Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] с ЕИК[ЕИК], подадена чрез адв. Д. Балкански, против Решение № 396 от 22.02.2016 г. на Административен съд – Пловдив по адм. д. № 800 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 161402163/19.09.14г., издаден от И. К. К. на длъжност началник сектор „Ревизии” - възложил ревизията и Т. А. Т. – гл. инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в ТД на НАП [населено място], в потвърдената и изменената му части с Решение № 37/ 19.01.2015 г. на Директора на Д “ОДОП” [населено място].

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, защото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че незаконосъобразно съдът е отказал да признае право на данъчен кредит на дружеството по фактурите, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], след като по делото са налице множество доказателства за реалността на отразените в тях стопански операции.

В тази връзка счита и за необосновани изводите на съда за законосъобразност на РА и в частта относно увеличения ФР за 2012 г. в размер на 976 420.20 лв., което е извършено на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО със сумите по фактурите, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], поради липса на документална обоснованост на отразените в тях доставки. Позовава се на практика на ВАС и на СЕС – решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, дело С-324/11 и др. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът - директор на дирекция "ОДОП" [населено място] при ЦУ на...