Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Администартивнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от Е. Ц. Б. и от Министерство на земеделието и храните срещу решение № 3627/25.05.2015 г., постановено по адм. дело № 3373/2014 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ).

Касационната жалбоподателка Е. Ц. Б. обжалва съдебното решение в частта, с която е отхвърлил предявения от нея иск за разликата от 7565, 10 лв. до 11 349, 66 лв. като твърди, че в тази част то е неправилно като постановено в противоречие на закона - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на оспорената част от съдебното решение. Съображения в подкрепа на твърденията и искането си излага в касационната жалба като основаният довод е относно неправилност на извършеното прихващане от определеното обезщетение по чл. 106, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) със сумата на полученото от нея обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Претендира разноски за касационната инстанция.

Ответникът по тази касационна жалба – Министерството на земеделието и храните я оспорва по съображения в писмен отговор. Претендира разноски.

Касационният жалбоподател – Министерството на земеделието и храните оспорва съдебното решение в частта, с която е осъдено да заплати сума в размер на 7565, 10 лв. на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл заедно с мораторната и законната лихва, както и присъдените по делото разноски, като счита, че в тази част е неправилно и незаконосъобразно. Изрично оспорва базата, която е използвана за изчисляване на обезщетението. Иска да бъде отменена оспорената част от съдебното решение. Претендира разноски.

Ответната страна по тази касационна жалба – Е. Ц. Б. я оспорва по съображения в писмен отговор. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба на Министерство на земеделието и храните и основателност на касационната жалба на Е. Ц. Б..

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационните жалба са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими, а разгледана по същество касационната жалба на Е. Ц. Б. е частично основателна, а тази на Министерство на земеделието и храните е неоснователна.

С обжалваното решение № 3627/25.05.2015 г., постановено по адм. дело № 3373/2014 г. по описа на АССГ е осъдено Министерство на земеделието и храните да заплати на Е. Ц. Б. сумата 7565, 10 лв. - главница, представляваща разликата между дължимото и изплатено обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за десетмесечния период от датата на прекратяване на служебното правоотношение 19.11.2009 г. до 19.09.2010 г., ведно с мораторната лихва върху тази главница за периода 31.03.2011 г. до 30.03.2014 г. - в размер на 2153, 79 лв. заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 300лв. и е отхвърлен предявения иск до пълния претендиран размер от 11349, 66 лв. С решението са присъдени и разноски в полза на Министерство на земеделието и храните сумата от 44, 15 лв. за юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.

АССГ е сезиран с четири иска – два основни и два акцесорни към всеки от тях, предявени от Е. Ц. Б. против Министерство на земеделието и храните при условията на евентуалност. Основните искове са за заплащане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. в размер на 9195, 90 лв. и по чл. 86 от ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) (ЗЗД) в размер на 2153, 79 лв. (обезщетение за забава за периода от 31.03.2011 г. до 30.03.2014 г.), а евентуално съединените с тях искове по чл. 1 от Закон за отговорността на държавата за вреди (ЗОДОВ) в размер на 9815 лв. и по чл. 86 от ЗЗД в размер на 2834, 11 лв. за периода 31.03.2011 г. до 30.03.2014 г. Допълнително е формулирано и искане за присъждане на законната лихва върху всяка от присъдените суми от предявяване на исковете до окончателното им изплащане.

АССГ е разгледал само основните искове с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и чл. 86 от ЗЗД без да разгледа евентуално съединените искове при частичното отхвърляне на претенциите. Този пропуск явно се дължи на неправилното квалифициране на претенциите като съединени при условията на алтернативност (определение от 07.05.2014 г.) независимо от ясно изразената воля на ищцата, но поради липсата на искане за допълване на съдебното решение и на касационни оплаквания за допуснати процесуални нарушения това нарушение не представлява основание за отмяна, предметът на касационен контрол следва да бъде ограничен само в рамките на постановеното съдебно решение и правилото на чл. 218 от АПК.

При определяне частта от предявения иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, която е основателна, АССГ се е позовал на събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещо лице, от които е приел за установени следните относими към спора обстоятелства:

1. период, за която е дължимо обезщетението 19.11.2009 г.- 19.09.2010 г.

2. брутно възнаграждение към датата на възстановяване на държавна служба – 1577, 95 лв.

3. получено трудово възнаграждение в размер на 785, 46 лв. от друг работодател за периода 08.06.2010 г. - 14.07.2010 г.

4. получено през май и юни 2010 г. обезщетение по чл. 104, ал. 1 КТ в размер на 5 798, 14 лв.

5. получено обезщетение по чл. 106, ал. 4 ЗДСл в размер на 1 630, 80 лв.

Въз основа на тези факти АССГ е извършил изчисления като е умножил 1577, 95 лв. по десет и от получената сума 15779, 50лв. е извадил 785, 46 лв. и 5798, 14 лв., за да определи дължимото обезщетение като разлика между доброволно платеното от Министерство на земеделието и храните и пълния размер според чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, след което е извършил и прихващане със сумата 1630, 80 лв. по направеното от длъжникът възражение за прихващане, за да достигне до присъдената сумата в размер на 7565, 10 лв. И отхвърляне на иска до пълния предявен размер от 9 195, 90 лв. Въз основа на тази сума като дължимо обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДсл е изчислено и акцесорното задължение за забава преди предявяване на иска, което е присъдено в пълния предявен размер, който е по-малък от дължимото според вещото лице.

Касационната жалбоподателка Е. Б. оспорва основателността на възражението за прихващане т. е. счита, че не следва да бъде намалявано определеното й обезщетение със сумата 1630, 80 лв., а касационният жалбоподател Министерство на земеделието и храните оспорва вторият елемент, използван при изчисленията на АССГ, а именно размера на брутното възнаграждение на служителката. На практика пред настоящия състав е обжалвано цялото постановено съдебно решение.

АССГ правилно е определил приложимия материален закон - чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в редакцията му към 31.03.2011 г. (датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Е. Б.), според който когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Брутната заплата за определяне на обезщетението е определената му брутна заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. Съгласно чл. 67. (в редакцията изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., която е действаща към 31.03.2011 г.) брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения. Следователно правилно АССГ е определил размерът на брутната заплата на Е. Ц. Б., на която при възстановяване на работа в Министерство на земеделието и храните след отмяна на заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение е определена брутна заплата в размер на 1577, 95 лв. Неоснователни са доводите на касационният жалбоподател Министерство на земеделието и храните, че в брутната заплата не следва да бъдат включвани допълнителните възнаграждения, които подлежали на корекция във всеки конкретен месец, поради изричната разпоредба на закона, която е действала към относимия към спорното правоотношение момент.

По отношение на оплакванията за неправилност на извършеното от АССГ прихващане, настоящият съдебен състав намира, че са частично основателни. Според заключението на вещото лице и писмените доказателства по делото за получаваните от Е. Ц. Б. суми като възнаграждения от Министерство на земеделието и храните, тя е получила през м. ноември 2009 г. обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл в размер на 815, 40 лв. и през м. декември 2009 г. обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл в размер на 815, 40 лв.

Съгласно чл. 106, ал. 2 от ЗДСл (в редакцията, действала към 2009 г.) в случаите по ал. 1, т. 1 и 2 държавният служител има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но не за повече от два месеца. С акт на Министерския съвет може да се предвиди обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок държавният служител е постъпил на друга държавна служба с по-ниска заплата, той има право на разликата за същия срок. На основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл (в редакцията, действала към 2009 г.) при неспазване на срока на предизвестие от органа по назначаването на държавния служител се дължи обезщетение в размер на брутната заплата за неспазения срок на предизвестието.

Съгласно установената съдебна практика обезщетението по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл е дължимо поради факта, че органът по назначаването не е изпълнил задължението си да даде предизвестие на държавния служител за прекратяване на служебното му правоотношение. Ако е бил спазен срокът за предизвестие, служителят за същия период, за който е изплатено обезщетение, е трябвало да получил възнаграждение за положения труд, независимо дали заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение е законосъобразна или не. Въз основа на тези съображения се приема непротиворечиво от съдебната практика, че заплатената сума за неспазено предизвестие не е изплатена на отпаднало правно основание, за разлика от обезщетението, получено на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, което има за цел да компенсира държавния служител, че в определен период би останал без работа поради прекратяване на служебното му правоотношение. Обезщетяването на същите вреди се извършва и с обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Разликата между двете обезщетения е само в зависимост от това дали заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е незаконосъобразна или незаконосъобразна, но се дължат за обезщетяване на един и същи вид вреди в презумиран от законодателят размер. Следователно притезанието е едно и то може да бъде удовлетворено само веднъж. В случая длъжникът е заплатил доброволно сумата 815, 40 лв. като обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, поради което има право тази сума да бъде приспадната от задължението му за заплащане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл.

По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че АССГ неправилно е приел за основателно цялото възражение за прихващане, направено от Министерство на земеделието и храните, като не е съобразил, че сумата от 1630, 80 лв. представлява заплатено обезщетение на две основания, а не само обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. В частта, с която е извършено прихващане и с обезщетението по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл съдебното решение се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което сумата от 815, 40 лв., представляваща част от законосъобразно определеното от АССГ по размер обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл да бъде присъдена. С оглед обстоятелството, че искът по чл. 86 от ЗЗД е уважен изцяло в пълния предявен размер, който е по-малък от изчисления от вещото лице като дължим за по-малка сума на главницата, не е налице основание за присъждане на допълнителна сума по акцесорния иск при увеличаване на дължимия размер на главницата.

При този окончателен изход на спора следва да бъде коригирано и съдебното решение в частта относно присъдените по делото разноски. АССГ е присъдил в пълен размер направените от Е. Ц. Б. разноски – 300 лв., представляващи заплатен депозит за експертиза, а в полза на Министерство на земеделието и храните е присъдил разноски в размер на 44, 15 лв., изчислени като съответна на отхвърлената част от исковете част от юрисконсултско възнаграждение в размер на 344, 15 лв. Независимо, че в мотивите е посочено, че разноските се изчисляват по компенсация, такава не е извършена и всяка от страните е осъдена с отделен диспозитив. С оглед обстоятелството, че всички направени разноски от ищцата Е. Б. са присъдени от първата инстанция, а част от нейната претенция се явява неоснователна, а именно за сумата от 815, 40 лв.(основателната част на възражението за прихващане), обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и в частта относно присъдените в нейна полза разноски за сумата от 21, 55 лв., съответстваща на тази отхвърлена част от исковете. При определяне на юрисконсултското възнаграждение АССГ се е позовал на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба), но в случая с оглед общата цена на разгледаните искове – 11349, 66 лв. е приложим чл. 8, ал. 1, т. 4 от същата Наредба, поради което юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено на 870, 40 лв., а от него като дължима на съответна на окончателно отхвърлена част от исковете е сумата 62, 52 лв. К. Мо на земеделието и храните е обжалвал съдебното решение в частта относно присъдените разноски, поради което следва да се приеме, че с оглед процесуална икономия и справедлив краен резултат, е налице процесуална възможност за допълнително присъждане на сумата 18, 38 лв. (62, 52 лв. – 4415 лв.) като разноски за пред първата инстанция.

По водене на пред касационната инстанция Министерство на земеделието и храните е направило разноски в размер на 151, 30 лв. и е представлявано от юрисконсулт (при юрисконсултско възнаграждение по аргумент от чл. 9 от Наредбата в размер на 625, 80 лв.), поради което и с оглед окончателния изход на спора Е. Б. му дължи разноски за тази инстанция в размер на 55, 82 лв.

По водене на делото пред касационната инстанция Е. Ц. Б. не е направила разноски, но претендира заплащането на такива, съобразно списък по чл. 80 от ГПК (л. 46) и договор за правна защита и съдействие от 30.06.2016 г. (л. 33). Според изготвения от касационната жалбоподателка списък тя е направила разноски по „договор за правна защита от чл. 38 от ЗА кж“ (вероятно абревиатурите следва да се разчитат като ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) и касационна жалба). В списъка е включена и сумата 344 лв., за която не е обозначен произход. По делото няма данни за направени реално разноски в такъв размер. Липсва и договор по чл. 38 от ЗА за защита пред първата инстанция, а и подобни разноски не са претендирани пред АССГ и не са присъждани с обжалваното съдебно решение, на което не е искано изменение в частта относно разноските. При тези факти настоящият съдебен състав намира, че Е. Б. има право на разноски пред касационната инстанция само в размер на 580, 84 лв., изчислени при адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗА и съответно на окончателния изход от спора по делото пред настоящата инстанция.

По изложените съображения Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3627/25.05.2015 г., постановено по адм. дело № 3373/2014 г. по описа на Административен съд – София-град в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ), предявен от Е. Ц. Б., [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] против Министерство на земеделието и храните за сумата 815, 40 лв. (осемстотин и петнадесет лева и четиридесет стотинки) и в частта относно присъдените разноски в полза на Министерство на земеделието и храните в размер на 21, 55 лв. (двадесет и един лева и петдесет и пет стотинки) като вместо това постановява:

ОСЪЖДА Министерство на земеделието и храните, [населено място], [улица] да заплати на Е. Ц. Б., [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес]0 сумата 815, 40 лв. (осемстотин и петнадесет лева и четиридесет стотинки) заедно със законната лихва от 30.03.2014 г. до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.