Производството e по реда на чл. 208 и сл. Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Секретаря на [община] срещу Решение № 1236/ 09. 07. 2015 г., постановено по адм. дело № 318/ 2015 г. на Административен съд- [населено място] (АСБ).

Развити са съображения, че изводът на АСБ за незаконосъобразност на атакувания пред него индивидуален административен акт е необоснован и в противоречие с материалния закон и има за резултат постановяване на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предложение 1 и 3 от АПК решение. Оспорват се изводите на съда относно материалната доказателствена сила на Удостоверение № 1665 от 26.08.1990г. за наследниците на починалия А. А. М.. Счита се, че така формирани изводите на съда за незаконосъобразност на отказа, са несъстоятелни, вътрешнопротиворечиви, и лишени от правна опора. Иска се отмяна като неправилно на съдебното решение и да се реши спора по същество като се постанови решение, с което се отхвърли жалбата на А. С. К. против Решение № 94-01-41588/1/ от 29.01.2015г. на Секретаря на [община].

Ответникът: А. С. К., в съдебно заседание, чрез адв.. К, оспорва касационната жалба, като подробни аргументи за това са развити в представения писмен отговор. Моли, да се остави без уважение касационната жалба на [община] и да се потвърди решението на Административен съд- [населено място], като законосъобразно и правилно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. Моли да се уважат направените по делото разноски за тази инстанция съгласно представения договор за правна помощ.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Намира за правилен направеният от съда краен извод, че в случая е установено произнасяне на органа, без да са изяснени всички факти, които са от значение за издаването на поисканото удостоверение по данните от съхраняваните в общината регистри на населението, предвид изискването по чл. 24 от ЗГР (ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ)– (ЗГР), като оспореният административен акт следва да бъде отменен. Предвид това счита, че не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

С обжалваното Решение № 1236/ 09. 07. 2015 г., постановено по адм. дело № 318/ 2015 г. на Административен съд- [населено място] се ОТМЕНЯ по жалба на А. С. К., с адрес: [населено място], [улица], Решение № 94-01-41588/1/ от 29.01. 2015г. на секретаря на [община], като незаконосъобразно и се ИЗПРАЩА преписката на Кмета на [община], за ново произнасяне при изпълнение на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. Със същото решение се ОСЪЖДА [община], адрес [населено място], [улица], да заплати на А. С. К., с адрес: [населено място], [улица], сумата от 160 (сто и шестдесет) лева, представляващи разноски по делото.

От решаващия съд се посочва, че административният орган е мотивирал своя отказ с разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, която постановява, че при липса на данни в съответния регистър за издаване на удостоверение, длъжностното лице прави мотивиран отказ.

Намира се, че без да съобрази всички законови изисквания и обсъди обстоятелствата от значение за случая и без да изясни изцяло релевантни за спора юридически факти, Секретарят на [община] е постановил отказ, който е незаконосъобразен. Намира атакуваният акт за постановен в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което и подлежи на отмяна. Счита, че при наличието на функционираща регистрационна система, за административния орган е било налице задължение да събере служебно доказателства по чл. 35, ал. 1 от АПК, относно преките наследници на наследодателя, починал на територията на общината.

Посочва се, че Удостоверение № 1665 от 26.08.1990г. за наследниците на А. А. М., представлява свидетелстващ официален документ, който съставлява доказателство за изявленията, направени пред издалия го държавен орган, както и за извършените от този орган или пред него действия. Наред с това посочва, че административният съд проверява законосъобразността на оспорения административен акт, а не извършва преценка дали са изпълнени предпоставките на Закон за вписаните в удостоверителния документ факти - напр. дали действително посоченото в документа лице е осиновена дъщеря на А. А. М..

С оглед изложеното АС Бургас намира, че оспорения отказ, постановен от секретаря на [община] следва да се отмени, като преписката се изпрати на Кмета на [община] за постановяване на нов акт по заявлението на оспорващия, съгласно дадените указания.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира решението за правилно, а подадената срещу него жалба за неоснователна.

