Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП”/ - [населено място], при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) срещу решение № 182/12.01.2015 г., постановено по адм. дело № 1579/2014 г., по описа на Административен съд - София град (АССГ) в частта, с която е отменен по жалба на К. И. И.-Б. ревизионен акт № 2001303794 от 02.09.2013 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП – [населено място], потвърден с решение № 2186 от 16.12.2013 г., издадено от и. д. директор на Дирекция ”ОДОП” - [населено място], при ЦУ на НАП, в частта на установените задължения за данък върху дохода по Закон за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) /отм./ за 2006 г. в размер на 284 200, 86 лева, ведно с лихвата за забава в размер на 207 932, 52 лева. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че в хода на производството не е доказано наличието на симулативна сделка с цел отклонение от данъчно облагане, което е било в доказателствена тежест на приходните органи. Подробни доводи са изложени в жалбата, като е направено искане да бъде отменено решението в обжалваната част. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответната страна К. И. И.-Б., чрез процесуалния си представител адв.. А, в съдебно заседание излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски...