Производството е по чл. 288 ГПК, в него е направено искане за спиране на производството и предложение за постановяване на тълкувателно решение на основание чл. 292 ГПК.

С определение № 16 от 18.02.2013 г. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение от 14.06.2012 г. по гр. д. № 3653 /2008 г. на Софийски градски съд, г. о., ІV „а” г. о., с което въззивният съд е отхвърлил искове на [фирма] срещу [фирма] по чл. 108 ЗС, 59 ЗЗД и е оставил без разглеждане частичен обратен иск на [фирма] срещу [фирма] за обезщетение за имуществени вреди.

Касационно обжалване е допуснато по следните процесуалноправни въпроси: дали в производството по иск с правно основание чл. 108 ЗС, основан на твърдения, че ищецът е собственик на недвижим имот, който е апортиран (внесен като непарична вноска) в търговско дружество от друго лице – несобственик, е допустимо инцидентното установяване, че апортът не е бил извършен от собственика или такова установяване е недопустимо и може да бъде извършено единствено чрез предявяване на иск по чл. 431, ал. 2 вр. чл. 97, ал. 1 ГПК отм., вр. чл. 498 ГПК отм., за които е прието, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с приетото в посочените от жалбоподателя решение № 141 /04.06.2012 г. по т. д. № 829/2010 г. на ВКС, І т. о., и решение № 20 /04.06.2012 г. по т. д. № 1084 /2010 г. на ВКС, І т. о., постановени от един и същи съдебен състав по реда на чл. 290 ГПК, което представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

В проведеното на 15.05.2013 г. съдебно заседание новият процесуален представител на [фирма] твърди, че правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване поради констатирано противоречие с две решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, са разрешени в съответствие с решение № 150 /10.11.2009 г. по т. д. № 766 /2008 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 151 /10.11.2009 г. по т. д. № 811 /2008 г., на ВКС, ІІ т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК; че съставът на ВКС следва да констатира че двете двойки съдебни решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, са с напълно изключващо се съдържание и съгласно т. 2 от ТР № 2 /2011 г. на ОСГТК да спре производството по делото и да направи предложение за постановяване на тълкувателно решение.

За да се произнесе по искането, настоящият състав следва да сравни правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване по двете двойки търговски дела и разрешенията на тези въпроси в тълкувателната част на мотивите. При сравнението настоящият състав установява следното:

По първите две решения:

По т. д. № 829 /2010 г. на ВКС, І т. о., касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за произнасяне по въпроса: С предявения иск по чл. 108 ЗС, по който се твърди нищожност на апортна вноска, не се ли цели заобикаляне на установения в закона срок по чл. 70, ал. 2 ТЗ за предявяване на специалния иск по чл. 70, ал. 1 ТЗ за недействителност на учредяването на търговско дружество, ако недвижимият имот, предмет на апорта, представлява учредителна вноска за дружеството, в чийто капитал се внася имотът, т. е. допустим ли такъв иск?” и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК

за проверка на допустимостта на въззивния акт, в частта, с която спрямо ответника. ..ТТК АД е уважен искът по чл. 108 ЗС

По т. д. № 1084 /2010 г. на ВКС, І т. о. касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за произнасяне по въпроса: Дали наличието на влязло в сила решение, с което е прогласена нищожността на вписването на учредителната вноска влече след себе си нищожност на самия апорт при условие, че с влязло в сила решение не е обявена недействителност на учреденото дружество със специалния иск по чл. 70 ТЗ, нито е обявено за нищожно волеизявлението за внасяне на апорта чрез иск по чл. 26 ЗЗД, нито е отменено решението на управителния орган по чл. 74 ТЗ.

В отговор на изведените въпроси е прието, че:

Исковете за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК отм. и чл. 108 ЗС е допустимо да се основават на твърдения, че ищецът е праводател на ответника и прехвърлителната сделка – непарична вноска (апорт), е нищожна, като ищецът следва да изложи основания за нищожност, каквото може да бъде твърдение за нищожност (порок) на волеизявлението за извършването на апорта като сделка, освен ако нищожността не е прогласена със сила на пресъдено нещо в отделен процес между страните., както и че нищожността по чл. 26 ЗЗД би могла да бъде установявана инцидентно, когато (с иска за собственост) бъдат наведени основания за това.

Исковете за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК отм. и чл. 108 ЗС с посочените основания (с предмет недвижим имот, апортиран в капитала търговско дружество, по който се твърди нищожност на апортната вноска), са допустими и не целят заобикаляне на установения в закона срок по чл. 70, ал. 2 ТЗ за предявяване на специалния иск по чл. 70, ал. 1 ТЗ за недействителност на учредяването на търговско дружество.

По вторите две решения:

По т. д. № 766 /2008 г., на ВКС, ІІ т. о. касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: за активната легитимация на ищцовата страна (която) е от значение за изхода на спора

,

предвид правното основание на предявения иск (по-нататък е посочено, че то е по чл. 59 ЗЗД)) и поддържаното от ищеца твърдение, че е придобил 4 /5 ид. части от ползвания от ответника недвижим имот по силата на извършения апорт в капитала на дружеството, и по този въпрос липсва трайна практика на ВКС.

В отговор на изведения въпрос е прието, че:

Действието на позитивното регистърно решение обвързва всички, включително и съда до момента на неговото заличаване в търговския регистър по реда на чл. 498 ГПК отм., аналогични чл. 604 ГПК и чл. 30, ал. 1 във връзка с чл. 29 и 14 ЗТР, въз основа на влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 97, ал. 1 във връзка с чл. 431, ал. 2 ГПК отм., сега чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 537, ал. 2 ГПК, респективно чл. 29, ал. 1 във връзка с чл. 30, ал. 1 ЗТР. Този иск е предоставен на разположение на страната, която твърди порок на самото вписване като охранително производство или несъществуване на вписаното обстоятелство и неговата правна последица е заличаване на вписаното обстоятелство. Провеждането на самостоятелен иск е необходимо поради това, че искът е от компетентността на окръжен съд съгласно чл. 80, ал. 1, б.„г” ГПК отм. и чл. 29, ал. 2 ЗТР и за заличаването на вписаното обстоятелство разпоредбата на чл. 498 ГПК отм. и чл. 30, ал. 1 ЗТР изискват влязло в сила решение, произнасяне с диспозитив, което не може да се постигне чрез възражение за недопустимо, нищожно вписване или несъществуване на вписаното обстоятелство. В този смисъл е задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по т. дело № 1 /2002 г., ВКС, ОСГК. Следователно до заличаване на вписания с

решение от. .... по ф. дело №. ... на СГС, ФО апорт по предвидения процесуален ред позитивното регистърно решение установява правото на дружеството върху непаричната вноска. Поради това валидността на вписания апорт не може да бъде предмет на проверка в настоящия исков процес по възражение на ответника. В този смисъл доводът на ответника, че поради преюдициалния характер на правоотношението относно правото на собственост съдът може да извърши преценка дали фактическият състав на апорта е осъществен, дали апортът е породил своите правни последици, е неоснователен.

По т. д. № 811 /2008 г., на ВКС, ІІ т. о. касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за активната материалноправна легитимация на ищеца във връзка с извършената апортна вноска на процесната идеална част от недвижимия имот (който) е от значение за изхода на спора, предвид правното основание на предявения иск (също чл. 59 ЗЗД) и поддържаното от ищеца твърдение, че е придобил 4 /5 ид. части от ползвания от ответника недвижим имот по силата на извършения апорт в капитала на дружеството, и по този въпрос липсва трайна практика на ВКС.

В отговор е прието същото, като по горното дело.

Видно от сравнението, правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване по двете двойки съдебни решения, са различни, поради това са различни и отговорите на въпросите.

Също така: по първите две решения са разгледани искове за собственост, по вторите – за обезщетения по чл. 59 ЗЗД.

В първите две двойки решения е прието, че искове за собственост могат да се основават и на твърдения за нищожност (като порок) на волеизявлението за извършването на апорта като сделка, каквато (нищожност) е предвидена в чл. 26 ЗЗД, и че тази нищожност (по чл. 26 ЗЗД) би могла да бъде установявана инцидентно, когато (с иска за собственост) бъдат наведени основания за това.

Във вторите две двойки решения е прието, че за изхода от спора по искове с правно основание чл. 59 ЗЗД е от значение активната легитимация на ищеца (да установи правото си на собственост), което при твърдения за пороци на извършен апорт чрез позитивно регистърно решение, следва да стане чрез провеждане на иск с правно основание чл. 97, ал. 1 във връзка с чл. 431, ал. 2 ГПК отм., сега чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 537, ал. 2 ГПК, респективно чл. 29, ал. 1 във връзка с чл. 30, ал. 1 ЗТР, който (иск) е предоставен на разположение на страната, която твърди порок на самото вписване като охранително производство или несъществуване на вписаното обстоятелство и неговата правна последица е заличаване на вписаното обстоятелство.

Във вторите две двойки решения не се разглеждат искове за собственост, но въпросът за собствеността е преюдициален и е разгледана възможността пороците на извършен апорт (непарична вноска) да бъдат разгледани въз основа на възражение.

В обобщение може да се приеме, че в двете двойки съдебни решения са допуснати до разглеждане различни правни въпроси и са дадени отговори на различни правни въпроси, съответно и разрешенията на правните въпроси (отговорите) са различни, но не са противоречиви (в двете двойки съдебни решения не се съдържат различни разрешения на идентичен правен въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване).

Не се установяват несъвпадащи становища относно смисъла и съдържанието на една и съща правна норма, които да се съдържат в тълкувателните части на мотивите на посочените две двойки решения по чл. 290 ГПК.

Воден от горното и съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма] за спиране на производството по гр. д. № 23 /2013 г. на ВКС, І г. о. на основание чл. 292 ГПК.

Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.