Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: В. А. Членове: КАЛИНА АРН. А. при секретар А. И. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията К. А. по административно дело № 10923/2025 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Сдружение “Агенция да регионално икономическо развитие” – С. З. (Сдружението) срещу Решение №2720 от 01.07.2025 г. на Административен съд – С. З. по адм. дело №336/2025 г.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Сдружението срещу Решение №РД-02-14-501 от 12.03.2025 г. на ръководителя на Националния орган (НО) на Програмата за междурегионално сътрудничество “И. Е. 2021-2027 г. (Програмата), с което на Сдружение “Агенция да регионално икономическо развитие” – С. З. е определена финансова корекция в размер на 100 % от допустимите разходи за възнаграждение и осигуровки по Допълнително споразумение №1 от 03.01.2024 г. към Трудов договор №36 от 15.05.2008 г., изменено с Анекс №003 от 03.01.2024 г. и Анекс №022 от 01.04.2024 г. сключени с Р. С. Г., за нередност за нарушение на чл. 61 от Регламент (EC, Евратом) № 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) №1301/2013, (ЕС) №1303/2013, (ЕС) №1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) №1316/2013, (EC) № 223/2014 и (EC) №283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (Регламент 2018/1046) и чл. 2, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), класифицирано като нередност по т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата - загл. изм. – ДВ, бр. 59 от 12.07.2024 г.) във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ.
Касационният жалбоподател - Сдружение “Агенция за регионално икономическо развитие” – С. З. счита обжалваното решение за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Счита, че от страна на първоинстанционния съд е направен неправилен анализ на издадените от изпълнителния директор на Сдружението заповеди, свързани с определяне на екип за изпълнението на проекта, като същите са тълкувани в отклонение от правните норми, регламентиращи трудовоправното положение на физическите лица, участващи в изпълнението на проекта.
Твърди неправилност на изводите на съда, че заеманата от изпълнителния директор на Сдружението ръководна позиция в правно-организационната структура на бенефициера, изключва възможността същото лице да участва и в изпълнението на проекта, следователно полученото трудово възнаграждение за престирания труд, несъмнено обуславя частния му интерес от материален характер, който би повлиял на обективното и безпристрастно изпълнение на трудовите му функции.
Счита, че противно на приетото от административния орган, възприето в последствие и от първоинстанционния съд, в настоящия случай не е налице недопустимо сключване на договор “сам със себе си”, нито смесване на качествата на възложител, изпълнител и приемащ изпълнението на работата, поради което изводът за допуснато нарушение на и Регламент 2018/1046 е неправилен.
Обосновава, че работодателят, в лицето на председателя на Сдружението, е възложил, а изпълнителният директор, в качеството си на служител на това сдружение, е приел допълнително възложената му трудова дейност, предвид което счита за неправилен и необоснован възприетият от органа и съда факт, че едно лице изпълнява едновременно функциите на възлагащ и изпълнител, като достатъчен да обоснове конфликт на интереси във връзка с изпълнението на проекта.
В допълнение сочи, че в хипотезата на определяне на финансова корекция на вече извършените разходи поради наличие на конфликт на интереси, изследването на въпроса за реално изпълнение на дейността и нейното повлияване от сочения “конфликт на интереси” е от значение за прилагането на предвидената в чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ, корекция.Твърди, че в случая няма спор, че изпълнителният директор на Сдружението – Р. Г., реално и обективно е изпълнила възложените й с допълнителните споразумения към трудовия договор проектни задължения, като данни за тяхното неизпълнение, респективно опорочаване, в резултат на съществуващата в дружеството организационно правна връзка, по делото отсъстват.
Именно предвид изложеното касаторът счита, че с реалното и ефективно изпълнение на възложените трудови задължения от Р. Г. по проекта, се опровергават напълно доводите на административния орган и първоинстанционния съд, че е налице “конфликт на интереси” от който е нанесена вреда за бюджета на Европейския съюз (ЕС), тъй като са извършени неправомерни разходи в полза на посоченото лице.
Прави искане съдът да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба – ръководителят на Националния орган на Програмата, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни възражения на релевираните от касатора доводи.
Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните от касатора разноски за юрисконсултско/адвокатско възнаграждение, в случай че същите не съответстват на фактическата и правна сложност на делото, съобразно с тълкуването на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-438/22.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна следното:
На 06.03.2023 г. между УО по Програмата и Steirische Wirtschaftsfцrderungsges.m.b.H, Austria (водещ бенефициер) е сключен Договор за субсидия №01C0033,SMEOrigin, въз основа на който е сключено Споразумение за партньорство по проекта между водещия партньор и партньорите (Партньор №2 Сдружение “Агенция за регионално икономическо развитие” – С. З. България; Партньор №3 “Ополски център за икономическо развитие/Ополско воеводство”, Полша; Партньор №4 “Служби за развитие на Савонлина”, Финландия; Партньор №5 “Университет на Патра”, Гърция; Партньор №6 “О. К. , Испания и Партньор №7 “INTERBIO”, Аквитания/Лимузен/Поату-Шарант, Франция), за изпълнението на проект №01C0033 “МСП и европейски оригинални географски указания”.
На 14.07.2023 г. между НО по Програмата за междурегионално сътрудничество “И. Е. 2021-2027 г. и Сдружение с нестопанска цел “Агенция за регионално икономическо развитие” – С. З. (партньор) е сключен Договор за предоставяне на национално съфинансиране №РД-02-29-64 за изпълнение на проект “SMEs European Original Geographical Indications”, с реф. №01C0033, с водещ партньор Steirische Wirtschaftsfцrderungsges.m.b.H, Austria, на обща стойност 2 31 624, 00 евро, от които 185 299, 20 евро безвъзмездна финансова помощ (БФП) от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), 34 743, 60 евро национално съфинансиране и 11 581, 20 евро собствен принос на бенефициера.
На 13.01.2025 г. Сдружение “Агенция за регионално икономическо развитие” – С. З. е уведомено за установена нередност и предстоящо определяне на финансова корекция.
На 29.01.2025 г. Сдружението е представило възражение.
На 12.03.2025 г., с Решение №РД-02-14-501, ръководителят на НО по Програмата, на основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 1, във вр. с 5, т. 4 от ДР на ЗУСЕФСУ, е определил на С. А. да регионално икономическо развитие” – С. З. финансова корекция в размер на 100 % от допустимите разходи за възнаграждение и осигуровки по Допълнително споразумение №1 от 03.01.2024 г. към Трудов договор №36 от 15.05.2008 г., изменено с Анекс №003 от 03.01.2024 г. и Анекс №022 от 01.04.2024 г. сключени с Р. С. Г., за нарушение на чл. 61 от Регламент 2018/1046 и чл. 2, ал. 2 ЗУСЕФСУ, класифицирано като нередност по т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата.
От фактическа страна органът е приел наличие на конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент 2018/1046, изразяващ се в действията на бенефициера при назначаването на екипа за изпълнение на проекта “SMEs European Original Geographical Indications” и последващото подписване на трудови договори с изпълнителния директор на Сдружението – Р. С. Г..
Приел е, че от страна на Р. Г., са издадени множество заповеди, с които е определен, както екипа по проекта, така също и разпределението на отговорностите на членовете на този екип за различен времеви период, но съгласно всички тези заповеди, Г., възлага “сама на себе си” да изпълнява функциите на “ръководител на екипа” и на “експерт изпълнение”, т. е. едно и също лице възлага, изпълнява и отчита изпълнението на задачите по проекта.
В следствие на издадените заповеди към основния Трудов договор №36 от 15.05.2008 г. на изпълнителния договор със Сдружението е сключено Допълнително споразумение №1 от 03.01.2024 г. към него, изменено с Анекс №003 от 03.01.2024 г. и Анекс №022 от 01.04.2024 г., с които възнаграждението на Р. Г. се увеличава на два пъти.
Приел е, че в случая действията на бенефициера са довели до нарушаване на принципите на прозрачност, съответно до липса на обективност и безпристрастност при избор на екип по изпълнявания от организацията проект, доколкото безспорен факт е, че Р. Г. е участвала в подготовката, приемането и издаването на акт в неин частен интерес, а именно: на Заповед №04-A-SMEOrigin от 02.01.2024 г., издадена от изпълнителния директор на Сдружението, с която се определя разпределението на задълженията на екипа по проекта, като включва себе си като ръководител на екипа и експерт по изпълнението за периода 02.01.2024 г. - 31.12.2024 г., на Заповед №05-A-SMEOrigin от 01.04.2024 г., с която се определя разпределение на задълженията на екипа в съответствие с утвърдения график, с период на действие 01.04.2024 г. - 30.09.2024 г., и на Заповед №06-A-SMEOrigin от 01.04.2024 г., подписана отново от изпълнителния директор, с която се определя разпределението на задълженията на екипа по позиции в съответствие с графика, като екипа за управление на проекта включва: Р. Г. – “ръководител проект”; М. А. - “Комуникационен мениджър” и М. Г. - “Координатор проект”, за периода 01.04.2024 г. - 30.09.2024 г.
Административният орган е посочил, че паралелно с посочените заповеди издадени от изпълнителния директор на бенефициера, са издаване и други заповеди от същите дати и със сходно съдържание, но от председателя на Управителния съвет на Сдружението, което поставя под съмнение прозрачността и отчетността на проекта.
Посочил е, че със Заповед №05-A-SMEOrigin от 01.04.2024 г., но вече с ново съдържание и подписана от председателя на УО, се определят членове на екипа за управление и се включва нов член на Управляващия комитет по проекта (П. Б.), като Р. Г. запазва своята позиция на ръководител на екипа, като същата е издадена за периода от 01.04. до 31.05.2027 г.
НО на Програмата е обосновал че, не приема доводите на бенефициера изложени в подаденото от него възражение, че със Заповед №01-SMEOrigin от 01.03.2023 г., издадена от О. С., в качеството му на Председател на Управителния съвет, са определени ролите и отговорностите на Р. Г. при изпълнение на проекта, като същата е определена за ръководител на проекта и член на Управляващия му комитет, доколкото със Заповед №01-А-SMEOrigin от 01.03.2023 г., издадена от изпълнителния директор – Г., за ръководител и член на Управляващия комитет е определена М. М. Д., доколкото изрично от страна на бенефициера е посочено, че изпълнителният директор не може да “отмени и/или промени заповед на Председателя на УС”. Предвид посоченото е приел, че противоречията между волеизявленията по отношение на екипа по проекта, обективирани в посочените заповеди, компрометират прозрачността на управлението на процесите по проекта, назначаването на ключови експерти, както и контрола върху изпълнението на проекта, което несъмнено поставя под съмнение самата легитимност и логика на взетите решения.
НО на Програмата е приел, че установените фактически обстоятелства сочат наличието на опорочаване на безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник, предвид факта, че в случая частният интерес възниква в резултат на облага от материален характер за физическо лице, което представлява Сдружението, без да е спазен принципът на прозрачност, което безспорно съставлява конфликт на интереси.
Компетентността на издателя на решението е доказана с приложена по делото Заповед №РД-02-14-122 от 23.01.2025 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която издателят на оспорения административен акт е определен за ръководител на НО на Програмата.
Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.
Излагайки подробно относимата нормативна регламентация и фактите по делото, първоинстанционният съд е приел за правилни констатациите на административния орган, че от страна на Сдружението бенефициер е осъществено нарушение, изразяващо се в “конфликт на интереси”.
Приел е, че безспорно заповедите, с които изпълнителният директор на Сдружението е определил екипите за управление и изпълнение на проекта, предхождат, съответно съвпадат по време и от тази гледна точка предпоставят физическото изменение на трудовите правоотношения, развиващи се между Р. Г. и работодателя й в лицето на Сдружението, представлявано от председателя на Управителния съвет, доколкото именно възложеното по устав на изпълнителния директор оперативно управление на Сдружението изисква извършването на подобни действия в хипотезата на участие на бенефициера по проекта, финансиран от ЕФСУ.
В този смисъл първоинстанционният съд е обосновал, че с процесните допълнително споразумение и анекси към него и към основния трудов договор на изпълнителния директор – Р. Г. е възложено участието по процесния проект на позиции ръководител екип, експерт по изпълнението и член на Управляващия комитет, като е определено конкретно допълнително възнаграждение, което определяне именно е сторено с издадените заповеди.
Според съда, обективираното в тези документи не променя факта, че предвид заеманата длъжност на изпълнителен директор, Г. е определила “сама себе си”, същевременно за възложител и изпълнител на конкретни дейности, както и за член на контролен орган по проекта, с което безспорно е нарушила принципа на обективно и безпристрастно разходване на средствата по линията персонал, в качеството и на служител на бенефициера, за когото забраната за недопускане на конфликт на интереси важи в пълна степен.
Анализирайки основните функции на визираните позиции, заемани от Г., е обосновал, че от една страна тяхното смесване предполага възможност за осъществяване на занижен контрол върху работата в изпълнение на проекта, а от друга страна и до формирането и изразяването на необективна оценка по повод анализа за изпълнение на същия в цялост. Приел е, че посоченото несъмнено обуславя не само фактическа, но и икономическа свързаност между изпълняваните функции и предполагаемия частен интерес от материален характер, доколкото конфликтът на интереси в конкретния случай се основава на обстоятелството, че вземането на конкретни решения изцяло е повлияно от тежката зависимост, в която едно лице се намира само със себе си едновременно в позицията на орган на управление на бенефициера/негов представляващ и част както от управленския, така и от изпълнителния екип по проекта, за чието изпълнение всъщност същото това лице отговаря.
По отношение на заповедите издадени от председателя на Управителния съвет, които се дублират по номер и дата на издаване и в голяма степен припокриват съдържанието на същите заповеди, издадени от изпълнителния директор на Сдружението, съдът е обосновавал подробни и задълбочени изводи, като е приел, че необходимостта от издаване на същите не се доказва в производството и те не следва да се кредитират, тъй като влизат в сериозен конфликт помежду си, като поставят под основателно съмнение действителната воля на бенефициера по повод разпределянето по позиции на ръководния и управленски екип по проекта.
Първоинстанционният съд е приел за правилни изводите на административния орган, че действията на бенефициера са довели до нарушаване на принципите на прозрачност, обективност и безпристрастност при избор на екипа по изпълнявания от Сдружението проект, като безспорен се явява фактът, че Р. Г. е участвала в изготвянето, приемането и издаването на актове в неин частен интерес, които актове не са били отменени, въз основа на които лицето е получавало възнаграждение за извършената работа.
Счел е, че осъщественото нарушение правилно е квалифицирано като нередност по т. 1 от Приложение №2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата и за него законосъобразно е определена финансова корекция в размер на 100 % приложен върху отчетените средства по линия персонал, в размер на 1 936,45 евро.
Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата на Сдружението.
Решението е правилно.
Доводи в подкрепа на порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила касаторът не сочи. Налице е бланкетно твърдение за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което не е подкрепено с нито един конкретен довод, а само касаторът е този, които може да дефинира кои процесуални правила счита, че съдът е нарушил по отношение на него. С оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не се произнася служебно по порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и необоснованост са свързани с преценката на съда относно приетото за осъществено нарушение на приложимото право, обосноваващо нередност, за която е определена финансова корекция.
Задължението на държавите членки за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси следва от установените в член 63 от Регламент 2018/1046 техни задължения по споделеното управление, каквото с оглед на член 4, параграф 7 от Регламент № 1303/2013 е управлението на ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕФСУ. В съответствие със задълженията си, произтичащи от споделеното управление, националният законодател в член 2, ал. 2 ЗУСЕФСУ изрично е въвел забраната за "конфликт на интереси" при управление на средствата от ЕСИФ при това със смисъла и съдържанието на член 61 от Регламент 2018/1046.
Съгласно разпоредбата на чл. 61, 3 от Регламент 2018/1046, за целите на параграф 1 конфликт на интереси съществува, когато безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или друго лице, посочено в параграф 1, е опорочено по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес.
Доколкото става дума за "конфликт на интереси" по отношение на "бенефициер", конфликтът е възможен именно във връзка с разходването на получените от бенефициера средства. С оглед на член 6 от Регламент 1303/2013 бенефициерът трябва да разходва получените средства от ЕСИФ законосъобразно, в случая това значи средствата, платени по договорите, да бъдат в съответствие с приложимото право и в частност с чл. 61 от Регламент 2018/1046.
Макар и да не са приложимо право, в Насоките на Европейската комисия относно избягването и управлението на конфликти на интереси съгласно Финансовия регламент (Насоките) се съдържа единното тълкуване и прилагане на правилата за избягване на конфликт на интереси от страна на финансовите участници, като една от целите им е да се повиши осведомеността сред органите на държавите членки, лицата, заемащи публични длъжности и всяко друго лице, участващо в изпълнението на бюджета на Европейския съюз. С. Н. конфликт на интереси може да възникне дори ако лицето не се възползва действително от ситуацията, тъй като е достатъчно обстоятелствата да опорочават обективното и безпристрастно упражняване на функциите му. Такива обстоятелства обаче трябва да имат определена установима и индивидуална връзка с конкретни аспекти на поведението или взаимоотношенията на лицето (или да оказват въздействие върху тях). Това включва по-специално подлежащи на проверка фактически данни за наличие на връзки между функциите и съответния интерес, например правомощие за предприемане на действие или даване на указания, връзка чрез трето лице, продължаваща връзка въз основа на заемани в миналото длъжности, връзка чрез бъдещи длъжности или йерархична и/или функционална връзка. Колкото по-голяма е отговорността и отчетността или колкото по-голям е интересът, или колкото по-непосредствено е участието в изпълнението на бюджета, толкова по-голяма е вероятността за предполагаем конфликт на интереси.
Член 61 от Регламент 2018/1046 се прилага по отношение на всяка стъпка, която трябва да бъде предприета от всеки, който отговаря за процеса на вземане на решения, свързани с изпълнението на бюджета на Европейския съюз, и/или който е в състояние да ръководи и/или да влияе върху този процес. Участието обаче трябва да е достатъчно значително: лицето трябва да има право да упражнява определена степен на преценка или контрол върху изпълнението на бюджета (т. е. правомощието да действа или да дава указания на тези, които действат; да дава съвети или да предоставя становища на тези, които действат).
В случая, както правилно приема и първоинстанционният съд, безспорен е фактът, че Р. Г. е изпълнителен директор на Сдружението и като такъв, е издала Заповед №04-A-SMEOrigin от 02.01.24 г., Заповед №05-A-SMEOrigin от 01.04.2024 г. и Заповед №06-A-SMEOrigin от 01.04.2024 г., с които от една страна е определила екипа които ще изпълнява дейностите по проекта и отделните задължения на членовете от екипа, а от друга е определила “сама себе си” като ръководител на екипа и експерт по изпълнението на същия.
Правилни са доводите на първоинстанционния съд, че несъмнено така установените данни, са обективни обстоятелства по смисъла на Регламент 2018/1046, които създават съмнения в безпристрастния избор на лицето на което са възложени функциите на ръководител на екипа и експерт по изпълнение, въз основа на което с последното са сключени Допълнително споразумение №1 от 03.01.2024 г. към Трудов договор №36 от 15.05.2008 г., изменено с Анекс №003 от 03.01.2024 г. и Анекс №022 от 01.04.2024 г. Налага се извод за наличие на съмнение за опорочаване на безпристрастното и обективно упражняване на функциите на бенефициера по повод получените средства по причини, свързани с икономически интерес, което представлява конфликт на интереси, в нарушение на чл. 61 от Регламент 2018/1046. Не е необходимо да се демонстрира действително въздействие на конфликта на интереси върху конкретния процес на вземане на решение и няма нужда от доказателства, че конфликтът на интереси е бил умишлено използван в полза на лицето – Р. Г., от една страна изпълняваща функциите на изпълнителен директор на Сдружението, а от друга определила “сама себе си” да изпълнява определени длъжности в екипа, реализиращ процесния проект. Бенефициерът е бил длъжен при всяка хипотеза да провери съществуването на евентуален конфликт на интереси и да вземе подходящи мерки, за да го предотврати, установи и отстрани, което в случая не е сторено.
Както правилно приемат административният орган и първоинстанционният съд, осъщественото от бенефициера нарушение, не може да бъде санирано с издадените Заповед №01-SMEOrigin от 01.03.2023 г., подписана от О. С., в качеството му на председател на Управителния съвет, с която Р. Г. е определена за ръководител на екипа и член на Управляващия му комитет и Заповед №05-А-SMEOrigin от 01.04.2024 г., подписана отново от председателя на Управителния съвет, с която се определят членове на екипа за управление, а именно Р. Г. на позиция “ръководител екип” и П. Б. за “член на Управляващия комитет по проекта”, тъй като същите са в явно противоречие със заповедите издадени със същия номер и от същите дати, което несъмнено води до съмнения относно яснотата и последователността на действията на Сдружението във връзка с управлението на проекта, както и с действителната воля на бенефициера във връзка с разпределянето на позиции на ръководния и управленски екип по проекта.
Правилни в тази връзка са и доводите на съда, че издаването на заповеди от една и съща дата, но подписани от името на различни ръководни органи на Сдружението, определящи заемането на една и съща позиция от различни лица е нелогично и е недопустимо в контекста на принципите за добро управление, прозрачност и равно третиране.
Посочените паралелно издадени заповеди, не могат да обосноват доводите на касатора, че чрез тяхното издаване на практика са предприети мерки за предотвратяване на конфликта на интереси, доколкото същите не изменят или променят в никаква част, фактическото положение уредено с издадените такива от Р. Г., с които тя, в качеството си на изпълнителен директор е определила себе си за заемане на посочени в проекта позиции.
Както правилно приемат административният орган и първоинстанционният съд, в настоящия случай е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент 2018/1046, който е повлиял върху избора на бенефициера – Сдружение “Агенция за регионално икономическо развитие” – С. З. за избор на екип, който да изпълнява дейностите по проект “МСП и европейски оригинални географски указания” (“SMEs European Original Geographical Indications”), което е довело до осъществено от бенефициера нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ.
При установена нередност по чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ законосъобразно издателят на акта я е квалифицирал по т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата и е определил финансова корекция в предвидения размер от 100%.
Предвид изложеното, доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди Сдружение “Агенция за регионално икономическо развитие” – С. З. да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – юридическото лице в чиято структура е органът – ответник претендираните по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 200,00 лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2720 от 01.07.2025 г. на Административен съд – С. З. по адм. дело №336/2025 г.
ОСЪЖДА Сдружение “Агенция за регионално икономическо развитие” – С. З. със седалище и адрес гр. С. З. ул. “Г. С. , №127, да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с адрес гр. София, ул. "Св. Св. Кирил и Методий" № 17-19, разноски по делото в размер на 200, 00 (двеста) лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ВАНЯ АНЧЕВА
секретар:
Членове:
/п/ К. А. п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА