Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационни жалби на Директора на дирекция „ОДОП” [населено място] при ЦУ на НАП и на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от прокуриста Г. Н. Н., против Решение №603 от 05.02.2015г. по адм. д.№590 по описа за 2014г. на Административен съд София - град, съответно, в частта, с която по жалба на дружеството е отменен Ревизионен акт №2111302387 от 21.08.2013г. на органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение № 2236/21.12.2013 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място], при ЦУ на НАП, в частта на установените задължения за ДДС общо в размер на 180 809, 82лв. главница и 179 474, 70лв. лихви в данъчни периоди м. 01, 03, 04, 05 и 06.2005г. по фактури на [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] и в тази, с която жалбата на дружеството против РА в останалата й част е отхвърлена като неоснователна.

В касационната жалба на ДД”ОДОП” се твърди, че съдебното решение, в отменителната част, е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилна отмяна на РА в посочената част поради погасяване на задълженията по давност, като съдът не се произнесъл по наличието им. Изтичането на давностен срок не погасява самото задължение, а само възможността то да бъде събирано принудително. Иска се отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на жалбата, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по тази жалба – [фирма] не взема становище по жалбата.

В касационната жалба на ревизираното дружество се твърди, че съдебното решение в останалата му част е неправилно. Според касатора реалността на доставките по фактурите е доказана и претендираното право на...