Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
[фирма], [населено място] обжалва решение № 4488 от 26.06.2015г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 2926/2013г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 2041205508/16.10.2012г. на орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 340/22.02.2013г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", [населено място].
В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението. Касаторът твърди, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства и експертни заключения се установява възникването и надлежното признаване на правото на данъчен кредит по спорните фактури, издадени от [фирма]. Позовава се на съдебна практика на Върховния административен съд по конкретно посочени дела. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт в оспорената му част. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Подробни съображения за наличие на предвидените от закона предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит по спорните фактури, са изложени в представената по делото писмена защита на адв. В. Т.
Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", [населено място], чрез процесуалния си представител юрк. С. А оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в конкретно посочен размер.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.
Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Предмет на оспорване пред АССГ е бил ревизионен акт, с който на [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 63 000 лева и съответните лихви за данъчни периоди м. 03.2011 г. и м. 05.2011 г. по пет фактури, издадени от [фирма]. Предмет на всички доставки е лекарствен продукт Х. /H. vial 150mg/ - общо 300 бр. от партида Н0741В01, със срок на годност, съответно 09.2014г., 10.2014г.
С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, в предписаната от закона форма по чл. 120, ал. 2 ДОПК, при спазване на процесуалните правила за провеждане на ревизия и в съответствие с материалния закон. По материалната законосъобразност на акта в решението е посочено, че правният спор е концентриран върху това фактурите доказват ли възникването на данъчно събитие. От доказателствата по делото съдът е приел, че не се установява фактическото осъществяване на процесната доставка на стоки. В тази връзка са изложени мотиви, че дружеството не е представило протокол за предаване и приемане на стоките, а се позовава единствено на приемо - предавателен протокол, съставен между прекия и предходния доставчик. От приложените по преписката писмени доказателства, съдът е установил, че [фирма] не притежава лиценз за търговия на едро с лекарства каквото е необходимо съгласно чл. 207, ал. 1, т. 4 ЗЛПХМ. Представеното по делото разрешение е на [фирма]. Съдът е обсъдил показанията на св. Ж. Г., работила като офис мениджър в склада на ревизираното лице, според които през 2011 година са получавали лекарствени продукти от [фирма] - Х., които изисквали съхраняването им хладилник и е приел, че не установяват конкретни факти по получаването на стоката от представител на прекия доставчик. От приложените по делото писмени доказателства и заключението на съдебно - счетоводната експертиза съдът е установил, че дружеството - жалбоподател е извършило плащане по доставките, както и че в процесните данъчни периоди са извършени ВОД с получател I. G. на стоки от същия вид и количество. Съдът е приел, че не се доказва извършването на последващи доставки с процесните стоки, тъй като представянето на фактури и международни товарителници с непълни данни /липса на данни в кл. 23 и кл. 24 относно превозвача и получателя/, не могат да обосноват такъв извод. Наред с горното, съдът е обсъдил решенията на Съда на ЕС по дело С-78/12 и С-18/13 и придобиването на движима вещ по реда на чл. 78 от ЗС, която норма легитимира добросъвестният приобретател на вещта като собственик и получател на правото на разпореждане по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и е направил извод за неприложимост в процесния случай. Решението е правилно като краен резултат.
Съдът е извършил дължимата проверка за законосъобразност на ревизионния акт по чл. 160, ал. 2 от ДОПК като е изложил мотиви по компетентността на органа, формата на акта, спазването на процесуалния и материалния закон. Правилно е прието, че основният спор по делото касае материалната законосъобразност на акта и се свежда до спор по фактите относно настъпването на данъчно събитие по спорните доставки на стоки и по-конкретно относно фактическото предаване и получаване на стоките .
В съответствие с чл. 68, ал. 2 ЗДДС съдът е приел, че правото на данъчен кредит възниква към момента на настъпване на данъчно събитие, който при доставки на стоки настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост върху стоките /чл. 25, ал. 2 ЗДДС/. Съдът е тълкувал и приложил нормата от националния закон в съответствие с чл. 14 § 1 от Директива 2006/112/ЕО, като е приел, че понятието "доставка на стоки" по смисъла на директивата не се отнася до прехвърлянето на право на собственост в предвидените от националното право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. На това основание мотивите на административния съд по предпоставките за приложение на чл. 78 от ЗС, са изцяло неотносими към понятието доставка на стока, тъй като тази норма регламентира оригинерен способ за придобиване право на собственост върху движими вещи чрез добросъвестно владение. Така изложените съображения не са засегнали крайните изводи на съда по приложението на материалния закон относно предпоставките за възникване и признаване на правото на данъчен кредит по чл. 68 и сл. от ЗДДС. Правилно в тази връзка съдът е определил спорните факти - относно доставянето и получаването на стоките по преките доставки между [фирма] и ревизираното дружество. Изводът му, че не се доказва фактическото осъществяване на преките доставки, съответства на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключение на съдебно - счетоводна експертиза. По делото е установено, че не са налице преки доказателства за доставяне и получаване на стоки между [фирма] и [фирма]. Поради това процесуалните усилия на ревизираното лице съобразно доказателствената му тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК, са насочени към доказване на фактите, пораждащи правото му на данъчен кредит чрез косвени доказателства. От така събраните доказателства, които съдът е обсъдил подробно и които са изброени в касационната жалба, е видно, че се установява предаване и получаване на H. vial 150mg по предходната доставка - между [фирма] и [фирма] и извършването на последващи вътреобщностни доставки /ВОД/ на стока от същия вид и количество, с получател I. G., Г.. Не се доказва доставянето на стоката от прекия доставчик на ревизираното лице, което е релевантния факт за възникване на правото на данъчен кредит. Това обстоятелство не се установява и от показанията на разпитания по делото служител на [фирма]. Изложеното от свидетеля не съдържа конкретни факти и обстоятелства по осъществяването на доставките и не се подкрепя от останалите доказателства по делото. Записванията в счетоводните регистри на касатора, които са проверени от вещото лице, са извършени въз основа на процесните фактури, поради което сами по себе си не могат да обосноват извод за доставяне на стоката по преките доставки. Това се отнася и за обстоятелството, че единствен доставчик на този вид лекарствен продукт през процесните периоди е [фирма]. Няма спор по делото, че ревизираното лице разполага с разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти и осъществява дейността си в нает склад по договори за наем с [фирма]. Обстоятелството, че прекият доставчик не разполага с разрешение за търговия на едро с лекарства не е самостоятелен аргумент за отказ на правото на данъчен кредит. Същественото в случая е, че представените преписи от процесните фактури, издадени от [фирма], справки -декларации и отчетни регистри по ЗДДС на прекия доставчик, приемо - предавателен протокол между [фирма] и [фирма], разрешение за търговия на дребно, издадено на ЕТ Н. И., трудов договор от 28.01.2011г. сключен между [фирма] и Н. В. И., счетоводните данни, че доставчикът е разполагал със стока от вида и количеството на фактурираната, както и доказателствата от счетоводството на ревизираното лице за плащане по фактурите и кадровата му и материална обезпеченост, не доказват спорните по делото факти относно осъществяването на преките доставки. Извършените последващи ВОД също не могат да се обвържат с доставяне на стоката от [фирма] на [фирма]/[фирма]/ през процесните периоди. При тези доказателства, законосъобразен е изводът на административния съд за законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит по спорните фактури. При липсата на доказателства за прехвърляне на правото на разпореждане върху стоките от прекия доставчик на ревизираното лице, неоснователни са доводите в касационната жалба за противоречие на обжалвания съдебен акт с решенията на Съда на ЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, дело С-324/11, дело С-18/13. В случая данъчният кредит не е отказан поради действия на доставчика, които не следва да се вменяват в тежест на получателя по доставката. Правото на приспадане е отказано поради недоказване на фактите, които пораждат данъчно събитие. Неотносимо към процесния спор е позоваването на решение 9288/05.07.2010г. на Върховния административен съд, по адм. дело № 2733/2010г. Фактът, че стоката е предмет на последваща доставка в посоченото решение е допълнителен аргумент, който според съда потвърждава установеното от други доказателства доставяне и получаване на стоката.
С оглед на изложеното решението, с което жалбата е отхвърлена, следва да се остави в сила.
При този изход на спора, разноски за касационното производство се дължат на ответника в размер на 2420 лева на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК.
Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4488 от 26.06.2015г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 2926/2013г.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, [населено място] сумата от 2 420 лева разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.