Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена чрез управителя С. Д., срещу решение № 1265/14.07.2017 г., постановено по адм. дело № 951/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив /АСП/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-16001316004168-091-001/09.01.2017 г., частично потвърден в обжалваната част с Решение № 131/15.03.2017 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” Пловдив, за установено данъчно задължение по ЗДДС в размер на 88898.03 лв., ведно с начислените лихви - 9 078.97 лв. Правят се оплаквания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК и се иска неговата отмяна. Касаторът не споделя изводите на съда за недоказана разполагаемост на стоките при доставчиците, като счита, че произходът на стоките е ирелевантен за признаването на право на ДК. Твърди се в жалбата, че по делото е доказано прехвърлянето на стоките чрез представените приемо-предавателни протоколи, описи, доказано е и транспортирането им, като съдът неправилно е игнорирал приложените по делото пътни листи. Относно последващата реализация на стоките – намира за неправилни изводите на съда, че не са представени доказателства за наета техника и транспортни документи. Твърди се, че обратно на приетото от съда в случая е доказано и възможността за съхранение на материалите от РЛ, като в този смисъл е и заключението на ССЕ. Относно издадени КИ към [фирма]- доставките не са осъществени, стоката е върната и фактурите не са осчетоводени от получателя, не е ползвано право на ДК, което се потвърждава и от ССЕ. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на разноските по делото.
Ответникът - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, в писмена защита от 19.01.2018 г., изготвена от юрк. Д., излага доводи за неоснователност на КЖ, както и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3470 лева. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
Предмет на делото пред първоинстанционния съд е бил РА № Р-16001316004168-091-001/09.01.2017 г. частично потвърден в обжалваната част с Решение № 131/15.03.2017 г. на Директора на Д “ОДОП” Пловдив относно установеното на [фирма] задължение по ЗДДС в размер на 88 898.03 лв. и лихви - 9 078.97 лв.
За да отхвърли жалбата срещу РА, съдът е обсъдил всички събрани писмени доказателства, както в хода на ревизионното производство, така и в съдебното производство, вкл. и заключението на ССчЕ. Приел е, че липсват реално осъществени доставки по фактурите, издадени от:
1.От доставчика – [фирма] по фактура № 1000001256/30.09.2015 г. с предмет на доставката „Материали съгласно приложен опис“; фактура № 1000001258/13.11.2015 г. за доставката на 770 бр. дъски; фактура № 1000001259/07.12.2015 г. с предмет „Стоки съгласно опис“; КИ № 1000001260/01.02.2016 г. с данъчна основа /-/ 116 766, 54 лв. и сторниран ДДС /-/ 23 353, 31 лв., издадено към фактура № 1000001259/07.12.2015 г. с посочено основание „Стоки по приложен опис“;
2. От доставчика [фирма] - фактура № 0000000245/31.05.2016 г. с предмет на доставката 250бр. ТСМ; фактура № 0000000237/29.02.2016 г. с предмет на доставката стоки.
3. От доставчика [фирма], г - фактура № 0000000335/30.11.2015 г. с предмет на доставката 978 м. тръба НСТ 304 50х50х3.
4. От доставчика [фирма] - фактура № 0000000175/09.10.2015 г. с предмет на доставката „метална конструкция от станция Царево (л. 507).
Този извод е обоснован предвид следното: не е установена разполагаемостта със стоките предмет на доставките, не е доказано приемо-предаването на стоките, а приложените протоколи нямат дата, липсват годни доказателства относно транспортирането на стоките за сметка на РЛ - не са представени фактури за платен наем по договора за наем на превозно средство, нито разходи за поддръжка на автомобила, а приложените бланки на пътни листове са с номера № 0866617 от 30.09.2015 г.; № 0866614 от 01.02.2016 г. и № 0866637 от 13.11.2015 г. (т. е. по малък номер, от по-късна дата), не е доказана последващата реализация, като част от фактурите към последващи клиенти са без дата, няма доказателства за наета техника, нито транспортни документи за превозване на конкретните стоки, предмет на спорните фактури.
Относно издадените от [фирма] на [фирма] кредитни известия: с № 0000002242/01.02.2016 г.; № 0000002243/02.02.2016 г.; № 0000002070/08.01.2016 г., съдът е приел жалбата за неоснователна, тъй като РЛ не е ангажирало доказателства относно твърденията си, както за реалност на доставките, така и относно законосъобразността на издадените кредитни известия. В процесните КИ не е посочено основанието за издаването им, предвид разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС - изменение на данъчната основа на доставката или разваляне на доставката, за която е издадена фактура. В случая, нито едно от тези основания не е посочено в издадените КИ и не би могло да се изведе от посочения текст „риба филе“. От друга страна съдът се е позовал на приложените по делото писмените обяснения на управителя на [фирма], според които фактури с № 154/03.12.2015 г. и № 159/17.12.2015 г., както и КИ № 2242/01.02.2016 г., № 2243/02.02.2016 г. и № 2070/08.01.2016 г. не са получавани и не са осчетоводявани в представляваното от него дружество, тъй като по посочените фактури никога не са осъществявани реални доставки на стоки. Недоказано е твърдението на РЛ, че част от стоките са изгорени като отпадък, липсва акт за бракуване на стоките. Решението е правилно.
Несподелими са аргументите на касатора, обосноваващи тезата, че от заключението ССчЕ и доказателствата по делото се установява реалното извършване на спорните доставки, а именно от [фирма] с предмет материали по опис, дъски, на стоки по опис и по КИ към фактура №1000001260, без посочено основание за издаването му; от [фирма] за доставка на метална конструкция от клуб-станция "Царево"; от [фирма] за доставка на тръба НСТ; от [фирма] за доставка на ТСМ готов продукт и полипропилен. В своята практика ВАС многократно е подчертавал, че само по себе си наличието на фактура и отразяването й в СД и ДП не е достатъчно, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит по съответната доставка. Необходимостта от установяването на нейното действителното извършване е многократно подчертавана и от СЕС като изискуемо условие за възникване на претендираното право. В Решението от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, "Евита-К" ЕООД, СЕС сочи, че "Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност понятието "доставка на стоки" по смисъла на тази Директива и доказването на действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки. Понятието "доставка на стоки" по чл. 14, § 1 от Директива 2006/112 включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик, като националният съд следва да определя във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото дали е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик. Лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращия право на приспадане може да го упражни." (така и Решение от 6 септември 2012 г. по дело Mecsek-Gabona, C-273/11, точка 53, Решение от 6 декември 2012 г. по дело Боник, C-285/11, точка 32 и Решение от 31 януари 2013 г. по дело ЛВК-56, C-643/11, точка 57). В конкретния случай прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ не е установено по безспорен начин. Представените за целите на обжалването приемо-предавателни протоколи не съдържат данни за дата и място на прехвърляне на стоките, не идентифицират еднозначно лицата, извършили действието и връзката им с доставчик и получател. Обосновано съдът не е кредитирал и приложените към фактурите пътни листи, издадени от касатора, чрез които същият се опитва да докаже транспортирането на процесните стоки. Тези пътни листи са представени едва с жалбата пред решаващия административен орган и не са ценени с аргумент за съставянето им за целите на обжалването на РА. Съпоставени с писмените обяснения на Р. С. /управител на [фирма]/ за незнание за доставките, с данните за свързаност на лицата доставчици и получател и обслужването им от един счетоводител /на трудов договор при РЛ/, наличието на задължения у доставчиците в особено големи размери, обосновани се явяват изводите на съда за липса на реално осъществени доставки.
Неоснователна е касационната жалба и в частта по отношение непризнато право на приспадане на данъчен кредит по КИ към фактури с получател [фирма]. От една страна КИ не отговарят на изискванията на чл. 115, ал. 4, т. 2 от ЗДДС – не е посочено основание за издаването им. От обясненията на управителя на [фирма] не може да се установи, че е налице разваляне на доставката, още повече не се потвърждава тезата на касатора, че поради изтеклия срок на годност на стоката, същата е върната. Точно обратното – липсват доказателства за реално изпълнение на доставката – протоколи за предаване на стоката, транспортни документи и пр., като в този смисъл са и писмените обяснения по чл. 57 от ДОПК на Хр. Р. /управител на дружеството получател/. Недоказани са и твърденията на РЛ, че процесните стоки след връщането им от [фирма] са продадени като отпадък на гръцко дружество. В случая липсват доказателства, че процесната стока е с изтекъл срок на годност, а от друга страна според обясненията дадени от Сп. Д. – управител на [фирма] - 55 701 кг. отпадък е изгорен. Следва да се отбележи също така, че при ревизията е установено, че в м. 12.2015 г. РЛ е осчетоводило в Дн Пок. фактура № 100001259/07.12.2015 г., с която ползва ДК в размер на 62 500 лв. от [фирма] и в м. 02.2016 г., когато осчетоводява сторно по тази доставка в размер на 23 353, 31 лв., сторнира и начисления данък в продажби към [фирма] в размер на 23 000 лв. Предвид поведението на РЛ и установеното осчетоводяване и регулиране на ДК от [фирма] правилно приходните органи не са извършили корекция на начисления ДДС в м. 12.2015 г. в размер на 26 600 лв. към [фирма] позовавайки се на разпоредбата на чл. 85 ЗДДС, съответно правилно не са признали извършеното от дружеството сторниране на ДДС в размер на 26 600 лв., в т. ч. 3000 лв. през м. 01.2016 г. и 23 600 лв. през м. 02.2016 г. по издадените 3 бр. КИ.
Не са налични касационни отменителни основания, а решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора основателно се явява искането на ответника по касация за присъждане на разноски. Същите се дължат в размер на 2601, 98 лв., определен на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1265/14.07.2017 г., постановено по адм. дело № 951/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], ЕИК –[ЕИК], да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. при ЦУ на НАП сума в размер на 2601, 98 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно.