Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и данъчноосигурителна практика" [населено място] против решение № 1010 от 03.05.2016 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 388/2016 година. С решението е отменен Акт за прихващане или възстановяване № П-03001815183912-004-001/09.11.2015г., издаден от Г. П. И. – инспектор по приходите в ТД на НАП-[населено място], потвърден с Решение № 640/22.01.2016г. на директора на Дирекция „ОДОП”-[населено място] при ЦУ на НАП и административната преписка е върната на ТД на НАП [населено място] за ново произнасяне по искане вх. № 29578/09.10.2015г. по описа на ТД на НАП [населено място] на [фирма], при съблюдаване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оплакванията са свързани с доводи за незачитане на влезлия в сила АУЗ, издаден на [фирма], в който има произнасяне относно наличието или не на предвидените в чл. 60 ППЗДДС условия за признаване на право на данъчен кредит по фактура № 0 ….4438/14.04.2014 г. с начислен ДДС – 40 446, 43 лева. Според касатора декларираният от лицето резултат може да бъде изменен единствено по реда на чл. 106 ДОПК чрез издаване на АУЗ или по реда на чл. 119 ДОПК чрез издаване на РА, но не и чрез издаване на АПВ, в какъвто смисъл са изводите на съда. По същество на спора счита, че липсват предпоставките на чл. 60 ППЗДДС. Моли за отмяна на решението изцяло, включително и в частта на присъдените разноски и постановяване на друго, с което жалбата на [фирма] да...