Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния си представител адв. В. Б срещу Решение № 2356 от 06.04.2015 г. по адм. дело № 4887/2013 г. по описа на Административен съд София град, І отделение, 8 състав.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по целия спорен предмет, доколкото е бил длъжен да извърши преценка на законосъобразността на РА в неговата цялост. Поддържа, че съдът е следвало да обсъди приетите по делото заключения по ССчЕ относно изменението на счетоводния финансов резултат за 2008 г. и да съобрази преоценката на ДМА относно стойността на годишните данъчни амортизации в намаление за 2007г., което оказва влияние върху ФР за 2008 г. и върху размера на корпоративния данък за 2008 г. Иска отмяната на решението и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на АССГ или постановяване на друго решение по съществото на спора, с което РА относно дължимия корпоративен данък бъде изменен. Претендира разноски.

Ответната страна – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП, представлявана от юрк.. К изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за сумата от 1794 лева.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК...