О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2488
Гр. София, 30.08.2023 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в закрито заседание на трети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от съдия Г. Н. гр. дело № 3964 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени срещу въззивно Решение № 267029 от 14.12.2021 г., постановено по в. гр. д.№ 7829/2020 г. на СГС, г. о., ІV „а“ въззивен състав, с което е упражнен инстанционен контрол по отношение на Решение № 58077 от 02.03.2020 г., постановено по гр. д.№ 30871/2017 г. на СРС, I г. о., 43 състав. Предмет на разглеждане е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от К. Н. Р. срещу В. А. Л., при участието на трето лице – помагач на страната на ответника – А. А. К., относно собствеността върху недвижим имот, представляващ УПИ ** с предвиждане за обществено обслужване, кв. 27 по регулационния план на [населено място], местността „Г. л.“ – Т. п. „С.“, утвърден с Решение № 545 от 29.07.2009 г., с площ от 1 801 кв. м., при съседи: запад - улица, изток - УПИ **, юг - улица, север - УПИ **, а по КККР на [населено място], представляващ поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес: [населено място], район „К.“, местност „Г. л.“ – Т. п. „С.“, целият с площ от 1 798 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс; при съседи: ПИ с идентификатори ***, ***, *** и ***.
В резултат от частично отменяване и частично потвърждаване на първоинстанционния акт, с въззивното решение искът е уважен досежно 1/2 ид. част и е отхвърлен за останалата 1/2 ид. част.
С касационна жалба вх.№ 267840 от 10.02.2022 г., подадена от В. А. Л. (ответник по разгледаната претенция) чрез адвокат М. Р. от САК, въззивното решение се обжалва в частта, с която искът е уважен досежно собствеността върху 1/2 ид. част от процесния имот.
С насрещна касационна жалба, представена с отговор вх.№ 279905 от 08.04.2022 г., подадена с пощенска пратка № 5300378398866 от 07.04.2022 г. от К. Н. Р. (ищец по разгледаната претенция) чрез адвокат В. Н. от АК - М., въззивното решение се обжалва в частта, с която искът е отхвърлен досежно собствеността върху 1/2 ид. част от процесния имот.
Касационната жалба и насрещната касационна жалба, като подадени в сроковете по чл. 283 ГПК и чл. 287, ал. 2 ГПК, от легитимирани страни, отговарящи на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружени от изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК и насочени срещу решение, което подлежи на касационно обжалване, са процесуално допустими.
След извършена размяна на книжа, по делото е постъпил отговор на първоначалната касационна жалба, подаден от К. Н. Р. чрез адвокат В. Н..
Третото лице – помагач на страната на ответника – А. А. К., не е заявил становище в производството по чл. 288 ГПК.
По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., намира следното:
Ищецът К. Н. Р. е поддържал, че баща му Н. Р. Н. и неговият брат Б. Р. Н. са сключили договор за продажба от 27.12.1956 г., по силата на който са закупили недвижим имот с площ около 1, 5 дка, описан като находящ се в землището на [населено място], м. „К. – Б.“ при описани в документа съседи. При позоваване на посочения договор и придобивна давност, изтекла в периода от 1956 г. до 2017 г., ищецът твърди, че собствеността е придобита само от баща му Н. Р. Н., а след неговата смърт е преминала в патримониума на К. Н. Р.. Заявено е искане, при съобразяване на настъпилите изменения в статута на терена, ищецът да бъде признат за собственик на процесния УПИ, заснет в действащата кадастрална карта.
С отговора на исковата молба ответникът В. А. Л. е оспорил предявения иск с твърдения, че е придобил собствеността по силата на договор за покупко-продажба от 28.03.2017 г., сключен с А. А. К., а последният е придобил имота през 2010 г. Като евентуално придобивно основание е релевирал изтекла придобивна давност в периода 2007 г. – 2017 г.
Обсъждайки, събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел за установено, че, при посочена в материализиращия документ дата на сключване 27.12.1956 г., К. Ф. се е съгласил да продаде на Н. Р. Н. и Б. Р. Н. недвижим имот, находящ се в [населено място], местността „К. – Б.“, с площ около 1, 5 дка при съседи: С. С., Н. Е., Ботевградско шосе и С. Е., за сумата от 3 000 лева, която е предвидено да се заплати по следния начин: при подписване на договора 100 лева (капаро), а остатъкът - до изповядване на сделката по нотариален ред. Съгласно договора продавачът се е задължил да снабди купувачите с нотариален акт за собственост в тригодишен срок от подписване на договора. В договора е записано, че купувачите са встъпили във владение на имота при сключването му.
Н. Р. Н. е починал на 22.01.2017 г. и е оставил за свои наследници по закон преживяла съпруга Е. Е. Н. и син К. Н. Р..
Съгласно служебна бележка от 18.11.1993 г., издадена от ТОА „Кремиковци“ – кметство Враждебна, имотът от 1, 5 дка при съседи С. С., Н. Е., Ботевградско шосе и С. Е. в местността „К.“ – кв. В. няма държавен или общински произход.
Съгласно служебна бележка от 19.04.1994 г., издадена от ОбПК „Кремиковци“, Н. Р. Н. и Б. Р. Н. нямат подадени заявления за възстановяване право на собственост върху земеделски земи по ЗСПЗЗ. За имот с пл.№ *, к. л. 303, заснет през 1989 г., към посочения момент не е било предявено искане за възстановяването му като земеделска земя.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 90 от 05.11.2008 г., том Х, рег.№ 34368, д.№ 1862/2008 г. С. Д. И. е продала на В. П. А. следния свой собствен недвижим имот: нива, пета категория, с площ от 2, 032 дка, съставляваща имот № * по картата на землището на [населено място], местността „К.“, [населено място], С. о., при съседи: имот № *; имот № *, имот № *, имот № *, за сумата 20 000 лева. При съставяне на документа, съгласно изричното отбелязване в нотариалния акт, на нотариуса са били представени: Решение № 4176С от 10.07.2007 г. на ОСЗГ, СО – район „Кремиковци“, както и скица № Ф02747 от 06.10.2008 г. на ОСЗ, СО – район „Кремиковци“.
С нотариален акт № 157 от 23.04.2009 г., том II, рег.№ 10424, д.№ 343/2009 г., имотът е продаден от В. П. А. и съпругата му Д. Н. А. на В. Г. М. за сумата 25 000 лева, а с нотариален акт № 21 от 23.12.2010 г., том VIII, рег.№ 37270, д.№ 1389/2010 г., В. Г. М. го е продал на А. А. К. за сумата 25 000 лева.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 46 от 28.03.2017 г., том I, рег.№ 4198, д.№ 27, А. А. К. е продал на В. А. Л. имотът, описан като придобит със заповед № РКР17-РД09-31 от 13.02.2017 г. на кмета на СО, район „Кремиковци“, издадена на основание чл. 16, ал. 5, изр. 2 ЗУТ и чл. 46, ал. 4 ЗМСМА, заповед № РД-09-1423 от 05.12.2012 г. на кмета на СО във връзка с решение № 545 по протокол № 45 от 29.07.2009 г., т. 56 на СОС, с което е приет ЗРП на местност „Г. л.“ – Т. п. „С.“, район „К.“, [населено място], вписана в Служба по вписванията под акт № 128, том XXVI, д.№ 8643, вх. рег.№ 12653 от 13.03.2017 г., а именно: УПИ ** с предвиждане за обществено обслужване, от кв. 27 по регулационния план на [населено място], местността „Г. л.“ – Т. п. „С.“, утвърден с Решение № 545 от 29.07.2009 г., с площ от 1 801 кв. м., при съседи: от запад – улица, изток – УПИ **, юг – улица, север – УПИ **, който имот е заснет по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] като поземлен имот с идентификатор ***, адрес: [населено място], район „К.“, местност „Г. л.“ – Т. п. „С.“, [улица], целият с площ 1 798 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс; стар идентификатор: ***; номер по предходен план: кв. 27, парцел **; при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№: ***, ***, ***, ***, за сумата 35 000 лева.
Цитираната в н. а.№ 46 от 28.03.2017 г. заповед № РКР17-РД09-31 от 13.02.2017 г. на кмета на район „Кремиковци“ е представена по делото.
Представена е преписката по подадено на 03.08.1992 г. заявление за възстановяване в стари реални граници на земеделски имоти по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на К. Ф..
С писмо изх.№ РД-12-02-6096 от 22.05.2019 г. началникът на ОСЗ – Източна е уведомил съда, че Решение № 4176С от 10.07.2007 г. не се съхранява по реституционната преписка. В базата данни също не се съхранява такова решение, с оглед което същото не се представя и в препис. Службата не разполага с информация по каква причина решението липсва.
