Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] и на С. И. И., представена от адв. И. Й, срещу решение № 1636/11.08.2015 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 3010 по описа за 2013 г., с което е изменен ревизионен акт № 091301509/10.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място] в частта относно допълнително определените задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2006 г. на С. И., като е намален размерът на установеното задължение от 9 709, 79 лв. на 6 715, 48 лв., съответно законните лихви от 7 036, 45 лв. на 4 869, 09 лв.; отменен е РА в частта относно определените на И. допълнителни задължения за задължителни осигурителни вноски: за ДОО в общ размер 7 582, 95 лв., ведно със законната лихва в общ размер 8 629, 03 лв.; за ЗО в общ размер 2 358, 97 лв., ведно със законната лихва в общ размер 1 480, 24 лв., за ДЗПО - УПФ в общ размер 1 939, 29 лв., ведно със законната лихва в общ размер на 2 160, 52 лв. и в частта относно установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ДОПК за 2008 г. в размер 887, 93 лв., ведно със законните лихви в размер 385, 24 лв. и за 2009 г. в размер 405 лв., ведно със законните лихви в размер 129, 92 лв. и е отхвърлена жалбата на И. срещу часттта от РА, установяваща допълнителни задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер 12 988, 47 лв. и за закъснителни лихви в размер 7 594, 20 лв. Първият касатор оспорва...