Оспореният отказ на секретаря на [община] е издаден с правно основание разпоредбата на чл. 8 ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6/ 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, съгласно която при липса на данни в съответния регистър за издаване на удостоверение, длъжностното лице прави мотивиран отказ. Правилен е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби.

С удостоверение за наследници на починало лице, се удостоверяват факти с правно значение в резултат на проверка в регистрите на населеното място и посочени наследници по закон на починало лице, за което има съставен акт за смърт на основание чл. 54 от ЗГР, отразен в регистрите на населението.

Съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗГР (ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ) удостоверенията се издават от общинската администрация въз основа на регистрите на населението. Регистрите на населението в общината се съставят по реда на чл. 23 от ЗГР, като съдържат личните регистрационни картони на всички лица, подлежащи на гражданска регистрация.

Несъстоятелни са твърденията на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Правилен е съдебния анализ, че постановения отказ да се предоставят данни и да се извърши въз основа на това административна услуга на физическо лице не може да се обосновава с пропуски в попълване и поддържане на регистрите на населението с данни, подлежащи на регистрация.

Законосъобразно АС Бургас е приел, че позоваването на чл. 542 от ГПК от страна на административния орган е необосновано с оглед задължението на общинската администрация за събиране на доказателства за установяване на фактите и обстоятелства, които са от значение за случая. Едва след като в административното производство са изчерпани всички процесуално допустими способи за установяване на фактите от значение за случая, чак тогава оспорващият може да поиска установяване на факти с правно значение по реда на чл. 542 от ГПК.

При така функциониращата регистрационна система относно гражданското състояние на физическите лица, и съществуването на регистри за гражданско състояние в [община], за административния орган е налице задължение да събере служебно доказателства, относно преките наследници на починалия наследодател.

Правилно решаващият съд приема, че сочените от молителя данни не следва да бъдат игнорирани и заедно с допълнително установените трябва да послужат за обосновани изводи и едва тогава да се издаде обоснован административен акт, независимо дали е посканото удостоверение или отказ за издаването му. Съгласно нормата на чл. 179, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, представеното пред АС Бургас от жалбоподателя Удостоверение № 1665 от 26.08.1990г. за наследници, представлява официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, поради което съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Неговата доказателствена сила не е оборена и следва да бъде съобразена наред с другите данни от административната преписка и информационните масиви.

Правилен е направеният от съда извод, че доколкото в случая е установено произнасяне на органа без да са изяснени всички факти, които са от значение за издаването на поисканото удостоверение по данните от съхраняваните в общината регистри на населението, оспореният пред него административен акт следва да бъде отменен.

В случая административният орган е извършил нарушение на административно производствените правила, като не се е съобразил с чл. 35 от АПК, съгласно който индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Принципът на служебното начало– чл. 9 от АПК изисква процесуална активност от страна на административния орган, като съобразно изискванията на чл. 36 от АПК доказателства се събират и служебно от него.

Вместо да извърши действия, изразяващи се в проверка по водените регистри на населението, изрично регламентирани в чл. 9 до чл. 12 от Наредба № РД-02-20-6/ 24.04.2012г., адм. орган се е произнесъл, като в резултат от непълното извършване на нормативно установени и необходими действия в административното производство е издал незаконосъобразен отказ. Изрично с нормата на чл. 11 от наредбата е вменено в задължение на длъжностното лице, за определяне на наследниците по закон да прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние. Неизпълнението на цитираните разпоредби е довело и до постановяване на незаконосъобразен административен акт.

Предвид гореизложеното не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 4, във вр. с чл. 228 от АПК, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски за настоящата инстанция в размер на 130, 00 лв.

При така изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1236/ 09. 07. 2015 г., постановено по адм. дело № 318/ 2015 г. на Административен съд - [населено място].

ОСЪЖДА [община] да заплати в полза на А. С. К. сумата от 130 (сто и тридесет) лева разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.