Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс –(АПК).

Образувано е по касационна жалба от С. С. П., подадена чрез адв. Г. М от АК-[населено място], против Решение № 556/ 27.02.2014 г. постановено по адм. дело № 2708/ 2013 г. на Административен съд – Пловдив (АС Пловдив). В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда и се твърди, че същият не е отчел липсата на компетентност на кмета на Район „Централен”, [община] да издаде процесната заповед за изземване на общински имот. Поради това се считат за неправилни изводите на съда, че заповедта не е нищожна. Моли да се отмени решението и обжалваната заповед да се обяви за нищожна. Претендира и заплащане на разноски по делото.

Ответникът по жалбата - Кмета на район „Централен” на [община], редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява, и не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и в съответствие с материалния закон, като при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице необоснованост. Посочва, че правилно съдът е приел, че са налице двете предпоставки по чл. 65 ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОС) - имота да е общинска собственост и да се държи без правно основание и законосъобразно е потвърдил административния акт в съответствие с материалния закон. Счита за неоснователен доводът на касатора, че актът е нищожен, като по делото са налице доказателства (л. 15-16) за надлежното оправомощаване на Зам. кмета на Район "Централен". Намира, че решението е правилно и следва да остане в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата...