Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат И. Й срещу решение № 1546 от 23.07.2015 г., постановено по адм. д. № 988/2015 г. по описа на Административен съд - [населено място], VІІІ състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението.

Ответникът – Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” - [населено място] при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Стоянова, поддържа теза за неоснователност на касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - [населено място] е отхвърлил жалбата на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] против ревизионен акт № Р- 16-1402228-091-01 от 16.12.2014 г. на инспектори по приходите при ТД на НАП - [населено място], потвърден с решение № 208 от 17.03.2015 на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” - [населено място] при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя, в качеството му на осигурител по смисъла на КСО, са определени вноски за ДОО по КСО за периода 07.2011 г. - 12.2013 г. в общ размер от 66 135, 57 лв. и са начислени законни лихви в общ размер от 16 729, 90 лв.; определени са вноски за ДЗПО-УПФ по КСО за периода 07.2011 г. - 12.2013 г. в общ размер от 20...