В реституционната преписка се съдържа заявление-декларация, подадено през 1957 г. от К. Ф. до председателя на ТКЗС, с. Враждебна, София, за приемане в кооперативното земеделско стопанство в с. Враждебна, като е заявил, че при влизането му в стопанството ще внесе всичката обработвана от домакинството му земя.
Съдържа се и заявлението вх.№ 4176 от 03.08.1992 г., подадено от Р. И. Д., като наследник на К. П. Ф., с която е поискано въстановяване на собствеността върху земеделски земи, собственост на наследодателя. В местността „К.“ са заявени за възстановяване 5 дка земеделски земи. С Решение № 4176 от 12.05.1999 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на [населено място] е признато право на собственост на наследниците на К. П. Ф. на нива от 5 дка, IV категория, находяща се в землището на [населено място], местността „К.“, заявена с пореден № 2 от заявлението за възстановяване и установена с опис-декларацията от 1957 г.
Сред приложените по преписката документи се съдържа скица № Ф02747 от 06.10.2008 г. на имот с № * в землището на В., ЕКАТТЕ 99136, СО, район „К.“. В същата е посочено, че имотът е собственост на С. Д. И. съгласно Решение № 4176С от 10.07.2007 г., площ на имота 2, 032 дка, начин на трайно ползване – нива, пета категория. Съгласно скицата имотът се намира в местността „К.“ при граници и съседи: № *, *, *, *.
Приложена е справка за пълната история на имот № * от 04.06.2018 г., съгласно която правото на собственост върху имота е възстановено в стари реални граници по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ (чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ) с Решение № 4176С от 10.07.2007 г., издадено от ОСЗГ „Кремиковци“. Посочено е, че имот № * е получен от обединяването на имот № * и имот № *.
С. Д. И. е сред наследниците на К. П. Ф., починал през 1962 г.
По делото е представена и преписка, образувана по заявление рег.№ РКР16-5Р94-1730 от 24.10.2016 г. за издаване на заповед за индивидуализация на имот на основание чл. 16, ал. 5 ЗУТ, подадено от К. Н. Р., чрез пълномощник Н. Г., относно поземлен имот № *, к. лист 303/1989 г., местност „К. – Б.“, В.. Част от материалите по тази преписка е Постановление от 29.07.1994 г. по нот. дело № 1730/1993 г., с което нoтариусът не е признал Н. Р. Н. и Б. Р. Н. за собственици по давност на неурегулирано дворно място от 2 040 кв. м., находящо се в землището на [населено място], м. „Н. В.“, съставляващо имот с пл.№ *, нанесен на к. лист № 303 през 1989 г., бивша местност „К. – Б.“. В това постановление се съдържа констатация на нотариуса, че към посочения момент (1994 г.) за имота не е имало подадено заявление за възстановяване - нито от молителите в нотариалното производство, нито от други лица. Молителите не са били признати за собственици на имота по съображения, че върху земята е било учредено право на кооперативно земеползване. По преписката е предстaвена и Скица-копие от неодобрен кадастрален план за неурегулиран недвижим имот от 16.03.1992 г., съгласно която имотът е заснет през 1989 г. с пл.№ * и нанесен на к. лист № 303. Отбелязано е, че съгласно договор за покупко-продажба от 27.12.1956 г. е собственост на Н. Р. Н. и Б. Р. Н.. Съдържат се и пълномощни с нотариално заверени подписи на упълномощителите, а именно: (1) пълномощно от 14.03.2001 г., по силата на което Н. Р. Н. и Б. Р. Н. са упълномощили К. Н. Р. да ги представлява пред нотариус по образуваното по тяхна молба-декларация нотариално дело по обстоятелствена проверка за придобиване правото на собственост по давност върху имот с пл.№ *, нанесен на к. лист № 303 през 1989 г., бивша местност „К. – Б.“ с площ от 2 040 кв. м., както и пред данъчни власти, общинска администрация, технически служби и др.; (2) пълномощно от 07.10.2016 г., с което К. Н. Р. е упълномощил Н. Д. Г. да го представлява пред всички държавни, общински, административни и финансови институции, нотариуси, физически и юридически лица, във връзка с провеждане на процедура по чл. 587 ГПК, вр. чл. 79 ЗС относно същия недвижим имот (пл.№ *).
Със заповед № РКР17-РД09-31 от 13.02.2017 г. на кмета на район „Кремиковци“, влязла в сила на 28.02.2017 г., на основание чл. 16, ал. 5, изр. 2 ЗУТ, чл. 46, ал. 4 ЗМСМА на А. А. К., като собственик на бивш поземлен имот № *, ЕКАТТЕ *****, м. „К.“, район „К.“, по плана на м. „Г. л.“ – Т. п. „С.“, е определен УПИ ** „за обществено обслужване“, кв. 27, м. „Г. л.“ – Т. п. „С.“ с площ 1 801 кв. м., при съседи: от запад – улица, изток – УПИ **, юг – улица, север – УПИ **, който имот е заснет по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] като поземлен имот с идентификатор ***, с площ 1 798 кв. м., при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№: ***, ***, ***, ***.
В откритото съдебно заседание, проведено пред СРС на 25.06.2019 г., е представен в оригинал договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.12.1956 г. Съдът е констатирал, че документът съдържа отбелязване, че е препис, а след положените за купувач и продавач подписи се съдържа съкращение „п“ и има ръкописно изписване на име и фамилия срещу подписите, а на свидетел е отбелязано „не се чете“. На гърба на документа е отразено, че подписаният втори нотариус при Софийски районен съд „засвидетелствува верността на преписа“. Печатът е от дата 16.06.1957 г., рег.№ 4236.
По делото са разпитани свидетели.
Според показанията на свидетеля Н. Г., живееща на съпружески начала с ищеца от 25 години, имотът е бил закупен през 1956 г. на името на бащата и чичото на ищеца. След закупуването имотът е ползван от бащата на ищеца и неговата майка (баба на ищеца) Д.. За период от 23 години назад във времето (от когато са личните впечатления на свидетелката) имотът е ползван и обработван от Н. Н. (бащата на ищеца) с помощта на ищеца; свидетелката също е ходила да помага. Имотът е бил ограден с жив плет и имало порта. В имота наследодателят на ищеца е засаждал зеленчуци, грижел се за овощните дръвчета. Имотът имал собствен водоизточник – кладенец с помпа. След като бащата на ищеца починал, подали документи в общината и тогава разбрали, че имотът е продаден няколко пъти. През последните две години имотът бил заринат със строителни отпадъци и водоизточникът не се ползва.
Според показанията на свидетеля К. З., син на свидетелката Н. Г., ищецът живеел с майката на свидетеля от 1994 г. – 1995 г. Имотът бил ограден с жив плет и е имал порта. Бащата на ищеца е садил градина в имота, имало и овощни дръвчета. В имота имало и собствен водоизточник. В имота ходел Н., бащата на ищеца, който се придвижвал с кола дотам. Оградата на имота я е нямало от 3-4 години; фургонът, разположен в имота, бил откраднат преди 5 години; открадната била и портата. В имота се е ходело от време на време да се подрязват дръвчетата, докато започнали кражбите.
Според показанията на свидетеля Д. П., приятел на третото лице помагач А. А. К., след като К. закупил имота в кв. В. преди около 10 години, се похвалил на свидетеля. Имотът е голям, над декар, с квадратна форма. Имотът бил ограден само от източната страна от оградата на съседния имот, от запад не е бил ограден, а от север е бил ограден с мрежа. След като К. го купил, имотът бил почистен, тъй като бил в окаяно състояние - обрасъл с дървета, акации, люляци. Имало и един голям орех. По няколко пъти в годината имотът се почиствал, но иначе не се ползвал. Имотът бил земеделски, а през 2016 г. К. задвижил процедура за урегулирането му. След като имотът придобил статут на урегулиран, К. решил, че ще го продаде. Свидетелят не е виждал други хора в имота.
Според показанията на свидетеля К. Н., който се запознал с А. К. при първото почистване на имота във В. през 2011 г., същият се намира на [улица], има квадратна форма и е с площ от около 2 дка. Описва състоянието на имота при първото си посещение като пущинак, обрасъл с люляци, храсти, бурени, шипки, необработван имот. Имало и един орех, който оставили. В продължение на 5 и повече години ходели в имота по 2-3 пъти годишно, за да го почистват. Имотът не се ползвал за нищо. Свидетелят не е виждал други лица в имота. Според него не е имало ток и вода в имота, тъй като при посещанията си носели вода.
Според свидетеля К. Н. преди 2 години ответникът го извикал да отиде в имота с багер, за да се почисти. Мястото било обрасло, имало някакви дървета, по спомен на свидетеля - брезички. Ограда имало само от източната страна, а от другите страни свидетелят не помни имотът да е бил ограден. Имотът бил равен, но под нивото на пътя. Докарали строителни отпадъци, за да го насипят. Ответникът искал да ползва имота за склад за дърва, но според свидетеля имотът не се ползвал за нищо.
Съгласно заключение на съдебно-техническа експертиза процесният имот е с идентификатор *** съгласно действащата КК на кв. В.. Площта му е 1 798 кв. м. Върху комбинираната скица към експертизата е изчертан и надписан с черни линии и цифри, допълнително означен по цифрите 1, 2,3, 4,5, 6,1. Експертът е посочил, че Решение № 4176С от 10.07.2007 г. на ОСЗГ „Кремиковци“ липсва в материалите по делото, а е описано в скица № Ф02747 от 06.10.2008 г. и е посочено като основание за издаване на скицата. Имотът, означен на тази скица е графично идентичен с процесния. Вещото лице е обсъждало в експертизата заявление, подадено от С. Д. И. от 18.08.2017 г. относно имот в м. „К.“ с площ от 5 дка, който се намира далеч от процесния имот. Констатирано е, че именно за този имот е издадена скицата, като според експертът това е имот, различен от процесния.
Вещото лице е посочило, че процесният имот за първи път е нанесен в неодобрения кадастрален план на [населено място],[жк]през 1989 г. като имот с пл.№ *, к. л. 303 с площ от 2 040 кв. м. Като основание за издаване на скицата е посочен договор за покупко-продажба от 1956 г., съответно като собственици са посочени Н. и Б. Р. Н.. Имотът е бил със статут на земеделска земя. Към 1999 г. – 2000 г., когато е одобрен планът за земеразделяне, а по-късно и картата на възстановената собственост на землището на [населено място], процесният имот е бил част от имот с номер по плана * с площ от 12, 402 дка. Имот * е бил записан в регистъра на собствениците с НТП „други терени без определено стопанско предназначение, земеделски земи“. Този имот (*) е бил отделен още по картата на зоните по чл. 18г от ППЗСПЗЗ, като имот, който не е предназначен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В първоначалната кадастрална карта на кв. В. имот с пл.№ * по плана от 1989 г. е бил означен като поземлен имот с номер *** с площ 2 092 кв. м. и е записан на името на Н. и Б. Р. Н..
Подробният устройствен план за м. „Г. л. – Т. п.“ е изработен и одобрен по реда на чл. 16 ЗУТ с Решение № 545 по Протокол № 45 от 29.07.2009 г., т. 56 на СОС, изменен със Заповед № РД-09-50-977 от 05.11.2012 г. на Главния архитект на СО. За този имот е отреден УПИ **, кв. 27, с площ 1 801 кв. м. С този акт процесният имот е включен в границите на урбанизираната територия. За този имот е и издаденият и представен по делото нотариален акт № 46 от 28.03.2017 г. Този УПИ е и ПИ с идентификатор *** с площ 1 798 кв. м.
Съгласно заключение на съдебно-графическа експертиза, подписите, положени за продавач и за купувач в представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот – нива от 27.12.1956 г., са изпълнени от К. П. Ф., Н. Р. Н. и Б. Р. Н.. В оригинала на договора липсва химическа интервенция в подписите и почерка, съдържащи се на първата страница на договора, както и на гърба на същия в областта на нотариалното удостоверяване. Липсват данни за допълване на машинописния текст на договора.
Във връзка с неуспешните опити по делото като писмено доказателство да бъде приобщено Решение № 4176С от 10.07.2007 г. на ОСЗГ „Кремиковци“ са изслушани свидетелските показания на свид. А. М., приятелка на сина на С. Д. И.. Свидетелката описва, че е придружавала С. И. при посещенията в поземлената комисия във връзка с възстановяването на имот на [улица]във В., наследство на С. И. от нейната майка, която пък го е наследила от своя баща. Свидетелката е виждала имота много пъти. Имотът е бил обработван от родителите на С. И. до внасянето му в ТКЗС. С. И. получила решение за въстановяване на този конкретен имот, като решението касаело само този имот в местността „К. – Б.“. След като имотът бил възстановен, семейството взело решение да го продаде, като сделката се осъществила в едногодишен срок от възстановяването. При изповядване на сделката нотариусът поискал документите в оригинал, като свидетелката не си спомня оригиналът на решението да е бил върнат. Търсили решението във връзка с делото, но не го открили.
От правна страна е прието, че в тежест на ищеца е да докаже, че правото на собственост върху целия имот е било придобито от неговия наследодател на заявените правни основания – договор за покупко-продажба, а в условията на евентуалност - придобивна давност, както и че е единствен наследник на своя праводател, доколкото заявеното искане е да бъде признат за изключителен собственик на имота. В тежест на ответника е да установи основателността на своите възражения, а именно, че е придобил правото на собственост по силата на сключените договори за покупко-продажба, евентуално с изтичането на кратка петгодишна давност, изтекла в полза на неговия праводател.
Договорът от 27.12.1956 г. е определен като предварителен и лишен от вещно-прехвърлително действие. Прието е, че по делото е установено, че по силата на договора, сключен между К. Ф., от една страна, и Н. Р. Н. и Б. Н., от друга, владението върху процесния недвижим имот е било предадено още със сключването му. Макар предварителният договор като частен документ да не се ползва с достоверна дата по отношение на трети за същия лица, прието е, че от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ се установява, че договорът е бил сключен, съответно владение върху имота е било установено от купувачите по предварителния договор, преди приемането на К. Ф. за член на кооперативното стопанство, респективно преди имотите на това лица да са внесени в ТКЗС. Ето защо в настоящия случай, доколкото се касае за земеделска земя извън строителните граници на населените места, не е била налице забрана за придобиване на имота по давност. От събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод, че процесният имот е бил включен в ТКЗС. Същият не е описан в заявлението за приемане на К. Ф. за член на стопанството. По делото е установено, че имотът за първи път е бил нанесен в неодобрения кадастрален план през 1989 г. като собственост на приобретателите по предварителния договор. Също така е установено, че имотът не е имал държавен или общински произход, нито е бил заявен за възстановяване към 1994 г., не е бил включен нито в плана за земеразделяне, нито в картата на възстановената собственост (съгласно заключението на СТЕ) и не е бил предвиден като имот, подлежащ на реституция. Нещо повече, от писмените доказателства по делото е видно, че заявен за възстановяване от наследниците на К. Ф. имот в местността „К.“ е била нива с площ от 5 дка, която съгласно заключението на СТЕ е различна от процесния имот.
Съгласно чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ придобивната давност, започнала да тече в полза на владелеца на земеделска земя, който основава владението си на писмен договор, доброволна делба или друг писмен документ, не се прекъсва с включването на земите в трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други образувани въз основа на тях селскостопански организации.
Ето защо според състава на въззивния съд, позовавайки се и на практика на ВКС, по отношение на процесния имот не е действала забрана за придобиването му по давност. С Определение № 440 от 9.05.2011 г. на ВКС по гр. д.№ 851/2010 г., I г. о. изрично е прието, че от гледна точка на законодателството преди ЗСПЗЗ, земеделски земи, върху които кооператори преди влизането им в ТКЗС са предали владението на трети лица въз основа на предварителен договор за продажба, се считат внесени в ТКЗС (т. 5 на ППВС № 8/1980 г.) и следователно върху тях възниква право на кооперативно земеползване. Тези земи се считат за социалистическа собственост по смисъла на чл. 86 ЗС (преди изменението му с ДВ, бр. 31/1990 г.) и не могат да се придобиват по давност. От гледна точка на ЗСПЗЗ обаче тези земи са придобити по давност от купувачите по предварителния договор, ако те също са станали членове на ТКЗС, тъй като съгласно чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ тези земи следва да се възстановят не на бившия собственик, а на купувача по предварителния договор - т. е. ЗСПЗЗ зачита както предварителния договор като основание за владение на имота, така и последвалото владение, макар то да не е било върху конкретния имот, а общо в рамките на блоковете на ТКЗС. На още по-голямо основание това ново виждане на законодателя следва да се отнесе към тези земеделски земи, предмет на предварителен договор, които никога не са били включени реално в блок на ТКЗС и върху които купувачът по предварителния договор е осъществявал непрекъснато владение до влизане в сила на ЗСПЗЗ.
От събраните в хода на производството доказателства, в това число и свидетелските показания на свидетелите Г. и З. и при прилагане презумпцията на чл. 69 ЗС е прието, че наследодателят на ищеца е владял имота за себе си с намерението да придобие собствеността върху същия. В отговор на заявените с жалбата оплаквания, че първоинстанционният съд не е следвало да кредитира показанията на тези свидетели като заинтересовани от изхода на спора, въззивният съд е приел, че свидетелските показания в тази част се подкрепят от наличните по делото писмени доказателства, от които се установява, че приобретателите по предварителния договор са манифестирали намерението си да се легитимират като собственици на имота с опитите си да се снабдят с констативен нотариален акт за собственост, като са инициирали производство пред нотариус през 1994 г. и след това през 2001 г., като във връзка с последното са упълномощили ищеца да ги представлява пред нотариуса и други държавни органи. Не са констатирани основания съдът да не даде вяра на показанията на тези двама свидетели, тъй като същите пресъздават личните впечатления на разпитаните лица в период от повече от 20 години преди депозирането им пред съда, последователни са и не на последно място се подкрепят от други събрани в производството писмени доказателства. Във връзка с оплакванията в жалбата и предвид разпоредбата на чл. 172 ГПК СГС е посочил, че в трайната съдебна практика се приема, че самият факт на родствена, семейна или друга връзка със страната не е предпоставка, достатъчна за дискредитирането на свидетелски показания и да послужи за основание същите да не бъдат ползвани от съда при изграждане на изводите за фактите поради евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото (Решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д.№ 665/2020 г., II г. о.). Съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното право показания на свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. С доказателствена стойност се ползват и показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само близката родствена връзка със страната, посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността на изнесеното от тези лица.
Съдът е приел, че по делото е установено, че наследодателят на ответника сам е упражнявал фактическата власт върху имота, в това число и във времето след упълномощаването на ищеца от двамата приобретатели по предварителния договор (Н. Н. и Б. Н.) да ги представлява пред нотариус в производство по обстоятелствена проверка през 2001 г. Доколкото не е налице основание за изключване действието на презумпцията на чл. 69 ЗС в настоящото производство, то е прието, че имотът е придобит по давност от Н. Р. Н., който е владял същия от момента на предаването му по силата на сключения предварителен договор до смъртта му на 22.01.2017 г.
Съгласно разрешението, дадено с т. 3 на Тълкувателно решение № 4/2012 г. ВКС, ОСГК, правото на позоваване на придобивното основание по чл. 79 ЗС не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта на владелеца, а се включва в наследството му. Имуществото на наследодателя преминава към наследниците му като съвкупност от права, задължения и фактически състояния. Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по чл. 79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност. Съдът е приел, че ищецът е легитимиран да се позове на изтекла в полза на наследодателя му придобивна давност, но само до размера на своята наследствена квота от наследството на своя праводател. Освен ищеца, баща му е оставил за свой наследник и преживяла съпруга. В хода на производството не са ангажирани твърдения и доказателства от страна на ищеца правото на другия наследник на общия им наследодател да е преминало в неговия патримониум и същият да е легитимиран да упражни правото на позоваване на изтекла придобивна давност от името и за сметка на преживялата съпруга. С оглед това е прието, че искът е основателен за 1/2 ид. част от имота. За останалата 1/2 ид. част искът е неоснователен, доколкото, макар да твърди, че е единствен собственик на имота, тези твърдения се опровергават от представеното по делото удостоверение за наследници на починалия Н. Н., с което е аргументирано частичното отменяване на решението на СРС с произтичащото от това частично отхвърляне на иска.
За всички останали оплаквания във въззивната жалба на В. А. Л. е прието, че са неоснователни. По делото не е представено липсващото решение, с което ответникът твърди имотът да е бил реституиран на С. И.. Макар липсата на документа да не е по причина поведението на страната и в тази връзка да са събрани гласни доказателства, от показанията на свидетелката М. не се установява пълно и главно съдържанието на това решение и че със същото е възстановено правото на собственост точно върху процесния имот. Дори да се приеме, че решението се отнася до същия имот, съдът е изложил съображения защо приема, че не е била налице забрана имотът да бъде придобит по давност.
Споделени са изводите на СРС по наведеното от В. А. Л. възражение за придобиване на имота с изтичането на кратка петгодишна давност в полза на праводателя на ответника (трето лице помагач в производството). По делото не е установено, че по силата на сключените в периода 2008 г. – 2017 г. поредица от договори за покупко-продажба правото на собственост върху процесния имот е било прехвърлено. От показанията на свидетелите Д. П., К. Н. и К. Н. не се установява упражняване на владение, въз основа на което имотът да е придобит по давност. Показанията на тези свидетели са преценени като противоречиви. Изрично Д. П. и К. Н. са твърдели, че имотът не е ползван за нищо, а само е почистван няколко пъти годишно. Същевременно свидетелят К. Н. е посочил, че когато е отишъл да почисти имота, мястото е било обрасло, имало някакви дървета – брезички, което противоречи на твърденията на другите двама свидетели за редовно почистване на имота и изрязване на дърветата в същия. Според въззивния състав ответникът не е установил в производството възражението си, че е собственик на имота на заявените основания.
В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпроси, между които и питане по приложението на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ (№ 4.2), а именно: „Ако купувачите по писмения договор не са станали членове на ТКЗС, счита ли се, че за тях тече давност, която не се прекъсва с образуването на ТКЗС ?“. При съобразяване разясненията на т. 1 от ТР № 2 от 28.09.2011 г. по тълк. д.№ 2/2010 г. на ВКС, ОСГТК, по така поставения въпрос не се установява наличие на практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото цитираното в тази връзка от въззивния съд Определение № 440 от 9.05.2011 г. на ВКС по гр. д.№ 851/2010 г., I г. о. е постановено в производство по чл. 288 ГПК. Въпросът има обуславящо значение за изхода на спора, поради което същият обосновава допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Останалите питания, формулирани с изложението, са поставени в контекста на оплакванията срещу правилността на въззивния акт и обсъждането им предполага навлизане в съществото на спора, поради което подлежат на обсъждане при упражняване на правомощията на касационната инстанция, регламентирани с чл. 290, ал. 2 и чл. 293 ГПК.
С оглед допускане на касационното обжалване по първоначалната касационна жалба, не е налице хипотезата по чл. 287, ал. 4 ГПК и касационната инстанция следва да прецени дали е налице основание за допускане на обжалването и по насрещната касационна жалба. В изложението към нея е поставено питането (прецизирано от ВКС съобразно разясненията, направени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК) „В хипотезата, разяснена с т. 3 от ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д.№ 4/2012 г. на ВКС, ОСГК, при спор за собственост с трети за наследственото правоотношение лица, дали всеки от наследниците има активна материалноправна легитимация да получи защита на правото на собственост върху целия имот, независимо от размера на наследствения си дял?“. Отговор на този въпрос не се съдържа в мотивите и диспозитива на т. 3 от ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д.№ 4/2012 г. на ВКС, ОСГК, нито в релевирана от страните или служебно известна на състава на съда практика на ВКС, поради което и по този въпрос касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
При допускане на обжалването касаторите дължат заплащането на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза в размер на сума от по 100, 68 лева за всеки от тях.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 267029 от 14.12.2021 г., постановено по в. гр. д.№ 7829/2020 г. на СГС, г. о., ІV „а“ въззивен състав в частта, с която е потвърдено Решение № 58077 от 02.03.2020 г., постановено по гр. д.№ 30871/2017 г. на СРС, I г. о., 43 състав, в частта, с която е признато за установено, по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на В. А. Л., че К. Н. Р. е собственик на основание наследствено правоприемство и изтекла придобивна давност на 1/2 идеална част от процесния по делото недвижим имот – по касационната жалба с вх.№ 267840 от 10.02.2022 г., подадена от В. А. Л. чрез адвокат М. Р. от САК.
УКАЗВА на касатора В. А. Л., чрез процесуалния му представител адвокат М. Р. от САК, че в едноседмичен срок от съобщението следва да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 100, 68 (сто лева и шестдесет и осем стотинки) лева, като ПРЕДУПРЕЖДАВА касатора, че при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса и представяне на документа в указания срок, производството по делото ще бъде прекратено изцяло (чл. 287, ал. 4 ГПК).
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 267029 от 14.12.2021 г., постановено по в. гр. д.№ 7829/2020 г. на СГС, г. о., ІV „а“ въззивен състав в частта, с която е отменено Решение № 58077 от 02.03.2020 г., постановено по гр. д.№ 30871/2017 г. на СРС, I г. о., 43 състав, в частта, с която е признато за установено, по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на В. А. Л., че К. Н. Р. е собственик на основание наследствено правоприемство и изтекла придобивна давност на 1/2 идеална част от процесния по делото недвижим имот, като вместо това е постановено, че се отхвърля предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на В. А. Л., че К. Н. Р. е собственик на основание наследствено правоприемство и изтекла придобивна давност на 1/2 идеална част от процесния по делото недвижим имот – по насрещната касационна жалба, постъпила с отговор с вх.№ 279905 от 08.04.2022 г., подадена от К. Н. Р. чрез адвокат В. Н. от АК - М..
УКАЗВА на касатора К. Н. Р., чрез процесуалния му представител адвокат В. Н. от АК - М., че в едноседмичен срок от съобщението следва да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 100, 68 (сто лева и шестдесет и осем стотинки) лева, като ПРЕДУПРЕЖДАВА този касатор, че при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса и представяне на документа в указания срок, производството по делото ще бъде прекратено по подадената от него насрещна касационна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: