Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на Агенция "Митници", представлявана от юрк.. С, против решение № 778 от 16.04.2015г., постановено по адм. д. № 1820 по описа за 2014г. на Административен съд - Пловдив. Релевират се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да бъдат отхвърлени исковите претенции на [фирма].
Ответникът по касационната жалба - [фирма], чрез пълномощника адв. Р. С, в писмен отговор, оспорва същата като неоснователна. Допълнително развива съображения в съдебно заседание.
Представителят на Върховната адимнистративна прокуратура представя мотивирано становище за частична основателност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт в обжалваната му част е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане, а по същество е основателна.
С решението на Административен съд - Пловдив в обжалваната му част,А. М е осъдена да заплати на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на [фирма] сумите, както следва: 1. сумата 24 841лв., представляваща обезщетение за претърпени от дружеството имущестени вреди в резултат на незаконен административен акт, отменен по съответния ред с влязло в законна сила съдебно решение, произтичащи от развалени поради невъзможност за влагане в производството материали- 4059 броя бутилки за ракия с плод, произведени в Италия, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба- 26.06.2014г. до окончателното изплащане на сумата; 2. сумата 41 669.64 лв., представляваща обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди, представляващи обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди в резултат на незаконен административен акт, отменен по съответния ред с влязло в сила съдебно решение, произтичащи от развалена поради нереализиране готова продукция - ракия с цял плод, различни видове, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
В отхвърлителната му част решението като необжалвано е влязло в сила.
За да постанови този резултат, административният съд е изследвал установената фактическа обстановка, която накратко се свежда до следното: С Решение № 84 от 19.02.2010г. Директорът на АМ е отнел на [фирма] Лиценз за управление на данъчен склад на основание чл. 53, ал. 2, т. 1 от ЗАДС вр. чл. 47, ал. 1, т. 5 от с. з. Това решение е отменено с влязлото в сила след упражнен инстанционен контрол от ВАС Решение № 1304/21.03.2011г. постановено по адм. д. № 2499/2010г. по описа на Административен съд - София град. В мотивите си първостепенния съд е посочил, че на 25 и 26 февруари 2010г. на дружеството е извършена инвентаризация, резултатите от която се съдържат в Протокол № 1816/4 от 26.02.2010г. (обобщен), като наред с това подробно е конкретизирал съдържанието на протокола. Установил е още, че на 26.02.10г. в 17.30 часа складът за готова продукция е запечатан чрез поставяне на оловна пломба на входната и изходната врата; стоките, находящи се в този склад, са оставени на отговорно пазене на ищеца, без право да се разпорежда с тях; тези действия са обективирани в Протокол № 1/16/5 от 26.02.2010г. за обезпечаване на доказателства, също приложен по делото.
По - нататък в мотивите си административният съд е обсъдил констатациите на двете изслушани по делото експертизи - съдебно счетоводна и съдебно - икономическа, като е обобщил изводите на двете укспертни становища.
При тази фактическа установеност, съдът е обосновал извод за основателност на визираните по - горе искови претенции за репариране на претърпени загуби. Приел е, че в процесния случай безспорно е налице отменен по съответния ред административен акт - Решение № Решение № 84 от 19.02.2010г. на Директора на АМ. Налице е и второто условие от фактическия състав на специалната отговорност по ЗОДОВ - настъпили имуществени вреди, установени по размер от Протокол № 1/16/4 от 26.02.10г. (обобщен) и от заключенията на двете експертизи, които са обсъдени в тяхната взаимовръзка. Пряката причинно-следствена връзка съдът е извел от факта, че врезите са резултат пряко и непосредствено от незаконното отнемане на лиценз № 48.
След като е констатирал наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, съдът е приел, че следва да уважи иска за вреди, представляващи претърпени загуби от развалени поради невъзможност за влагане в производството материали, до размера на 24 841.08 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и иска за вреди, произтичащи от развалена поради нереализиране готова продукция (дюлева ракия, крушова ракия, явълкова ракия) общо до размера от 41 669.64 лв., като този иск е отхвърлен до пълния предявен размер от 43 306.18 лв. Както бе посочено по - горе в тази си отхвърлителна част, както и по отношение отхвърления иск за присъждане на сумата 6 495.93 лв.- пропуснати ползи, решението като необжалвано е влязло в сила.
Така постановеното решение в обжалваната му част е неправилно.
Преди всичко следва да се отбележи, че в мотивите си съдът не е дал изричен отговор на въпроса защо счита предявената претенция за сумата 24 841.08 лв. за обезвреда на претърпени имуществени вреди за основателна за целия исков период, респективно и в този предявен размер. Това е така, тъй като действително досежно началният момент на срока следва да бъде съобразено Решение № 84 от 19.02.2010г. на Директора на Дирекция "Митници", с което е отнет Лиценз за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки № 48 от Директора на Агенция "Митници", на основание чл. 53, ал. 2, т. 1 от ЗАДС вр. чл. 47, ал. 1, т. 5 от с. з. След като, обаче, по реда на съдебния контрол, законосъобразността на административния акт е била предмет на резглеждане пред две инстанции, с решение № 1304/21.03.2011г. по адм. д. № 2499/2010г. по описа на АССГ, влязло в сила на 28.06.2012г., след потвърждаването му от ВАС, Решение № 84 от 19.02.2010г. е било отменено. това е и релевантният момент до който могат да бъдат претендирани вредите, тъй като след този момент не се установява и не се сочи, с какво се свързва претенцията за обезвреда. Съдът не е изложил мотиви дали приетия краен период на увреждането 23.01.2014г. се свързва с факта, че тогава [фирма] били повторно вписани в регистъра на лицензираните складодържатели. Дори и да се приеме, че това е било имплицитно съдържащото се становище на съда, то отново съдът не е дал отговор на въпроса защо приема, че достъпът до склада за дружеството е бил ограничен, защо то не е имало достъп до складовата наличност, защо не е могло да извършва действия със стоките, находящи се в склада, след като е било отпаднало правното основание, ограничаващо достъпа му до притежаваното от него помещение.
Наред с това основателно касаторът твърди, че съдът не е дал отговор на въпроса защо приема, че размерът на вредите, произтичащи от развалени вече поради невъзможност за влагане в производството материали, респ. пропуснати ползи, се дължат на развалена продукция (дюлева, крушова, ябълкова ракия), а така също и на въпроса защо е счел, че процесната стока подлежи на развала. Съдът безкритично е възпроизвел изводите на двете експертизи, изслушани по делото, което е в противоречие с предписанието на процесуалния закон съдът да обсъди във всички случаи експертното становище ведно с цялостния доказателствен материал.
Конкретно, при формиране на извода, че причинените вреди в процесния уважен размер са в пряка връзка с отменения акт на митническата администрация, неправилно съдът се е основал изцяло на заключенията на приетите СИЕ и ССтЕ. Макар и констатациите на вещите лица да съответстват на водената счетоводна отчетност за единичната цена на закупените от Италия бутилки, както и на готовата продукция – бутилки с ракия с цял плод, различни видове /дюлева, крушова и ябълкова/, следвало е да бъде отчетено обстоятелството, че бутилките са калкулирани два пъти – веднъж като предмет на покупка и втори път като част от готовата продукция. По този начин не само е завишен размерът на причинените имуществени вреди, но и неправилно е определен техния характер като преки вреди. В случая несъмнено се касае за пропуснати ползи за дружеството, защото то поема определен стопански риск да закупи амбалажа и да произведе конкретните акцизни стоки. Този риск би бил оправдан само при тяхната реализация на пазара, докато загубите ще бъдат за негова сметка, т. е. вредата би настъпила, дори и да не бе издадено решението на митническите органи. Отделен е въпросът, че не е изяснено обстоятелството дали бутилките биха могли да бъдат използвани в ново производство.
От това следва, че за да не настъпи загуба за ищеца, свързана с отчетната себестойност на процесната стока, той е трябвало да установи с надлежни доказателства настъпването на бъдещото сигурно събитие за нейната продажба, от която би получил и определена печалба от съответните надценки. От данните по делото е видно, че същият не се е справил с доказателствената тежест, която носи в настоящото производство, а и съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 171 от АПК. Като последица от неправилното тълкуване на характера на претендираните вреди и приемайки погрешната теза, че същите не сe дължат на пропуснати ползи, необосновано съдът е счел същите за доказани по основание и подлежащи на обезщетяване в присъдения размер.
След като спорният предмет не е бил изяснен от съда, след като не е извършен детайлен и задълбочен анализ в пълен обем необходимите за правилното решаване на спора доказателства, то фактическата обстановка е останала непълна, поради което и правните изводи на решаващия съд са необосновани. В мотивите си съдът е длъжен да даде отговор на спорните въпроси по делото, поставени в исковата молба, допълненията към нея и възраженията на останалите участници в процеса. Трябва да посочи фактическите си съображения, изложени накратко, върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а при наличието на противоречиви доказателства – мотивирано да посочи кои от тях възприема и кои не. В случая съдът формално се е позовал на доказателствата и закона, но не е изследвал основателността на искаовете, не е обсъдил наличните по делото доказателства във връзка с твърденията на ищеца и възраженията на ответника, поради което фактическата обстановка по делото е останала неизяснена, а правните му изводи са необосновани.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалвано решение ще следва да се отмени, а делото – да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани, подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 778 от 16.04.2015 г., постановено по адм. дело № 1820/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно