ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 788
София, 12.03.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, В. Т. отделение, Четвърти състав, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
КРАСИМИР МАШЕВ
като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 2149 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], чрез пълномощника му адв. Т. Д. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 67/21.05.2024 г., постановено по в. т. д. № 261/2023 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, в частта, в която след отмяна и потвърждение на решение № 63/25.10.2023 г., постановено по т. д. № 64/2021 г. на Окръжен съд-Ловеч, е отхвърлен предявеният от [община] срещу „П. С. 1“ ЕООД насрещен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойка за забавено изпълнение по договор № СИИ-С99-2018/10.07.2018г. с предмет: „Реконструкция на кръстовище [улица]и [улица](при АИР), [населено място]“, изтекла за периода от 23.03.2019 г. до 15.10.2020 г., над присъдената сума от 18456,08 лв. до пълния му предявен размер от 184560,76 лв., ведно с със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба – 23.08.2021 г., до окончателното заплащане. Като необжалвано въззивното решение е влязло в сила 1) в частта, в която е уважен предявеният от „П. С. 1“ ЕООД срещу [община] главен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 288 ТЗ за заплащане на сумата над 439615,20 лв. до присъдената от първоинстанционния съд сума от 451667,96 лв. (с необжалваното в тази част първоинстанционно решение този иск е отхвърлен до пълния му предявен размер от 468527,11 лв.), представляваща възнаграждение за приети СМИ по договор № СИИ-С99-2018/10.07.2018 г. с предмет: „Реконструкция на кръстовище [улица]и [улица](при АИР), [населено място] и подобект „Изместване на съществуващи електрически съоръжения, засягащи се от новото строителство на обект „Реконструкция на кръстовище [улица]и [улица](при АИР) по плана на [населено място]“, ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба - 23.08.2021 г., до окончателното заплащане на главното парично притезание и 2) в частта, в която е уважен предявеният от [община] срещу „П. С. 1“ ЕООД насрещен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 18456,08 лв., представляваща на неустойка за забавено изпълнение по договор № СИИ-С99-2018/10.07.2018г. с предмет: „Реконструкция на кръстовище [улица]и [улица](при АИР), [населено място]“, изтекла за периода от 23.03.2019 г. до 15.10.2020 г., ведно с със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба – 23.08.2021 г., до окончателното заплащане.
Касаторът поддържа, че в обжалваната част въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като то е постановено в противоречие с материалния закон – апелативният съд е достигнал до неправилния правен извод, че, тъй като процесният договор за изработка не представлява двустранна търговска сделка (само една от страните по него е търговец), не следва да се прилага уредената в чл. 309 ТЗ нормативна забрана за намаляване - поради прекомерност, неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци. В този смисъл, счита, че въззивният съд недопустимо – в материалноправния смисъл на това понятие, се е произнесъл по релевираното от ответника по насрещния иск („П. С. 1“ ЕООД) материалноправно възражение за намаляване на претендираната мораторна неустойка поради нейната прекомерност, вследствие на което го е приел за основателно.
Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поставя следните материалноправни въпроса: 1. „Представлява ли договорът, сключен по ЗОП за строителство, търговска сделка?“ и 2. „Приложим ли е чл. 309 ТЗ към този вид договори?“.
Ответникът е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в която развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че изпълнителят по процесния договор за изработка, сключен по реда на ЗОП, е осъществил уговорените СМР, като тази работа надлежно е била приета от възложителя [община], поради което предявеният главен иск е основателен до размера от 451667,96 лв.
Разглеждайки релевираното от ответника по насрещния иск оспорване за действителност на уговорената мораторна неустойка – поради противоречието с добрите нрави, апелативният съд е счел, че тази клауза е породила целените от страните правни последици, тъй като съобразно нейното предметно съдържание целта, за която е уговорена, не излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции (съгласно задължителните тълкувателни разяснения по т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС). Съобразявайки клаузата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от договора, апелативният съд е достигнал до правния извод, че страните по него са уговорили срок за изпълнение на СМР от 150 календарни дни, считано от подписване на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, поради което началната дата, от която тече този срок е 23.08.2018 г. (при подписване на този протокол). При съобразяване на периодите, в които строителният процес е спирал и които не са спорни между страните, съобразно подписаните от тях Актове обр. 10 и обр. 11, срокът за изпълнение на СМР по договора е изтекъл на 22.03.2019 г. Липсвал спор по делото, че към този момент изпълнителят не е извършил в пълен обем възложените му СМР. При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства въззивният съд е обосновал фактическото съждение, че уговорената в релевантния договор за изработка работа е завършена не преди 15.10.2020 г., поради което съобразно срокът на забавено изпълнение в размер на 572 календарни дни - за времето от 23.03.2019 г. до 15.10.2020 г., вкл., и изчисленията на вещото лице от приетата СИЕ размерът на мораторната неустойка, изчислен съобразно изискванията на чл. 25, ал. 1 от договора (при 3076,01 лв. неустойка за всеки просрочен календарен ден), възлиза на сумата от 184560,76 лв.
Произнесъл се е по наведеното от търговеца материалноправно възражение за прекомерност на уговорената неустойка, като е приел, че не е приложима нормативната забрана, установена в чл. 309 ТЗ – една от страните по процесния договор не е търговец ( [община]). Счел е, че, доколкото в случая претендираната мораторна неустойка се дължи за забавено изпълнение (не за неправилно или частично неизпълнение), нейният размер следва да бъде намален на сумата от 18456,08 лв., представляваща 10% от формираното по чл. 25, ал. 1 от договора обезщетение за забава – в този размер тя би могла да изпълни санкционната си функция спрямо изпълнителя, поради което над тази сума - до пълния предявен размер от 184560,76 лв., неустойката би довела до неоснователно обогатяване на възложителя. При тези правни съображения насрещният иск е уважен частично – до сумата от 18456,08 лв., вследствие на което в тази част е отменено първоинстанционното решение, с което този осъдителен иск е бил изцяло отхвърлен.
Първият материалноправен въпрос не отговаря на специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като по него е формирана казуална съдебна практика – напр. решение № 3/24.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 2808/2019 г., II т. о., ТК; решение № 44/28.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 509/2007 г., I т. о., ТК и решение № 529/14.10.2008 г. на ВКС по т. д. № 240/2008 г., I о., ТК, съгласно която договорът за обществена поръчка е сделка със смесен фактически състав, който включва юридически факти както с административноправен характер - по обявяване и провеждане на обществената поръчка, обявяване на изпълнителя на обществената поръчка, така и с гражданскоправен характер (сключване на граждански или търговски договор), като целта на насрещните волеизявления на страните по него е насочена към пораждане на гражданскоправни последици. Следователно, когато една от страните по този договор е търговец, тази сделка следва да бъде квалифицирана като относителна (субективна) търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ (в този случай той представлява и едностранен търговски договор) и за нейното сключване, действителност, изпълнение и прекратяване се приложими специалните нормативни правила, уреждащи търговските сделки. Търговският характер на тези договори е изяснен както в доктрината, така и в константната съдебна практика, поради което произнасянето по първия материалноправен въпрос от настоящия състав на ВКС не би допринесло за промяна на създадената съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването на съответните правни норми, респ. за развитие на правото - разпоредбите, които уреждат сделките като търговски (абсолютни – чл. 286, ал. 2 ТЗ, във вр. с чл. 1, ал. 1 ТЗ, респ. относителни – чл. 286, ал. 1 ТЗ), са ясни и непротиворечиви.
Вторият материалноправен въпрос, който съобразно тълкувателните разяснения по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК касационната инстанция е уточнила и конкретизирала: „Може ли търговецът по едностранна търговска сделка да поиска намаляване на уговорената неустойка поради прекомерност при уредената в чл. 309 ТЗ нормативна забрана“, е разрешен от въззивния съд в противоречие със служебно известната на настоящия съдебен състав казуална практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр. решение № 112/2.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 426/2012 г., II т. о. и решение № 88/22.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 911/2009 г., I т. о., ТК, поради което въззивното решение не следва да бъде допускано при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а по допълнителния селективен критерии, регламентиран в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът трябва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер от 3322,09 лв. – за разглеждане на предявения насрещен осъдителен иск.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 67/21.05.2024 г., постановено по в. т. д. № 261/2023 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, в частта, в която е отхвърлен предявеният от [община] срещу „П. С. 1“ ЕООД насрещен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойка за забавено изпълнение по договор № СИИ-С99-2018/10.07.2018г. с предмет: „Реконструкция на кръстовище [улица]и [улица](при АИР), [населено място]“, изтекла за периода от 23.03.2019 г. до 15.10.2020 г., над присъдената сума от 18456,08 лв. до пълния му предявен размер от 184560,76 лв., ведно с със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба – 23.08.2021 г., до окончателното заплащане.
ДАВА 1-седмичен срок на [община] да представи по делото доказателства за внесена по сметката на ВКС на Р. Б. държавна такса в размер от 3322,09 лв., като при неизпълнение на указанието в срока производството по жалбата ще бъде прекратено.
СЛЕД ПРЕДСТАВЯНЕ на вносния документ делото да се докладва на председателя на II ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.