Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С.К.А от [населено място], подадена от пълномощника адвокат М. С, против решение № 1476 от 15.10.2015 г. по адм. дело № 2171/2014 г. на Административен съд – Бургас.

В жалбата се поддържат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че реализираните от него доходи, за които са му определени допълнителни задължения за внасяне на осигурителни и здравни вноски, не са доходи в качеството му на самоосигуряващо се лице, както са ги определили органите на приходната администрация, а доходи на физическо лице, в качеството му на едноличен търговец, поради което вноските за ДОО, ДЗПО и ЗО не следва да се внасят от него, а от възложителя по гражданския договор. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени административният акт.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) - Б., не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 1476 от 15.10.2015 г. по адм. дело № 2171/2014 г., Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на С.К.А против акт за установяване на задължение по декларация № 1709828/21.07.2014 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП – Б., потвърден с Решение № 74/06.10.2014 г. на директора на ТД на НАП...