Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 124, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл).

Образувано е по жалба на К. Б. А. срещу заповед № РД-15-182/02.04.2015г. на Министъра на здравеопазването, с която е прекратено служебното й правоотношение. В жалбата са наведени доводи за нищожност на процесния административен акт. Релевирани са твърдения за неправилност и незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена без правно основание, в разрез с принципа за стабилитет при изпълнение държавната служба и при превратно упражняване на власт. Иска се отмяна на обжалвания индивидуален административен акт. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, за които е приложен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът - Министърът на здравеопазването чрез процесуален представител в съдебно заседание и в представен писмен отговор оспорва основателността на жалбата и подържа становище за отхвърлянето й.

Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, Пето отделение, като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност по реда на чл. 144 АПК вр. с чл. 235, ал. 2 от ГПК, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК вр. с чл. 146 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна съобразно чл. 147, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на оспорване административен акт. Оспорването е в срок, при условията на чл. 140, ал. 1 от АПК, тъй като в административния акт не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Жалбоподателката К. Б. А. е заемала длъжността „директор" на дирекция „Административни дейности" с ранг IV-ти старши в Министерството на здравеопазването. Дирекцията е съществувала в съответствие...