О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1186

София, 13.03.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 17.02.2025 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Ф.

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Десислава Попколеваразгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 2135/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. В. Д. и П. С. Д. срещу въззивно решение № 86/17.01.2024 г. по в. гр. д. № 2130/2023 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 2142/16.05.2023 г. по гр. д. № 11661/2022 г. на Пловдивския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е уважен предявеният от И. С. К. срещу жалбоподателите Й. В. Д. и П. С. Д. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД като е развален поради неизпълнение договор от 19.07.2016 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в н. а. № 228, т. II, рег. № 5395, н. д. № 228/2016 г. на нотариус М. П. – А., рег. № * на НК за 1/4 ид. ч. от прехвърления от съпрузите М. С. П. и И. С. К. на Й. В. Д. по време на брака и с П. С. Д. апартамент в гр.П., индивидуализиран в решението, и ответниците са осъдени да заплатят на ищцата 2 593 лева разноски.

Ответникът по касационната жалба И. С. К. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е процесуално допустима: подадена е от страни по делото в определения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

За мотивите на въззивния съд:

Обсъдил е следните мотиви на първоинстанционния съд:

По възражението на ответниците за изтекла по чл.87 ал.5 от ЗЗД давност ищцата е възразила, че когато искът по чл.87, ал. 3 от ЗЗД се предявява от наследник на прехвърлителя, началният момент на давността е датата на смъртта на прехвърлителя. Позовава се на Решение № 346/4.10.2011 г. по гр. д. № 341/2010 г. на ВКС, Четвърто г. о..

Районният съд е приел, че неизпълнението на договора от ответниците по отношение на прехвърлителя И. К. е установено със СПН и не може да бъде пререшаван, съответно искът на ищцата като негов наследник да развали договора на това основание, е доказан. Но е отхвърлен, тъй като е прието за основателно възражението за изтекла погасителна давност за предявяването му. В тази насока са изложени мотиви, че с влязлото в сила съдебно решение е установено значително неизпълнение на договора по отношение на И. К., но не до смъртта му, а в рамките на периода м. 12.2016 г. – м. юли 2017 г., че след анализ на събраните по настоящото дело гласни доказателства е установено, че след месец юли 2017 г. и до смъртта на К. на 26.01.2018 г. договорът е изпълняван от ответниците, поради което началният момент на давността е 31.07.2017 г. и същата е изтекла до 31.07.2022 г. , т. е. преди предявяването на иска. Възражението за недостойнство по чл. 3 от ЗН не е разгледано.

По доводите във въззивната жалба въззивният съд е приел следното:

Въпросът за съществено неизпълнение на процесния договор от ответниците по отношение на прехвърлителя И. К. е непререшимо разрешен с влязлото в сила решение по приложеното дело, с което договорът е развален по иска по чл.87, ал.3 от ЗЗД на наследника М. П., починала в хода на производството и заместена в процеса от наследника И. К., тя е и наследник на И. К.. На основание чл.292, ал.2 и ал.3 от ГПК решението има задължително действие в отношенията между страните по настоящото дело.

Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.5 от ЗЗД и трайно установената съдебна практика по нейното приложение, правото на прехвърлителя да иска разваляне на договора се погасява с 5 – годишна погасителна давност, считано от всеки ден неизпълнение. Последният ден за изпълнение /неизпълнение на договора е датата на смъртта на кредитора - прехвърлител, след тази дата задължението за издръжка и грижи се прекратява и настъпва правоприемство в лицето на наследниците на кредитора на правото им да предявят иск за разваляне на договора поради неизпълнението му спрямо наследодателя. Преди датата на смъртта на наследодателя – кредитор, за наследниците не съществува правото на иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД, поради което и погасителната давност за предявяване на този иск от наследник е датата на откриване на наследството – т. е. датата на смъртта на наследодателя. В случая И. К. е починал на 26.01.2018 г., искът на наследника И. К. е предявен на 10.08.2022 г., тоест искът не е погасен по давност. Следователно, правопогасяващото възражение на ответниците за изтекла в тяхна полза погасителна давност е неоснователно – противно на приетото от първоинстанционния съд.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по поставения от жалбоподателите правен въпрос, уточнен от съда съгласно приетото с т.1 от ТР № 1 /2010 г. по тълк. д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС:

От кой момент започва да тече погасителната давност за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, когато последният ден на неизпълнение на задължението за издръжка и гледане предхожда момента на смъртта на прехвърлителя (когато приобретателите са възобновили или са започнали да изпълняват задълженията си в период от време преди смъртта на прехвърлителя)?

Видно от изложеното за мотивите въззивния съд първоинстанционният и въззивният съд са разрешили този въпрос по различен начин, като и двете инстанции са се позовали на приетото с решение № 346/4.10.2011 г. по гр. д. № 341/2010 г., на четвърто г. о. на ВКС, постановено в производство по чл.290 ГПК, но са изтълкували приетия в това решение отговор на правен въпрос по различен начин.

Касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието на въззивното решение с посоченото решение на ВКС.

За разглеждане на касационната им жалба жалбоподателите следва да заплатят държавна такса по сметка на ВКС в размер на 31 лева.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска до касационно обжалване въззивно решение № 86/17.01.2024 г. по в. гр. д. № 2130/2023 г. на Пловдивския окръжен съд.

Указва и дава възможност на Й. В. Д. и П. С. Д. в едноседмичен срок от съобщение да представят по делото доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 31 (тридесет и един) лева за разглеждане на касационната им жалба, в противен случай производството ще бъде прекратено.

Делото да се докладва на председателя на ІV г. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание след представяне в определения срок на доказателства за платена държавна такса, в противен случай да се докладва за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.