Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ОДОП/ - София, срещу решение № 5857/19.10.2017 г., постановено по адм. д. № 2696/2017 г., по описа на Административен съд София - град, с което е обявен за нищожен ревизионен акт/РА/№ Р-22002215010817-091-001/02.12.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 208/15.02.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, с който на [фирма] са определени задължения по ЗДДС в размер на № 634, 13 лв. и лихви – 1 463, 43 лв.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, като необосновано и неправилно, при постановяването му е допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се конкретни съображения за неправилно тълкуване на нормата на чл. 7, ал. 3 от ДОПК. Налице била една от хипотезите на чл. 7, ал. 3 от ДОПК, поради което лицето на което е възложена ревизията не е могло да я довърши поради преназначаване на друга длъжност. Иска се отмяна на постановеното решение от АС София -град, както и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - [фирма], чрез процесуалният си представител адв. К. оспорва жалбата. Намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Върховната административна прокуратура, чрез своя представител дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за...