Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Е. А. в качеството й на [фирма], чрез адв. М. К. против решение № 1238/12.07.2017 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 1326/2017 г., с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт № 241305159/13.01.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив.
Касационните доводи са за неправилност на решението, поради немотивираност, необоснованост, нарушения на процесуалния и материалния закон. Конкретните оплаквания са за неизпълнение указанията на касационната инстанция по чл. 224 АПК и неправилна преценка на доказателствата, относими към факта на получаване на лекарствата по спорните фактури и наличието на данни за укрити приходи от продажбата им. Касаторът счита, че допуснатите нарушения имат за последица погрешни правни изводи относно формирането на облагаем оборот за регистрация по ЗДДС и установяването на данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 и ал. 2 ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Пловдив, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Р. С. оспорва касационната жалба като неоснователна, по съображения, изложени в представена по делото писмена защита.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата - по отношение на задълженията за осигурителни вноски преди 15.02.2011 г. В останалата част, счита, че решението е правилно постановено.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване пред административния съд в производство по чл. 226 АПК е бил ревизионен акт, в частта, в която на Г. Е. А. в качеството й на [фирма] са установени следните задължения:
за ДДС в размер на 55 116.37 лева и съответните лихви в размер на 22 261.52 лева за периода от 15.12.2007 г. - 31.05.2012 г.;
за данък по чл. 48 ал. 2 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 415.03 лева и лихви от 205.13 лева;
за данък по чл. 48, ал. 1 и ал. 2 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 1 254.84 лева и лихви от 478.34 лева;
за данък по чл. 48, ал. 1 и ал. 2 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 1 708.35 лева и съответните лихви от 474.88 лева;
за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 960.07 лева и лихви от 167.40 лева;
за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 425.40 лева и лихви от 30.55 лева;
за задължителни осигурителни вноски за ДОО за 2011 г. в размер на 680.62 лева и съответните лихви от 164.02 лева и за 2012 г. в размер на 8.30 лева и съответните лихви от 0.60 лева;
за вноски за здравно осигуряване (ЗО) за 2011 г. в размер на 305.89 лева и съответните лихви от 53.34 лева и за 2012 г. в размер на 3.73 лева и лихви от 0.27 лева,
както и в частта относно констатациите по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 година.
Делото се гледа за втори път от касационната инстанция С решение № 5780/10.05.2107 г. постановено по адм. дело № 11981/2016 г., Върховният административен съд, първо отделение е отменил предходно решение на първата инстанция в посочената част и е върнал делото за ново разглеждане. Дадени са указания да се разграничат спорните фактури като се посочи кои са подписани от ревизираното лице и кои - не, осчетоводени ли са подписаните фактури, ако не са - каква е данъчната основа на последващите доставки на тези стоки съобразно надценките, прилагани от едноличния търговец. Указано е първоинстанционният съд да назначи експертиза, която да даде отговор на въпроса достигнал ли е търговецът облагаем оборот за регистрация по ЗДДС през някой от процесните периоди, изчислен въз основа на оборота от стоките по подписаните от жалбоподателя фактури и осчетоводения оборот и да изчисли размера на дължимия ДДС за съответния период. В съответствие със заключението за размера на укритите приходи, експертът да определи и размера на данъчните основи от стопанска дейност като ЕТ и от други източници и размера на данъка по чл. 48, ал. 1 и ал. 2 ЗДДФЛ и на задължителните осигурителни вноски за периода от 15.02.2011 г. до 31.12.2012 г.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на ревизираното лице изцяло.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган в установената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Приел е за доказано основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и за законосъобразно провеждането на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. В мотивите си съдът е посочил, че заключението на съдебно - графологическата експертиза само потвърждава констатациите на приходния орган. Според съда в заключението е посочено, че голяма част от фактурите, издадени от процесните доставчици са подписани за получател от Г. А.. Предвид обстоятелството, че ревизията е проведена по особения ред, съдът е приел, че в тежест на жалбоподателката е да проведе пълно насрещно доказване, с което да опровергае фактическите констатации на органите по приходите. Според съда след като по делото няма оспорване на събраните в хода на ревизията фактури от доставчици, то при условията на чл. 301 от ТЗ следва да се приеме, че е налице доставка на стока по тези фактури. Това важи както за подписаните фактури, така и за неподписаните, с оглед липсата на задължение за подпис от доставчика или съставилото фактурата лице. Съдът не е кредитирал заключението на в. л. Л. М., според което счетоводството на ревизирания търговец е водено редовно, тъй като не оборва факта на получаване на стоките, доказан от събраните доказателства по време на ревизията и установеното от в. л. К. С. относно подписани фактури от жалбоподателката. По аналогични съображения е приел, че факта на получаване на стоките е документално доказан и не може да бъде оборен и от заключението на в. л. Н. Р.. С тези мотиви съдът е направил извод, че доставките по спорните фактури са осъществени по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, закупените стоки не са в наличност при търговеца, поради което и предвид липсата на доказателства за износ, законосъобразно в ревизионния акт е прието, че са реализирани на вътрешния пазар чрез извършването на облагаеми доставки, за които следва да бъде начислен ДДС.
Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата против констатациите в ревизионния акт по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. е недопустимо, по следните съображения:
За този период видно от разпоредителната част на акта, не са установени задължения за данък върху доходите. Актът е обжалван по административен ред изцяло и с решение № 328/11.04.2014 г. директорът на дирекция ОДОП - Пловдив изрично е потвърдил ревизионния акт в частта на констатациите по чл. 48, ЗДДФЛ за 2007 г. От мотивите на ревизионния акт е видно, че за този ревизиран период е извършена съпоставката между разполагаемите парични средства на ревизираното лице и разходите му и е установено положително салдо в размер на 9 676.52 лева. За доходите от стопанска дейност като ЕТ е определена данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК въз основа на декларираните и неотчетените приходи и разходи на търговеца и е установена облагаема данъчна основа (след приспадане на дължимите осигурителни вноски) в размер на 1618.90 лева, която е под определения от закона облагаем минимум на доходите за 2007 г. в размер на 2 400 лева съгласно чл. 48 ЗДДФЛ (ред. ДВ бр. 96/2006 г., в сила от 01.01.2007 г.). От изложеното следва, че тези констатации не са довели до установяването на задължения за Г. Е. А., в качеството й на [фирма]. В тази част по спора липса годен предмет на оспорване. На съдебен контрол подлежат установените с ревизионния акт задължения за данъци и осигурителни вноски. Мотивите на акта не подлежат на съдебен контрол. Фактическите констатации за неотчетени приходи и разходи и формираната данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК за 2007 г. не са довели до определянето на данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., поради което не подлежа на самостоятелно оспорване.
С оглед на изложеното решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице относно констатациите по ЗДДФЛ за 2007 г. е недопустимо, следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК и да се прекрати производството по делото.
В частта, в която са потвърдени задълженията за ДДС, данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски, решението е допустимо, но частично неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон.
Основателно е оплакването в касационната за нарушение на чл. 224 АПК, тъй като съдът не е изпълнил указанията на горната инстанция и при постановяване на решението не е разграничил подписаните от неподписаните фактури. Неправилно и в противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че е доказано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи от продажби на лекарства, получени по описаните в ревизионния доклад фактури от [фирма] ( с променено наименование [фирма]), [фирма], и [фирма]. Неправилно е разпределил и доказателствената тежест в процеса - в тежест на органите по приходите е да установят обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 ДОПК. Презупцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК за вярност на фактическите констатации в ревизионния акт е приложима в производството по обжалването му, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства. Противно на посоченото в решението, заключението на в. л. К. С. по съдебно - графологическата експертиза не потвърждава констатациите в ревизионния акт. Графологът е установил, че общо седем фактури - пет, издадени от [фирма] и две, издадени от [фирма], са подписани от Г. А. като получател на стоките. За други фактури, които съдържат подпис е установено, че не е изпълнен от ревизираното лице. Фактурите, представени от [фирма] не съдържат подпис на получателя. При липсата на други доказателства за получаването на стоките, наличието на подпис върху фактурата, независимо, че такъв не е задължителен реквизит, по същество представлява признание, че стоките са получени. По решението на Съда на ЕС по дело С-576/15 презумирането на приход от последващи продажби по реда и при условията на чл. 122 и сл. ДОПК е допустим при условие, че стоките са получени или лицето е разполагало с фактурите, но не ги е отчело в счетоводството си. В случая получаването на стоките е доказано по онези фактури, които са подписани от ревизираното лице за получил стоките. В тази връзка настоящата инстанция съобрази, че това се отнася не само за фактурите, обект на съдебно - графологическата експертиза, за които вещото лице е установило, че подписът е положен от Г. А.. Фактурите, издадени от [фирма], не са оспорени от ревизираното лице и подписите, положени за получил от ревизираното лице, не са били обект на съдебно - графологическата експертиза, видно от поставените задачи. Всички фактури, издадени от този доставчик, съдържат подпис на получателя, с изключение на фактурите от 2011 година и две фактури за 2007 г., които са представени в нечетливи копия.
Освен това съдебно - графологическата експертиза е изследвала подписите, които се съдържат за получател само по конкретни фактури, издадени от [фирма], съответно [фирма] и [фирма], на конкретно посочени страници. В административната преписка се съдържат фактури за доставки на лекарства, издадени от посочените доставчици, с получател [фирма], които съдържат подпис на получател, но не са били обект на изследване от графолога. За тези фактури, следва да се приеме за доказано получаването на стоките, удостоверено с подпис на ревизираното лице. От данните по фактурите се установява, че не са неотчетени покупки на стоки от [фирма] с отчетна стойност (по данъчна основа) за 2007 г. - 514.18 лева и за 2012 г. - 5 902.41 лева.
От [фирма], неотчетените фактури за лекарства, които са подписани от получателя и не са включени в СГЕ, са на стойност както следва: 1280.31 лева за 2008 г., 896.95 лева за 2009г., 736.18 лева за 2010 г. (до л. 326). Неотчетените фактури за лекарства, издадени от [фирма] са на стойност съответно 165.62 лева за 2010 г., 2 762.87 лева за 2011 г. и 773.74 лева за 2012 г.
От [фирма] са издадени фактури (от л. 479 до л. 485), които са подписани от получателя [фирма], но не са изследвани от СГЕ с данъчна основа както следва: за 2009 г. - на стойност 391.76 лева; за 2010 г. - на стойност 571.10 лева и за 2011 г. - на стойност 106.86 лева .
За доставките на стоки по тези фактури, следва да се приеме, че са доставени и получени от ревизираното лице. С оглед на изложеното стойността на посочените фактури, увеличена с търговската надценка, следва да участва в облагаемия оборот. В заключението на вещото лице Н. Р. облагаемият оборот по чл. 96, ал. 1 ЗДДС е формиран от стойността на отчетените от търговеца приходи от продажби и стойността на неотчетените приходи (доставна стойност + търговската надценка за съответния период) само по седемте фактури, за които СГЕ е установила, че подписът принадлежи на ревизираното лице. Установените при ревизията търговски надценки за процесните периоди, които [фирма] е използвала не са спорни и са както следва:за 2007 - 7.07 %, 2008 г. - 10.46 %, 2009 - 9.05%, 2010 г. - 15.89 %, 2011 г. - 16.50 % и 2012 г. - 16.20 %.
Следвайки методиката на органите по приходите (таблицата на стр. 8, 9 и 10 от ревизионния доклад) и тази на вещото лице Н. Р. по съдебно - счетоводната експертиза, се установява, че облагаемият оборот за 2007 г. е 48 405.80 лева (47 855.63 лева + (514.18 х 7.07 %)). Съобразно изчисленията на вещото лице, облагаемият оборот за м. 01.2008 г. е 47086.46 лева. За м. 02.2008 г. е налице фактура, издадена от [фирма] на стойност 840.80 лева (л. 310), която е подписана от ревизираното лице и не е включена в облагамия оборот по експертизата. При надценка от 10.46%, стойността на неотчетените приходи по тази фактура е 928.75 лева. С включването на тези приходи - облагаемият оборот за м. 02.2008 г. е 51 294.16 лева. Поради това за търговеца е възникнало задължение да се регистрира на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС в срок до 14.03.2008 г., а не както органите по приходите са приели - в срок до 14.12.2007 г. За м. 03.2008 г. е налице неотчетена фактура, издадена от [фирма] на стойност 152.55 лева (л. 311), която съдържа подпис на получателя [фирма]. Тази фактура не е включена в облагаемия оборот от вещото лице по ССЕ. След включването й, съобразно начина на изчисление, използван в заключението, се установява, че облагаемият оборот за м. 03.2008 г. е 49 678.16 лева. За останалите периоди на 2008 г. облагаемият оборот също не надвишава 50 000 лева. Към 31.12.2008 г. оборотът, с включен допълнителен приход за м. 12.2008 г. по фактура издадена от [фирма] (л. 318) на стойност 209.80 лева, е 39 812.02 лева, а не посоченият в заключението - 37 334.90 лева.
С оглед на изложеното и на основание чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС (ред. ДВ бр. 63/2006 г. в сила на 2008 г.) се дължи ДДС за периода от изтичане на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация - в случая от 15.03.2008 г. до 31.03.2008 г. За периода от 15.03.2008 г. - 31.03.2008 г. приходите са в размер на половината от отчетените приходи за м. 03.2008 г. от 3852.17 лева или 1926.08 лева и формират данъчната основа на облагаемите доставки за този период, за които се дължи ДДС в размер на 321.01 лева и съответните лихви. В данъчната основа не следва да се включва приходът от 168.51 лева, който е от продажби на стоки по фактура № 3...48898/11.03.2008г., издадена преди 15.03.2008 г.
Изпълнението на условията за регистрация по ЗДДС, съгласно чл. 39, ал. 1 ЗДДФЛ има за последица формиране на данъчната основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец по общия ред за ревизирания период 2008 г. Нормата на чл. 39, ал. 3 ЗДДФЛ предвижда, че когато в рамките на текущата година са налице условията за дерегистрация по ЗДДС, какъвто е и процесният случай, облагането е по общия ред за цялата текуща година. Данъчната основа по ревизионния акт включва декларираните, съответно отчетените приходи и разходи и установените неотчетени приходи и разходи. При ревизията е установено, че декларираните приходи са в общ размер 30614.13 лева, а неотчетените приходи съгласно изложените по - горе мотиви са в общ размер на 1926.95 лева - общо приходи за 2008 г. в размер на 32 541.08 лева. Декларираните разходи за този период са в размер на 28507.13 лева, а отчетната стойност на неотчетените стоки е общо 1744.47 лева - общо разходи за 2008 г. - 30 251.60 лева. Данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК - 2 289.48 лева. След приспадане на внесените от лицето авансови осигурителни вноски в размер на 907.20 лева - годишната данъчна основа за облагане доходите от ЕТ е 1 382.28 лева. При данъчна ставка от 15 %, данъкът върху доходите от стопанска дейност като ЕТ за 2008 г. е в размер на 207.34 лева. След приспадане на платения патентен данък на основание чл. 40 ЗДДФЛ, се дължи данък за довнасяне по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в размер на 81.34 лева и съответните лихви.
Като е потвърдил ревизионния акт за разликата над тази сума до пълния размер на данъка по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ от 415. 03 лева и съответните лихви, съдът е постановил решение в противоречие с доказателствата по делото и материалния закон. Решението в тази част следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени ревизионния акт.
За останалите ревизирани периоди на 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г., облагаемият оборот не надвишава 50 000 лева, независимо от установените неотчетени приходи извън приходите, взети предвид в заключението на вещото лице по ССЕ, а именно: за 2009 г. в общ размер на 1405.34 лева (896.95 +391.76) х 9.05 %) по фактури, издадени от [фирма] и [фирма], за 2010 г. в общ размер на 1706.99 лева ((736.18+165.65+571.10) х 15.89%) по фактури, издадени от [фирма], [фирма] и [фирма], за 2011 година в общ размер на 3 343.24 лева (2762.87 + 106.86) х 16.50 %) по фактури, издадени от [фирма] и [фирма] и за 2012 година в общ размер на 7 757.69 лева ((773.74 + 5902.41) х 16.20 %), по фактури, издадени от [фирма] и [фирма].
От изложеното се потвърждава крайният извод на вещото лице Р., че ревизираният търговец не е достигнал облагаем оборот по чл. 96, ал. 1 ЗДДС в тези периоди, поради което начисленият ДДС се явява незаконосъобразен. Следва да бъде кредитирано заключението и в частта, в която е посочено, че в този случай доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, не подлежат на облагане по общия ред, а с патентен данък, който е внесен. На това основание незаконосъобразно са определени и задълженията за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2009 - 2012 г. Спорните в настоящото производство задължителни осигурителни вноски са начислени върху дохода от стопанска дейност като ЕТ. Предвид незаконосъобразността на определената данъчна основа за този вид доходи, не се установява и осигурителен доход, за който да са дължими задължителни осигурителни вноски за ДОО и ЗО за процесните периоди на 2011 г. и 2012 г.
По изложените съображения решението в частта по ЗДДС и данъка по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ е частично неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което следва да се отмени. На основание чл. 227, ал. 1 АПК следва да се постанови друго, с което да се отмени ревизионният акт в частта на установените задължения по ЗДДС - за разликата над 321.01лева и съответните лихви за периода от 15.03.2008 г. до 31.03.2008 г. до пълния размер на начисления ДДС в размер на 55 116.37 лева и на определените лихви в размер на 22 261.52 лева, в частта на установения данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за периода 2008 г. за разликата над 81.34 лева и съответните лихви до пълния размер на установения данък от 415.03 лева и лихви от 205.13 лева, за 2009 г. в размер на 74.10 лева и съответните лихви, за 2010 г. в размер на 903.18 лева и съответните лихви, за 2011 г. в размер на 960.07 лева и лихви от 167.40 лева и за 2012 г. в размер на 425.40 лева и лихви от 30.55 лева; както и в частта на определените задъжителни осигурителни вноски за 2011 г. в размер на 680.62 лева и съответните лихви от 164.02 лева и за 2012 г. в размер на 8.30 лева и съответните лихви от 0.60 лева;
Решението в частта, в която са потвърдени задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г., е правилно като краен резултат.
Съдът не е изложил никакви мотиви по законосъобразността на този вид задължения, определени върху данъчна основа на установените доходи от други източници. Тези задължения са резултат от констатираното превишение на разходите на парични средства над приходите на Г. А.. В решението е посочено единствено, че за 2009 г. е установено превишение на разходите на физическото лице в размер на 11 807.40 лева и за 2010 г. - 9 031.78 лева. За тези периоди е установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, поради което и на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации в ревизионния акт относно приходите и разходите на лицето, се считат за верни до доказване на противното. По делото не са ангажирани доказателства за приходи и разходи различни от установените при ревизията, поради което определеният недостиг представлява облагаем доход по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК, върху който законосъобразно е определен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 903.18 лева за 2009 г. и в размер на 1180.74 лева за 2010 г. и съответните лихви.
По тези съображения, решението в тази част следва да се остави в сила.
При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на администрацията разноски за сумата над 1 404.71 лева.
На касатора се дължат разноски за двете съдебни инстанции, съобразно материалния интерес по уважената част от касационната жалба, в размер на 9290.56 лева, от общо направени разноски в размер на 9 680 лева за държавни такси, вещи лица и платено в брой адвокатско възнаграждение за един адвокат. На ответника по касация се дължи юрисконсултско възнаграждение съобразно материалния интерес, за който решението се оставя в сила, в размер на 468.57 лева.
Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 1238/12.07.2017 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 1326/2017 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата на Г. Е. А., действаща и като [фирма] против констатациите в ревизионен акт № 241305159/13.01.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив за 2007 г. и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОТМЕНЯ решение № 1238/12.07.2017 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 1326/2017 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата на Г. Е. А., действаща и като [фирма] против ревизионен акт № 241305159/13.01.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив относно установените задължения за ДДС за разликата над 321.01лева и съответните лихви от 209. 18 лева до пълния размер на данъка от 55 116.37 лева и лихвите от 22 261.52 лева, относно установения данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ както следва: за 2008 г. за разликата над 81.34 лева и съответните лихви от 40.18 лева до пълния размер на данъка от 415.03 лева и лихвите от 205.13 лева, за 2009 г. - в размер на 74.10 лева и съответните лихви, за 2010 г. в размер на 903.18 лева и съответните лихви, за 2011 г. в размер на 960.07 лева и лихви от 167.40 лева и за 2012 г. в размер на 425.40 лева и лихви от 30.55 лева; по отношение на определените задължителни осигурителни вноски за ДОО за 2011 г. в размер на 680.62 лева и съответните лихви от 164.02 лева и за 2012 г. в размер на 8.30 лева и съответните лихви от 0.60 лева и за здравно осигуряване за 2011 г. в размер на 305.89 лева и съответните лихви от 53.34 лева и за 2012 г. в размер на 3.73 лева и лихви от 0.27 лева, както и в частта на присъдените разноски за сумата над 1 404.71 лева и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ ревизионен акт № 241305159/13.01.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив в частта, в която на Г. Е. А., действаща и като [фирма] са установени задължения за ДДС за разликата над 321.01лева и съответните лихви от 209.18 лева до пълния размер на данъка от 55 116.37 лева и лихвите от 22 261.52 лева, за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ както следва: за 2008 г. за разликата над 81.34 лева и съответните лихви от 40.18 лева до пълния размер на определения данък от 415.03 лева и лихвите от 205.13 лева, за 2009 г. - в размер на 74.10 лева и съответните лихви, за 2010 г. в размер на 903.18 лева и съответните лихви, за 2011 г. в размер на 960.07 лева и лихви от 167.40 лева и за 2012 г. в размер на 425.40 лева и лихви от 30.55 лева; както и задължителни осигурителни вноски за ДОО за 2011 г. в размер на 680.62 лева и съответните лихви от 164.02 лева и за 2012 г. в размер на 8.30 лева и съответните лихви от 0.60 лева и за здравно осигуряване за 2011 г. в размер на 305.89 лева и съответните лихви от 53.34 лева и за 2012 г. в размер на 3.73 лева и лихви от 0.27 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
ОСЪЖДА дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Пловдив да заплати на Г. Е. А., действаща и като [фирма] сумата от 9290.56 лева съдебни разноски за двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА Г. Е. А., действаща и като [фирма] да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Пловдив сумата от 468.57 лева разноски за касационното производство.
Решението е окончателно.