Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“ на Б. Н. Б. /БНБ/, [населено място], пл. „К. А. I” № 1, чрез Н. Кордовска, заместник и изпълняваща правомощията на подуправител на основание Решение № УС 72 от 19.06.2014 г. срещу Решение № 2589 от 14.04.2015 г. по дело № 6902/ 2014 г. по описа на АССГ, I отд., 13 с-в, с което е осъден подуправителят на БНБ, ръководещ управление Б. Н в тридесетдневен срок от получаване на препис от настоящото решение да изпълни задължение, пряко произтичащо от нормативен акт, а именно задължението му по чл. 3 ал. 1 от ЗИОНК да извърши фактически действия по собствена проверка, като бъде коригирана допуснатата грешка в издадения от БНБ списък по чл.З ал. 2 от ЗИОНК, като ЕТ Г. В. бъде заличен от този списък.

В касационната жалба са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния и процесуален закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се обезсилване или отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – [фирма], представляван от Г. М. В. чрез адв.М. С в писмен отговор и в съдебно заседание взема становище, че касационната жалба е неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, и разгледана по същество за основателна поради следните съображения:

За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд, след анализ на съдебната практика и като е съобразил определение № 11337/29.09.2014...