията по чл.8, ал.2 от КТ не е оборена.

По така изложените съображения въззивният съд е отхвърлил предявения от ищцата иск за признаване на уволнението за незаконно и свързаните с него искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа в резултат на уволнението.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът твърди наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като излага доводи че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото:

1.Ако не бъде установено, че съдържанието и физическото съхранение на важен по спора документ са обезпечени от страна на издателя му, така щото да се гарантира невъзможността да се интервенира върху него, следва ли съдът да релевира това писмено доказателство и при какви условия?

2. При оспорване на писмен документ, с цел установяване възможностите за посегателство върху съдържанието му, има ли валидна доказателствена стойност неговия хартиен носител, без представяне и на електронния му вариант, ако съхранението се е осъществявало чрез въведена електронна система?

3. След като частните писмени документи нямат материална доказателствена сила относно датата на съставянето им спрямо трети лица, при установяване достоверността на дата на издаване и съдържание на частен документ, следва ли да се дава вяра единствено на свидетелските показания на лицето - съставител на документа, без да са налични други доказателства, гарантиращи защита от посегателство върху документа?

4. Когато няма убедителни доказателства, които гарантират запазване автентичността на частен документ, който не представлява квалифицирана информация, има ли значение установяването на вътрешно ведомствения ред за документооборота, при оценка надежността на писменото доказателство?

5. Представлява ли правен въпрос, обуславящ изхода на делото, установяване достоверността на оспорен протокол от заседание на СД, в който се твърди, че е обективирано решение за съкращаване на щат, и било ли е необходимо в хода на процеса да се съберат и данни от лицата, подписали оспорения документ, за да има протоколът нужната доказателствена стойност или са били достатъчни само данните, заявени от съставителя на документа?

6. За разграничаване реалното съкращаване на щат от извършването на фиктивни действия, решението на компетентния орган следва ли задължително да съдържа мотиви за необходимостта от съкращения или е достатъчно само формалното наличие на решение, и обосновката на органа не е ли в пряка връзка с установяване на реалното съкращение, и за да се изключи вероятността за фиктивност на действия?

7. Длъжен ли е съдът всякога да прецени заинтересоваността на свидетеля, който е в трудовоправно отношение с работодателя и как се извършва тази преценка, какъв следва да е подхода на съда, кои обстоятелства имат отношение към нея и от какво следва да се води, за да бъде изключено заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му?

8. Допустимо ли е съдът да се мотивира с оглед житейската логика, за да изключи заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му?

9. Има ли критерии и следва ли да има утвърдени такива, на които съдът да се опре при преценка достоверността на свидетелските данни или е достатъчно единствено бланкетно да заяви в съдебния си акт, че ги кредитира или отхвърля?

10. Кога следва да се приеме, че заинтересоваността на свидетеля се е отразила на начина на възприемане на фактите, на оценката му за тях, както и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда?

11. Възможно ли е да се обори определена правна презумпция единствено чрез събиране на гласни доказателства, без това да е в противоречие на основните принципи на гражданския процес?

12. Предопределена ли е доказателствената стойност на писмените документи и на свидетелските данни и от кои фактори се повлияват?

13. Когато са конкретно посочени и приложени по делото писмени доказателства относими към повдигнат от страната въпрос (в случая, злоупотреба с власт), длъжен ли е съдът да вземе отношение по всяко едно от тях поотделно и да поясни обвързани ли са с други обстоятелства, повлияли върху изводите на съда, и последният длъжен ли е да посочи кое е определило да приеме единия документ (сигнала), а да отхвърли други (списъка и докладната записка)?

14. Когато работодателят без предупреждение, съзнателно и безпричинно възпрепятства достъпа на служителя до работното му място, това негово поведение укоримо ли е и следва ли да се счита за злоупотреба с власт?

15. Отделно от правомощията на работодателя да извършва щатни промени, когато изрично е повдигнат въпроса за порочност на процедурата по съкращаване на щат, при която е поставен водещия въпрос за негативното персонално отношение към личността на уволнения, следвало ли е съдът да има специален подход за установяване на истината, преди да се произнесе имало ли е реално съкращение или се касае само за фиктивни действия по замяна на едно лице с друго?

