Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационни жалби на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ П. при ЦУ на НАП и на В. А. К. от [населено място], чрез адв. Н.Апрахамова, против Решение №812 от 23.04.2015г. по адм. д.№3376 по описа за 2013г. на Административен съд Пловдив, съответно в частта му, с която по жалба на г-н К., е отменен Ревизионен акт № 211206105/07.05.2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място], в частта, в която е потвърден с Решение № 1003/23.09.2013г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - [населено място] при ЦУ на НАП, относно определени допълнителни задължения за ДОО на самоосигуряващо се лице за 2008г. в размер на 3 590, 40., задължения за ДЗПО-УПФ на самоосигуряващо се лице за 2008г. в размер на 1 056 и за ЗО на самоосигуряващо се лице за 2008г. в размер на 1 267.20лв., ведно с прилежащите лихви за просрочие и в тази, с която жалбата на ревизираното лице против обжалвана част на РА, относно установени данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 17 166, 99лв. и съответни лихви е отхвърлена като неоснователна.

В касационната жалба на ДД“ОДОП“ П. се твърди, че съдебното решение, в частта му на отмяна на установените осигурителни задължения е неправилно поради неправилното определяне на нормата на чл. 124а ДОПК като материално-правна. Този касатор оспорва и съответната част за разноските, с която му е присъдено юрисконсултско възнаграждение, изчислено само върху главницата на определеното данъчно задължение, потвърдено от първоинстанционния съд. Иска отмяна на решението в тази част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по тази жалба - В. А. К. от [населено място], чрез адв. Н.Апрахамова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Претендира разноски.

В касационната жалба на ревизираното...