Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 5252 от 29.07.2014 г., постановено по адм. дело № 6015 по описа за 2012 г. на административния съд – С. град, в частта, с което е изменен ревизионен акт № 231105699 от 15.11.2011 г., издаден от орган по приходите при Териториалната агенция (ТД) на НАП – [населено място], потвърден с решение № 1055 от 07.05.2012 г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ (сега дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”) – [населено място] при ЦУ на НАП, като определеното задължение, произтичащо от начислен на основание чл. 21, ал. 4, т. 3, вр. чл. 66, ал. 1 от Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) по процесните фактури в общ размер на 94 928.61 лв. е намалено на 75 924.71 лв.

Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно като постановено при нарушение на процесуалния закон – касационно основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващо се в обстоятелството, че в мотивите си съдът не е коментирал установените от вещото лице в съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ) технически грешки при изчисляването на дължимия ДДС и не е посочил за кои данъчни периоди са установени тези грешки.

Ответникът по касационната жалба – [фирма], чрез процесуалния си представител адв. д-р. П я оспорва. Моли да бъде отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз и претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Ц. Г дава заключение, че молбата за отправяне на...