16. Процес с фундаментално значение ли е за ефективното функциониране на системите за управление на човешките ресурси {при хипотезата на чл.328, ал.1, т.2, пр. 2 от КТ), наличието на предварителен анализ на длъжностите, който при спор да обоснове извода за съществени различия в трудовите функции?

17. В практиката разработени ли са модели за анализ на длъжности, базирани на различни подходи за придобиване и изследване на информация, които да бъдат прилагани при преценка кога е налице съществена промяна в трудови функции?

18. Следва ли да се утвърди /въведе ясна методика за обективна съпоставка на трудови функции, за да може да бъде извършван съдебен контрол с цел да бъде преодолян рискът от замяна на едно лице с друго само на базата на субективна преценка, чрез извършването на фиктивни съкращения, когато е запазен обема на работа?

19. Има ли методика, по която може да се установи какъв е приносът на отделните длъжности за реализиране на основните или поддържащите функции при осъществяването на производството, операциите и управлението на дейностите в едно предприятие, за да се избегне формалния подход на/и механичното сравнение?

20. Могат ли да бъдат ротирани длъжности с различни наименования, които изискват специфични, конкретни умения и знания и ротацията означава ли съвместимост на квалификацията и опита на ротираните служители, респективно налага ли извод за несъществена разлика на трудови функции с оглед естеството на работа?

21. След като е възприето в съдебната практика, че извод за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика, длъжен ли е бил въззивният съд, разполагайки единствено с длъжностни характеристики, по свой почин да назначи съдебна експертиза за анализ на трудовите функции, с оглед предмета на дейност на дружеството и естеството на работа в конкретно звено?

22. Отделянето на основните функции, характерни за длъжността, задължително действие ли е при преценката за необходимост от подбор, в кой момент се извършва, има ли самостоятелно значение или се намира в пряка връзка и с други предпоставки, относими към преценката за подбор и преценката за обсега на служителите между които да бъде извършен?

23. Има ли и каква е ролята на предписаната формално йерархическа структура и вътрешни зависимости при преценка идентичността на трудови функции в едно структурно звено, както и за установяване степента на различия?

24. В случай, че работодателят е сключил допълнително граждански договор с външни лица за дейност, припокриваща тази на структурното звено, засегнато от съкращения, това кореспондира ли с понятието целесъобразност в интерес на предприятието, опровергава ли основателността на решението на органа и не означава ли формалност на процедурата и злоупотреба с власт?

25. Когато няма данни дейността на предприятието или на част от него да се слива, влива, отделя или разделя, налице ли е вътрешна реорганизация, която да е правопораждащо основание за извършване на щатни съкращения на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ?

26. Съществена разлика ли е трудова функция, чийто трудов резултат е предпоставен от извършването на вече изпълнявана трудова функция?

27. В какво се изразява точната характеристика на понятията еднородни, близки или сходни трудови функции, има ли разграничителни елементи между тях, които на практика да бъдат приложими при сравнителната преценка между две длъжности и прилагането на това разграничение подлежи ли на съдебен контрол?

28. Доколко установената на практика ротация на длъжности може да има доказателствена тежест при установяването на идентичността и продължителността на ротацията като времеви показател има ли значение за формиране на категоричен извод за пълно припокриване на задължения и ако има значение, какъв трябва да е времевия диапазон на ротацията?

29. Допустимо ли е съдът приоритетно да приложи при решаването на спора установеното от житейските логика и практика и в мотивите си да им даде превес пред събраните доказателства?

30. При все че естеството на работата може да се установява с всички доказателствени средства и като се приеме, че за установяване на различие между трудови функции не е задължително за тях да са представени длъжностни характеристики (ДХ) и ако липсата на последните не се отразява на валидността на трудовото правоотношение, нито на законността на уволнението, ако щатът действително е съкратен, нарушил ли е съдът материалния закон като е дал преценка единствено по длъжностни характеристики, без да е извършил такава по останалите доказателства?

31. Доколко правно обосновано е крайните изводи на съда за съществуването или отсъствието на различия при задълженията на съкращаваните лица да се базират на новата длъжностна характеристика, изготвена впоследствие за трансформираната длъжност, предвид характера на частния документ и спорната му доказателствена тежест?

32. Как следва да се докаже реалното съкращение на щата, за да се изключат всякакви съмнения за обратното, и достатъчно ли е представянето само на щатно разписание и ДХ - по своя характер частни документи без нужната доказателствена сила, и кои са доказателствата, които установяват по безспорен начин съществуването на нови, различни трудови функции, характеризиращи новата длъжност, които са различни от тези на съкратената?

33. Съществено различна ли е трудова функция, чийто трудов резултат е предпоставен от извършването на вече изпълнявана трудова функция?

34. Щом единствената длъжност може да се изпълнява и под друго наименование и от други лица, тогава работодателят длъжен ли е бил при прекратяване на трудовото правоотношение на това основание - чл.328 ал.1 т.2 КТ, да приложи разпоредбата на чл.329 КТ?

35. Какви са обективните признаци, които определят като съществени различията в трудови функции и как се установява обстоятелството, че с трансформираната нова длъжност след извършено съкращение не е изменено само наименованието, а и трудовите функции?

36. Доколко следва да бъде ограничена свободната преценка на работодателя в хипотезата на съкращаване на щата, когато обемът на работа се запазва или увеличава, за да се гарантира защитата на трудови права?

37. При приложението на основанието за прекратяване на трудовия договор със служителя по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ налице ли е еднородност на трудовите функции за длъжността, заемана от ищеца преди уволнението, и длъжността, предвидена с новото щатно разписание, в случаите, когато при запазване на част от трудовите функции са възложени задължения и отговорности в по-голям обем и с по-високи изисквания по отношение на длъжността, предвидена с новото щатно разписание (в конкретното дело старата длъжност е „експерт, а новата - „мениджър, връзки с обществеността)?

Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение и на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК поради очевидната му неправилност.

Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.

В изложението касаторката обосновала допускането на касационно обжалване на въззивното решение с основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, във връзка с което е формулирала общо 37 въпроса, които според нея са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и са били разрешени в обжалваното решение. Съгласно приетото в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на конкретен правен въпрос от ВКС допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая в самото изложение касаторката само е поставила въпросите, но не е обосновала значението им във връзка с отделните хипотези, формиращи основанието по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК- не е посочила наличието на съдебна практика, създадена поради неточно тълкуване или нуждаеща се от промяна или осъвременяване, нито непълни, неясни или противоречиви правни норми. Независимо от това настоящият състав на съда ще разгледа и изложи съображения по отделните въпроси.

Първите шест въпроса от изложението са свързани с доводите на касаторката за липса на валидно решение на Съвета на директорите на ответното дружество за извършване на съкращаване на щата. Въпроси №1, 2, 3, 4 и 5 не отговарят на общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като съдържат във формулировката си условия и твърдения, каквито не са установявани по делото, свързани са с преценката на събраните по делото доказателства от въззивния съд и съдържат оплаквания срещу изводите му. Въпрос №6 е от значение за изхода на спора, но по отношение на него не може да се приеме наличието на допълнителния селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, поддържан от касаторката. В случая въпросът дали решението на компетентния орган на работодателя за извършване на съкращаване на щата следва да бъде мотивирано не може да се приеме, че е от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото. Отговорът на посочения въпрос може да бъде еднозначно изведен както от разпоредбите на КТ, които не предвиждат подобни изисквания към решението на работодателя, така и от формираната практика на ВКС /Решение № 265 от 28.09.2012г. по гр. д. № 1456/2011г., ІІІ г. о.; Решение № 106 от 30.03.2015 г. по гр. д. № 5857/2014 г., 4-то г. о., и др./, в която се приема, че решението на работодателя да извършва промени в щатното разписание в предприятието е въпрос на целесъобразност и не подлежи на правораздавателен контрол.

Въпроси №7-12 от изложението са обосновани от касатора с преценката от въззивния съд на показанията на св. П. Н.- служител на ответното дружество. Същите са от значение за изхода на спора, но по отношение на тях не може да се приеме наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като нормата на чл.172 от ГПК е ясна и по приложението й е налице формирана многобройна съдебна практика на ВКС /Решение № 131 от 12.04.2013г. по гр. д. № 1/2013г., 4-то г. о.; Решение № 338 от 20.11.2013г. по гр. д. № 1269/2012г., 4-то г. о.; Решение № 79 от 12.07.2017 г. по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о.; Решение №86 от 17.06.2022 г. по гр. д. № 3260/2021 г., I г. о.; Решение № 50242 от 29.11.2022г. по гр. дело №117/2022 г., IV г. о.; Решение № 23 от 22.01.2025г. по гр. д.№4857/2023г., I г. о., и др./. Съгласно същата с разпоредбата чл.172 ГПК законодателят е създал едно предположение относно посочените в разпоредбата лица за възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото, поради което съдът е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността да е повлияла на достоверността на показанията му. Не съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован, или такива, които вредят на противната страната, но преценката следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му. Съгласно чл. 172 ГПК заинтересоваността на свидетеля в полза или във вреда на някоя от страните се преценява с оглед всички други данни по делото, при отчитане на възможната му необективност, поради което към показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност. В случая от въззивното решение е видно, че така възприетите в съдебната практика разрешения са били съобразени от въззивния съд при преценката на показанията на св. Н..

Въпроси №13 и 14 съдържат оплаквания от страна на касаторката срещу дейността на въззивния съд- по обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства /въпрос №13/ и срещу направените от съда изводи по съществото на спора /въпрос №14/, които не могат да бъдат разглеждани в производството по чл.288 от ГПК, нито да обосноват допускане на касационно обжалване. Въпрос №15 е формулиран неясно. Предвид горното по отношение на посочените въпроси не е налице общото основание на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

Въпроси №16,17,18,19,20,25,32,36 по начина, по който са зададени и с вложения в тях смисъл, не са били повдигани по делото и не са обсъждани от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение, поради което не може да се приеме, че са от значение за изхода на спора. Въпрос №21, отнасящ се до задължението на въззивния съд да назначи служебно експертиза, е относим към дейността на въззивната инстанция по всяко производство. Същият обаче е бил разрешен от въззивния съд в съответствие с разпоредбата на чл.195, ал.1 от ГПК и указанията, дадени в т.3 на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., съгласно които въззивният съд е длъжен да назначи служебно експертиза, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В случая никоя от посочените предпоставки не е била налице, тъй като по делото пред първата инстанция са били събрани достатъчно доказателства за установяване и сравняване на трудовите функции, изпълнявани от длъжностите „експерт връзки с обществеността“ и „началник връзки с обществеността“ в отдел „Корпоративни комуникации“ на ответното дружество. Предвид горното по посочения въпрос не е налице основанието нито по т.1, нито по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК. Въпрос №24 не може да се приеме, че е от значение за изхода на спора, тъй като ответното дружество е сключило граждански договор с друго търговско дружество /договор за услуга ОП-01- 120/17.08.2022г./ за извършване на дейности, които са били част от трудовите задължения на двете длъжности - “експерт, връзки с обществеността в отдел Корпоративни комуникации“, в период, в който и двете служителки, изпълняващи длъжностите, са били в отпуск поради временно неработоспособност, като на 02.09.2022г. едновременно с вземането на решение за съкращаването на щатните бройки ответникът е отправил едномесечно предизвестие за прекратяването му и на 14.09.2022г. е подписано споразумение за това. Въпроси №29,30,31 са формулирани и изведени от поддържаните от касаторката твърдения за неправилност на решението, поради което по отношение на тях не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпроси №22,23,26,27,28,33,34,35 и 37 са свързани с доводите на касаторката за липса на извършен от работодателя подбор при прекратяването на трудовото й правоотношение, в който да бъде включена и длъжността „началник връзки с обществеността“ в отдел „Корпоративни комуникации“. По отношение на тях не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по поставената проблематика има формирана както задължителна, така и казуална практика на ВКС. Съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение №3 от 16.01.2012г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 3/2011г., и Тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 5/2019 г., правото на подбор е субективно материално право, което се упражнява от работодателя при конкретни основания за уволнение по чл. 328, ал. 1 КТ - закриване на част от предприятието, съкращаване на щата или намаляване обема на работата. При една част от тях - съкращаване на единствената щатна длъжност и закриване на част от предприятието, прекратяването на трудовия договор с работника или служителя, който заема длъжността, или с работниците и служителите в закриваната част от предприятието се предхожда от подбор по преценка на работодателя. При съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности /трудови функции/ и при намаляване обема на работа, прекратяването на трудовите договори с работниците и служителите, заемащи съкращаваната длъжност, съответно работници и служители на длъжности в намаления обем работа, задължително се предпоставя от подбор, който става част от правото на уволнение. Така дадените указания са доразвити във формираната казуална практика на ВКС / Решение №311 от 03.07.2012г. по гр. д. № 727/2011г., 4-то г. о.; Решение №436 от 28.12.2012г. по гр. д. № 1086/2011г., 4-то г. о.; Решение №382 от 27.11.2013г. по гр. д. № 50/2013г., 4-то г. о.; Решение № 752 от 13.12.2010 г. по гр. д. № 1095/2009 г., IV г. о. /, в която обобщено се приема следното: За да е възможно упражняването на „правото на подбор”, трудовата функция на съкращаваната длъжност трябва да е сходна с тази на несъкращаваните, за да могат да бъдат сравнени квалификацията и качеството на работа на заемащия съкращаваната длъжност със заемащите несъкращаваните длъжности при извършването на подбора, както и за да може предпочетеният работник от съкратената длъжност да изпълнява занапред задълженията на уволнения работник от несъкратената длъжност. При „задължението за подбор” работодателят е длъжен да извърши такъв в случай на съкращаване на част от повече еднакви длъжности, за да може да определи кои работници да уволни и кои да запази на работа. При определяне кръга на лицата, които да участват в подбора, не се изхожда от наименованието на длъжностите, нито от сходствата във възложените трудови функции, а от техните различия, като определящо е дали различията са съществени. Две длъжности със сходни наименования може да включват съществено различаващи се трудови функции, както и две длъжности с различни наименования може да включват несъществено различаващи се трудови функции. За да бъде изпълнено „задължението за подбор”, в него трябва да бъдат включени всички лица, изпълняващи несъществено различаващи се трудови функции. Сходството между трудовите функции дава право на работодателя да извърши подбор, а несъщественото различие между трудовите функции го задължава да извърши такъв. Упражняването на правото на подбор по чл. 329 КТ подлежи на съдебен контрол, а отказът на работодателя да извърши подбор по чл. 329 КТ, когато извършването му не е задължително, а представлява негово право, не подлежи на такъв. В случая обжалваното решение съответства на така формираната практика, която се споделя от настоящия състав на съда и няма основание за промяната или осъвременяването й. За да достигне до извода, че за ответното дружество - работодател не е съществувало задължение за извършване на подбор при прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, въззивният съд е извършил съпоставка на трудовите функции, включени в длъжността „експерт връзки с обществеността“, заемана от ищцата, и длъжността „началник връзки с обществеността“, заемана от св. М. П., при която е установил както сходства, така и наличие на съществени различия между тях. Предвид горното съдът е приел, че в случая подборът е бил право на работодателя, което той не е счел за необходимо да упражни, като отказът му не подлежи на съдебен контрол и не опорочава извършеното уволнение. Несъгласието на касаторката с така направените от съда изводи, отразено в начина, по който е формулирала самите въпроси, не е основание за допускане на касационно обжалване.

Неоснователно е и направеното искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2 от ГПК поради очевидната му неправилност. Съгласно формираната практика на ВКС очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е съдебно решение, засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран пряко от съдържанието му, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В конкретния случай от въззивното решение не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при постановяването му; съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Предвид горното въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.

С оглед изхода на спора касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна по касационната жалба направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 1300 лв.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №460 от 24.01.2024г. по в. гр. д. №5816/2023г. по описа на Софийския градски съд.

ОСЪЖДА А. С. А. от [населено място], [жк], [жилищен адрес], ап. , ЕГН [ЕГН], да заплати на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], сумата от 1300 лв.- разноски по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.