Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.

Касаторката Ф. Ш. моли да бъде отменено решение № 1943/09.09.2014г. по адм. д. № 2702/2013г. на Пловдивския административен съд като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена изцяло или делото да бъде върнато на съда за ново разглеждане от друг състав като й бъдат присъдени разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция „ОДОП”-П. по съображения в писмено възражение и писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Адвокатското възнаграждение било прекомерно.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 091205499/24.04.2013г. на ТД на НАП-П., с който е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008г. и 2009г. общо 950, 30лв с лихви и вноски за здравно осигуряване за същия период общо 789, 90лв с 254, 43лв лихви, след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК – доходите на лицето не съответстват на имущественото и финансово състояние на ревизираното лице.

Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Правилен е изводът на съда, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по реда...