Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на З. В. З., от [населено място], против решение № 412/07.10.2015 г. по адм. дело № 365/2015 г. на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 8/17.03.2015 г. на Директора на ТП на НОИ – Л. и са присъдени разноски.

Подадена е и частна жалба от З. В. З., от [населено място], против определение № 1534/11.11.2015 г. по адм. дело № 365/2015 г. на Административен съд Плевен, с което е оставена без уважение молбата му за изменение решение № 412/07.10.2015 г. по адм. дело № 365/2015 г. на Административен съд Плевен в частта за разноските.

В касационната жалба и в частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение и определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че пенсията за инвалидност следва да бъде отпусната от датата на получаване на заявлението в ТЕЛК, в случая от 14.08.2013 г. Твърди, че не дължи разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като не е представено пълномощно за т. нар. юрисконсулт. Иска се отмяна на обжалваното решение и определение, и връщане на делото за ново разглеждане на съда, алтернативно определяне началната дата за отпускане на пенсията 14.08.2013 г.

Ответникът по касационната жалба и частната жалба - директорът на ТП на НОИ-Л., не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба и частната жалба за процесуално допустими, като подадена в срок от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение и определение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледани по...