Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] ЕИК[ЕИК], подадена чрез управителя Я. К., против решение № 2876 от 26.04.2016 г. на Административен съд – София – град, постановено по адм. д. № 11408 по описа за 2015 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № Р-22221914001067 - 091-001 от 10.06.2015 г., издаден от Г. М. В. - Н. – началник сектор „Ревизии” при ТД на НАП [населено място], в качеството й на орган възложил ревизията и А. К. Н. – гл. Инспектор по приходите и ръководител на ревизията, потвърден в оспорената част с Решение № 1359/04.09.2015 г. на директора на Дирекция „ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението. Счита, че незаконосъобразно ревизията е проведена по особения ред по чл. 122 ДОПК и съответно неправилно органите по приходите са приели за доказани обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 8 ДОПК, съответно са начислили ДДС за д. П. М. 12.2009 г., м. 02. и м. 08.2014 г. в общ размер на 238 151, 71 лв. и данък върху доходите на ФЛ в размер на 19 269, 30 лв.

Според касатора незаконосъобразно е приложена нормата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС по отношение на стоките с отчетна стойност 392 861, 12 лв., по отношение на които е извършена корекция на ползвания данъчен кредит в размер на 78 572, 22 лв. с аргумента, че стоките /резервни части/ са „негодни за продажба”. В случая не били доказани предпоставките за прилагане на чл. 79, ал. 3 ЗДДС -...